Решение № 15725 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2018 г.

Решение № 15725 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на кмета на община Лъки, област Пловдив срещу решение № 466 от 1.03.2018 г., постановено по административно дело № 2626/2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 43/15.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ – гр. Пловдив. С жалбата са релевирани доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на община Лъки, представлявано от кмета на общината срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 43/15.08.2017 г., издаден от Директора на БД "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив, с който на община Лъки са установени публични задължения за периода от 1.01.2013 г. – 31.12.2016 г., главница в размер на 37 843, 20 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 7 214, 89 лв., представляваща такса за водовземане по Разрешително № 300416/17.06.2004 г. издадено от директора на БДИБР. От фактическа страна съдът е установил, че с Разрешително за водовземане № 300416/17.06.2004 г. издадено от директора на БДИБР – гр. Пловдив, община Лъки е придобила право на водоползване с цел "допълнително питейно – битово водоснабдяване на гр. Лъки" от воден обект – река Крушовска, с място на водовземането: водовземно съоръжение изградено на река Крушовска, десен приток на река Манастирска, с кота на която е изградено речното водохващане 1060 м., с разрешено водно количество до 15 л. /сек., лимит на ползваната вода до 473 040 куб. м. за година при непрекъснат режим на работа през цялата година, с място на водоползването – питейно битово водоснабдяване на гр. Лъки. Краен срок на действие на разрешителното е 17.06.2029 г. Установил е още, че с писмо с изх. № К-184/30.03.2017 г. кмета на община Лъки приложено изпратил на директора на БДИБР декларации (л. 16 от същото дело) по чл. 194б от ЗВ за периодите 2013 г., 2014 г., 2015 г, 2016 г. Във връзка с цитираните декларации по чл. 194б от ЗВ на 11.04.2017 г. служители на дирекция "Контрол" при БДИБР извършили документална проверка, при която констатирали, че поради липса на монтирано работещо водомерно устройство за питейно – битово водоснабдяване дължимите такси за водовземане са изчислени на базата на разрешено годишно водно количество, съгласно представена декларация по чл. 194б от ЗВ. Проверката е обективирана в Констативен протокол (КП) № СМ-118/11.04.2017 г., в които е изчислено, че за всяка година за периода 2013 г. – 2016 г. община Лъки дължи съответно по 9 460, 800 лв. С покана за доброволно изпълнение с изх. № ПО-02-147/24.04.2017 г. издадена от директора на БДИБР, община Лъки е поканена доброволно да заплати дължимата сума за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2016 г., възлизаща на 37 843, 20 лв. главница, върху която следва да се начисли дължимата лихва за периода на забава. Поканата е връчена на 26.04.2017 г., след което на 15.08.2017 г. е издаден оспорения АУПДВ. С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на община Лъки, представлявана от кмета на общината, подадена срещу процесния акт. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в рамките на материалната /предметната/ компетентност на директора на дирекция "Планове и разрешителни", предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1, във вр. с чл. 152 от Закона за водите (ЗВ) и Заповед № РД – 562/7.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с която директорът на дирекция "Планове и разрешителни" е упълномощен, в случай на отсъствие на директора на БДИБР – гр. Пловдив да изпълнява неговите правомощия в пълен обем. Същият е издаден в писмена форма и е с изискуемото съдържание по чл. 59 от АПК. Счита, че не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават отмяната на оспорения АУПДВ. Посочва, че по делото не е спорно, че измервателното устройство не е било налице за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2016 г., съгласно отразеното в КП № СМ-118/11.04.2017 г. От представеното по делото уведомително писмо от управителя на "ВИК" ЕООД – гр. Пловдив (л. 63 от адм. дело № 2626/2017 г.) съдът е установил, че такова устройство е монтирано след 1.02.2018 г., за който водомер отговаря "ВИК" ЕООД – Пловдив и който е пломбиран от представители на БДИБР – Пловдив. Посочил е, че въпреки дадените указания на жалбоподателя за ангажиране на доказателства от негова страна с цел установяване идентичността на посочения като обект на разрешителното за водовземане, за който се твърди, че не е изграден и въведен в експлоатация и чрез него не се извършва водовземане и този описан в съдържанието на разрешителното за водовземане, такива не са представени, нито са направени доказателствени искания в тази посока. На следващо място е установил, че от приложения по делото КП № СМ-436/23.10.2012 г. (л. 21-21 от адм. дело № 2626/2017 г.) при извършена проверка през 2012 г. е установено, че не се водовзема от р. Крушовска, чрез изградено речно водохващане от алпийски тип в землището на гр. Лъки, както и че измервателното устройство не е било монтирано на изградената пречиствателна станция за питейни води. Също така от представените по делото от административния орган доказателства се установява, че със заповед СОЗ-М-11/8.11.2004 г. на директора на БДИБР – гр. Пловдив е учредена санитарно - охранителна зона за водоизточника. Изложени са мотиви, че след констатираното водовземане с приложения по делото КП № СМ-126/27.03.2014 г. (л. 23-24 от адм. дело 2626/2017 г.) на община Лъки е дадено предписание да се монтира измервателно устройство за измерване на използваните водни обеми и е указано да се заплати дължимата такса за водовземане за 2013 г. в размер на 9 460, 80 лв., като на тази проверка е присъствал кмета на общината и е имал възможност да оспори КП от 2014 г. Въз основа на тези констатации решаващият съд е приел, че съобразно приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. обн. ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3 от 10.01.2012 г. (отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г.), размерът на дължимата такса за водовземане за процесните периоди е законосъобразно определен в обжалвания акт. Въз основа на тези изводи е счел, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и детайлно и подробно е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото съдът е преценил, че в случая с оспорения АУПДВ правилно е определен размерът на дължимата такса. Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на процесния АУПДВ на основание чл. 195в от ЗВ, не е допуснато съществено процесуално нарушение. Безспорно по делото е, че с Разрешително за водовземане № 300416/17.06.2004 г. издадено от директора на БДИБР – гр. Пловдив, община Лъки е придобила право на водоползване с цел "допълнително питейно–битово водоснабдяване на гр. Лъки" от воден обект – река Крушовска, с място на водовземането: водовземно съоръжение изградено на река Крушовска, десен приток на река Манастирска. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от приложимата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. (действаща за процесния период), таксите са годишни и се заплащат не по–късно от 31 март на следващата година. Безспорно по делото е, че на посочения в разрешителното обект липсва монтирано измервателно работещо устройство за отчитане на количествата изземвана вода за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2016 г. Водомер е бил монтиран на 1.02.2018 г. Предвид липсата на монтирано измервателно устройство (водомер) за отчитане на ползваното количество вода, размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество, на основание чл. 6, ал. 4 от Тарифата, съгласно която до монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства или при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства при водовземане от повърхностни води таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешеното годишно водно количество, съгласно разрешителното. В този смисъл правилно и обосновано административният съд е приел в мотивите на обжалвания съдебен акт, че размерът на задължението в оспорения АУПДВ за заплащането на годишната такса за водовземане за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2016 г. е бил определен правилно от органа и в съответствие с приложимите разпоредби на Тарифата и условията на издаденото разрешително, което е със срок на действие 17.06.2029 г. Законосъобразен е извода на съда, че титуляр на разрешителното е община Лъки и същата има задължение за заплащане на годишната такса за водовземане към БДИБР – гр. Пловдив. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,