Решение № 1654 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10922/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП срещу Решение 15706/29.08.2024 г., постановено по адм. д. 3612/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което, в производство по чл. 226 АПК е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221020006626-091-001/29.06.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1641/ 21.10.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, с който в тежест на Атомико ЕООД, ЕИК 202522821, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Т. К. Г. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 58 094,39 лв. и лихви за просрочие 24 757,75 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да съобрази, че основанието за изземване на преписката е възникнало след изтичане на срока на ревизията и в рамките на 14-дневния срок за съставяне на РД. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу акта и присъждане на разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Атомико ЕООД, чрез адв. Жеков, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски по списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт, предлага той да бъде отменен и настоящата инстанция да се произнесе по материалната законосъобразност на РА. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК след като с Решение 4108 от 04.04.2024 г. по адм. дело 6196/2023 г. на ВАС е отменено Решение 2425 от 07.04.2023 г. по адм. дело 12051/2021 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за събиране на доказателства за компетентността на органа, иззел преписката съобразно чл. 7, ал. 3 ДОПК, както и за основанието за изземването. Приети са Заповед 367/17.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 16 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е наредено Е. Н., заемащ длъжността главен инспектор по приходите в сектор Ревизии, отдел Ревизии, дирекция Контрол в ТД на НАП София, да изпълнява и длъжността директор на териториалната дирекция до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца, както и Заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП София, по силата на която Т. Г. е оправомощен да издава решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Според инстанцията по същество изземването на преписката от 26.05.2021 г. е извършено от компетентен орган и е доказано основанието за изземване на компетентност преминаване на ръководителя на ревизията на друга длъжност, но промяната на ръководителя на ревизията е извършена след като е изтекъл срокът й на 17.05.2021 г., поради което не е налице валидно изменение на един от органите издатели на РА. Решението е правилно, но не по изложените в него съображения. Нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК установява принципа за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Като изключение от него изземването (на разглеждането и решаването на въпроса/преписката) и възлагането им на друг равен по степен орган е обусловено от изчерпателно уредени предпоставки - основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. По силата на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП и чл. 7, ал. 3 ДОПК правомощието да промени съответния компетентен орган е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. В разглеждания случай решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадено от компетентен орган, както е приел и АССГ. Изземването на преписката по разглежданата ревизия от Е. Н., възложил същата, и възлагането й на Л. П. с Решение Р-22221020006626-098-001/26.05.2021 г., е мотивирано с назначаване на длъжност директор на ТД на НАП София. Както бе посочено, със Заповед 367/17.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл. 16 ЗДСл. е наредено Е. Н., заемащ длъжността главен инспектор по приходите в сектор Ревизии, отдел Ревизии, дирекция Контрол в ТД на НАП София, да изпълнява и длъжността директор на териториалната дирекция до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца. При вътрешното съвместителство по чл. 16, ал. 1 ЗДСл. държавният служител запазва правата и задълженията по основното служебно правоотношение, но за него възникват и тези, следващи от допълнителното правоотношение. Аргумент за това е правилото на чл. 16, ал. 3 ЗДСл. за получаване от работещия по вътрешно съвместителство държавен служител наред със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата на незаетата длъжност (която съвместява). Заповед 367/17.05.2021 г. съдържа изрично указание, че се издава в хипотезата на вътрешно съвместителство, а останалите условия по акта за назначаване остават непроменени. Изложеното обуславя недоказаност на основанието за изземване - невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността за възлагане на ревизии. Без значение за валидността на РА е обстоятелството, че заповедта по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадена след изтичането на срока, определен със ЗВР и ЗИЗВР. Този акт с вътрешнослужебен характер засяга правоотношението между горестоящ орган и орган по приходите, което не може да се отъждестви с правоотношението между ревизиран и ревизиращ екип, нито засяга права и задължения на ревизирания субект в това му качество. При недоказана предпоставка по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган по приходите се налага извод, че органът по приходите, подписал РА в качеството си на възложител на ревизията въз основа на Решение Р-22221020006626-098-001/26.05.2021 г. не е притежавал материална компетентност за това, поради което издаденият при липсата й РА е нищожен. Изложеното обуславя правилност на обжалваното решение. При този изход на спора и своевременно заявеното искане в тежест на НАП следва да бъдат възложени направените от ответника по касация деловодни разноски, възлизащи на 4663,81 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,