Решение № 9511 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14065/2018 г.

Решение № 9511 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14065/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Р. против Решение № 41/10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 378/2018 г. по описа на Административен съд Р., с което съдът по жалба на П. П. е отменил Решение № 2153 – 17 – 84/19.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Р., в частта, с която е изменeно Разпореждане № 4021- 17 – 17/14.06.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Р., в частта му, в която лицето е задължено да възстанови неоснователно изплатената му сума за пенсия, като за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. е определена сума за плащане в общ размер на 1266, 71 лева, от които 969, 26 лева главница и лихва от 297, 45 лева, начислена към 14.06.2018 година. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето от АПК. Претендира се неговата отмяна, като съдът постанови друго, с което да отхвърли оспорването срещу административен акт. Ответникът – П. П. чрез адв. М. Батанова от Адвокатска колегия - гр. Р., изразява писмено становище за неоснователност на подадената касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба, а решението като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Р. е Решение № 2153 – 17 – 84/19.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Р., в частта, с която е изменил Разпореждане № 4021- 17 – 17/14.06.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Р., като е разпоредено П. П. да възстанови неоснователно изплатена сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в общ размер на 1266, 71 лева, от които 969, 26 лева главница и лихва от 297, 45 лева, начислена към 14.06.2018 година. С решението на органа по същество е прието, че част от задължението на П. П. е погасено по давност за периода 01.12.2008 г. до 31.12.2012 г. в размер на 994, 47 лева. В останалата част, която е предмет на оспорване пред съда, вземането към държавното обществено осигуряване не е погасено по давност. В административния акт са изложени мотиви за дължимостта му, тъй като на осн. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, ведно с лихвата по чл. 113 КСО, т. е. задължението възниква, когато лицето действа недобросъвестно. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспоренoтo решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, но при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон. Изложени са подробни мотиви, че в случая административният орган не е доказал при условията на главно и пълно доказване в процеса, недобросъвестност у жалбоподателя при получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за да бъде постановено връщане на основание чл. 114 КСО. Решението на Административен съд Р. е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че П. П. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ). С Разпореждане № 27 от 05.08.2005 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ - Р. пенсията му е отпусната от 09.03.2005 г., като е определена в действителен размер въз основа на данните от Удостоверение УП - 2 № 110 от 22.06.2005 г., издадено от "ЛВЗ" - АД – Р., за осигурителен доход на лицето за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г., вкл. и от 01.01.1997 г. до 31.08.2002 година. В документа в "забележка" е направен запис, че за периода от 01.09.2002 г. до 03.06.2005 г. Пеев не е получил възнаграждения и не са внесени осигурителни вноски. В регистъра на осигурените лица са подадени вноски само до 31.08.2002 година. С оглед на тези обстоятелства при определяне на размера на отпусната лична пенсия за ИОЗ, от пенсионния орган не е бил взет предвид осигурителен доход за времето от 01.09.2002 г. до 03.06.2005 година. С Разпореждане № 29 от 13.07.2007 г. личната пенсия за ИОЗ на лицето е била прекратена на основание чл. 96 от КСО, считано от 02.06.2007 година. Като основание е посочено, че с ЕР № 2456 от 18.06.2007 г. на ТЕЛК му е определен процент на ТНР под 50%. При последвало преосвидетелстване на Пеев с ЕР № 2355 от 01.12.2008 г. на ТЕЛК, Общи заболявания II състав при МБАЛ - Р. са му определени 50% ТНР по НМЕР пожизнено, при стара дата на инвалидизиране - 08.09.2004 година. П. П. е поискал възстановяване на личната пенсия за ИОЗ. С разпореждане № 28 от 29.12.2008 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето е възстановена на основание чл. 97 от КСО, считано от 01.12.2008 година. Със заявление вх. № 2113 – 17 - 2583/19.12.2017 г. Пеев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). Във връзка със заявеното искане от пенсионния орган служебно е извършена проверка относно осигурителен доход на лицето за периода от 01.09.2002 г. до 03.06.2005 г. от сектор "OA", където се съхраняват ведомостите на осигурителя ("ЛВЗ" - АД Р.). В резултат на проверката е констатирано, че са подадени данни за осигурителен доход за периода от 01.09.2002 г. до 03.06.2005 г. на 04.05.2007 година. С Удостоверение УП - 15 № 5509-14-335 от 11.04.2018 г. се отразява брутното трудово възнаграждение за периода. С Разпореждане № 4021-17-17 от 14.06.2018 г. е постановено неоснователно изплатената сума за пенсия за периода от 01.12.2008 г. до 31.05.2018 г. в размер на 2261, 18 лева, представляваща главница 1534, 18 лева и лихва в размер на 727, 00 лева, начислена към 14.06.2018 г., да се възстанови от П. П.. Решението на Административен съд – Р. е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за делото. Изводът на административния съд, че лицето е било добросъвестно при получаване на пенсията е законосъобразен. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО длъжностното лице издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии, които се връщат от лицата, само в случай, че са ги получили недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Първоинстанционният съд е подложил на обоснована преценка обстоятелствата по делото във връзка с поведението на П. П. и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. От представените с административната преписка доказателства не се установява лицето съзнателно да е поискало заплащане на пенсията въз основа на посочените в Разпореждане № 27/15.08.2005 г. по – високи доходи. В случая нито в разпореждането по чл. 98, ал. 1, т. 2, б. "д" във връзка с чл. 114 КСО, нито в решението на директора на ТП на НОИ – Р. са изложени мотиви досежно твърдяната недобросъвестност. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, и че жалбоподателят съзнателно се е възползвал от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия в по-висок размер. Съгласно писмените доказателства, които се ангажират от административния орган, основанието за изменението на размера на пенсията за ИОЗ на Пеев и определянето й в по - нисък размер с горецитираното разпореждане на пенсионния орган, е новото и служебно изискано по повод отпускане на неговата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст Удостоверение УП - 15 № 5509 – 14 - 335/11.04.2018 година. Съобразно достоверността на датата на изготвяне на това удостоверение, което по своята същност представлява официален свидетелстващ документ, то няма как да е било налично към датата на подаване от жалбоподателя, на заявлението му за възстановяване на пенсията за инвалидност на 16.12.2008 г., поради което непредставянето му не сочи на недобросъвестност при получаването й. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Г. осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на Пеев е било необходимо да бъде безспорно установена от административния орган, което той не е сторил до приключване на устните състезания по делото пред първата съдебна инстанция. В този смисъл е и константната практика на ВАС, VІ отделение: Решение № 11095/25.09.2017 г. по адм. д. № 1339/2017 г., Решение № 1234/04.02.2008 г. по адм. д. № 9467/2007 г., Решение № 6207/27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902/13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., Решение № 3997/21.03.2011 г. по адм. д. № 8559/2010 г., Решение № 5171/12.04.2011 г. по адм. д. № 10452/2010 г., Решение № 4132/22.03.2012 г. по адм. д. № 13436/2011 г., Решение № 5372/24.04.2018 г. по адм. д. № 14182/2017 г., Решение № 7001/29.05.2018 г. по адм. д. № 2112/2017 г., Решение № 14874/03.12.2018 г. по адм. д. № 4969/2018 година. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане през 2005 г. и техните пропуски не могат да се вменят във вина на П. П.. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Р. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в обжалваните части, следва да бъдат отменени, Административен съд Р. постановява решение в съответствие с материалния закон. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ответната страна е неоснователна, тъй като не е представен договор за правна защита, в който да е посочено основание за претендиране на разноските по този ред. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение