Решение № 379 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2012 г.

Решение № 379 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6100/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Медия Сървис" ООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Николай Кунев срещу решение № 445/23.02.2012 г., постановено по адм. дело № 372/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031002366/23.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 820/29.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за установени задължения на дружеството за ДДС в общ размер от 65 452,39 лв. за периода декември 2007 г. - януари 2010 г. и лихви в размер на 10 197,29 лв. до датата на ревизионния акт, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стройкомерс 97" ЕООД, "Милиян 19" ЕООД, "Ник Комерс 2008" ЕООД, "Йопет уърлд строй" ЕООД, "Р. И. Р строй" ЕООД и "Вия къмпани 9" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приел, че поради ненамирането на доставчиците не е установена реалността на доставките. Твърди, че релевантните към процесните сделки копия на счетоводни документи на доставчици са били предоставени в хода на ревизията. Касаторът се позовава и на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която е установила редовност на воденето от доставчиците счетоводство, като вещото лице изрично е заявило, че представените в ревизионното производство счетоводни документи са част от счетоводствата на доставчиците. Касаторът е изложил доводи, че в договорите с доставчиците за покупко-продажба на движими вещи е отбелязано, че те са предадени на купувача. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Дончо Дончев, упълномощен за касационната съдебна инстанция, който изрично е заявил, че не претендира адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки, предвид недоказване на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд предвид разпределяне на доказателствената тежест е приел, че жалбоподателят е този, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на данъчен кредит по процесните фактури и затова той следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и че не са налице пречките по чл. 70 ЗДДС за правомерното упражняване на правото на данъчен кредит. Според съда като се има предвид предмета на фактурите - тръби, винкел, ламарина, арматурно желязо и др. видове метални изделия, то те представляват родово определени вещи, поради което е следвало да се представят доказателства за придобиването им от страна на продавача, за съхранението, транспортирането и предаването им на жалбоподателя. Направен е извод от съда, че от доказателствата по делото не може да се установи, че доставчиците са притежавали тези стоки, неизяснен е останал и произхода им, както и че не е доказано, че издателите на фактурите притежават ресурси за изпълнението на процесните доставки - служители, транспортни средства, складови бази и др. Според съда липсват доказателства, от които да се направи извод за предаването на фактурираните родово определени вещи. В този смисъл съдът е изложил мотиви, че осчетоводяването на фактурите от доставчиците не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. Относно представените в съдебната фаза документи, изходящи от издателите на фактурите, съдът е приел, че те като частни документи са без достоверна дата и удостоверяват благоприятни за представилото ги лице факти и обстоятелства. Въз основа на горното съдът е направил извод, че приходните органи правилно са определили задължение за ДДС, вследствие непризнаването на данъчен кредит по издадените на жалбоподателя фактури от посочените по-горе доставчици. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката на стоки е основополагаща за възникване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката. Правилно първоинстанционният съд е определил, че доказателствената тежест е върху касатора, тъй като той твърди положителни факти и затова е длъжен да ги докаже, а в процесния случай, че са налице всички предпоставки по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, както и че не са налице пречките по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. След като е безспорно установено, че фактурираните стоки представляват родово определени вещи, то по правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД прехвърлянето на тяхната собственост се установява чрез предаването на вещите от доставчика на получателя. Законосъобразни са изводите на съда в съответствие с доказателствения материал по делото, че касаторът не е ангажирал безспорни писмени доказателства, че стоките са предадени от доставчиците на получателя. Неоснователно е оплакването на касатора, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано само поради ненамиране по време на ревизията на преките доставчици. Като се има предвид, че претендираното материално право е въз основа на издадени фактури от доставчиците "Стройкомерс 97" ЕООД, "Милиян 19" ЕООД, "Ник Комерс 2008" ЕООД, "Йопет уърлд строй" ЕООД, "Р. И. Р строй" ЕООД и "Вия къмпани 9" ЕООД за периода декември 2007 г. - януари 2010 г., би следвало при реално предаване на стоките на касатора, последният също да притежава доказателства, че това предаване е реално осъществено. Ненамирането на доставчиците не означава, че доказателства за прехвърляне собствеността върху стоките следва да притежават само доставчиците, но и получателя (касатора по делото). Това е така, защото тези документи са от значение за данъчното облагане, както на доставчиците, така и на получателите, поради което неоснователно е да се твърди, че задължение само на доставчиците е да притежават тези документи, както и че получателите не могат да отговарят за действията на доставчиците по непредставянето им. При недоказване при условията на пълно и насрещно доказване от ревизирания субект, че собствеността върху фактурираните стоки му е прехвърлена по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 24, ал. 2 ЗЗД от доставчиците, правото на данъчен кредит е незаконосъобразно упражнено. Представените в съдебното производство пред първоинстанционния съд доказателства - оборотни ведомости и сметки, фактури, годишни данъчни декларации и отчет за приходите и разходите на част от доставчиците, не могат да обусловят извод за реално предаване на процесните стоки от патримониума на доставчиците на получателя, който е упражнил правото на данъчен кредит. При липса на безспорни доказателства за реалното прехвърляне собствеността на процесните стоки от доставчиците на получателя, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че правилно приходните органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит от касатора по издадените му от посочените доставчици фактури за ревизирания период. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не представлява доказателство за реалното прехвърляне собствеността на стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Договорите за покупко-продажба на стоките също не представляват доказателства, че собствеността им е прехвърлена, а само обективират уговорката между страните по договора, той да се изпълни, но не и изпълнението му. Константната съдебна практика на ВАС е категорична, че фактурата, респ. договорът са само доказателства за възникнали облигационни правоотношения между страните по тях, но не и за реалното им изпълнение на договора. Затова позоваването от касатора на фактурите и договорите е неоснователно и не доказва, че реално фактурираните доставки са осъществени. Следва да се отчете и разликата между сделка в гражданскоправния й аспект и доставката за целите на данъчното облагане. Доставката е по-широко като понятие от сделката и я включва в себе си с оглед насрещната престация, която се извършва на основание на сключена сделка или с цел такава в бъдеще да се сключи. Затова и ЗДДС борави с понятието доставка, а не сделка, като в чл. 6, ал. 1 ЗДДС законодателят е дефинирал какво означава доставка на стока, което означава винаги прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стока. Фактурата може да замести договора, но тя не е доказателство, че реално стоката е предадена от доставчика в патримониума на получателя. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд е постановил решението си при спазване на приложимия материален данъчен закон и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,