Решение № 4632 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12770/2016 г.

Решение № 4632 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12770/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр. П. против решение № 1747/6.10.2016 г. по адм. д. № 1246/2016 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на съда са неясни и противоречиви и не са съобразени с действащата към момента на постановяване на оспорения акт Тарифа за таксите. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по жалбата - "Ч. - в. л. " АД, редовно призован, се представлява от адвокат Стоянов. Моли да се остави в сила решението. Счита, че не е налице промяна в обстоятелствата в сравнение с предходното разрешително, поради което промяната в цената на водата е необоснована. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводите на съда са основани на доказателствата по делото. Същите установяват, че целта на водоползването - охлаждане, не е била променена и дружеството използва подземни води за производствената си дейност - за охлаждане на съоръжения - топлообменници. С оглед на това размерът на таксата следва да бъде определен по чл. 10, ал. 2, т. 3 от Тарифата. Този извод не се променя от § 1, т. 3, 4 и 8 от ДР на Тарифата, тъй като в противоречие с чл. 32 от Указа за прилагане на ЗНА под формата на обяснения на думи и изрази, употребени в нормативния акт, се въвеждат нови критерии при определяне на цени на водоползването. Те са несъвместими с материалните разпоредби на чл. 10 от Тарифата. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на "Ч. - в. л. " АД срещу Решение № РР-2785/29.02.2016 г. на Директора на БДИБР - П., потвърдено с Решение № 101/28.04.2016 г. на Министъра на околната среда и водите. Съдът е отменил обжалвания акт. Приел е въз основа на заключението на СТЕ, че водата от сондажа се ползва за охлаждане при производството чрез съоръжения - топлообменници . След като водата се ползва за охлаждане при производството /на лекарства/, то целта на водоползване следва да се определи по § 1, т. 3 ДР на Тарифата. При законодателна цел, охлаждането да бъде в обхвата на други цели при подземните води, не би била добавена тази цел като самостоятелна и отделна в таблица към текст на разпоредба от тарифата. В този смисъл прилагането на т. 8 от § 1 ДР на Тарифата противоречи на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Тарифата. На това основание § 1, т. 8 ДР на Тарифата не следва да бъде прилагана спрямо охлаждане при водовземане от подземни води /чл. 15, ал. 3 ЗНА/, тъй като чл. 10, ал. 2, т. 3 от таблицата не е отменена. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че с Решение № РР-2785/29.02.2016 г. на Директора БДИБР - П. в обжалваната част по т. 2, 2.3. е изменено Разрешително № 300464/26.07.2004 г., изменено и продължено с Решение № РР-855/13.01.2010 г. за водовземане от подземни води от един брой тръбен кладенец, с титуляр "Ч. - в. л. " АД, в частта "Цел на водоползването", като е посочено следното съдържание: "други цели /за нуждите на климатична инсталация/". Решението е издадено въз основа на заявление вх. № ПВ-01-25 от 16.02.2016 г., подадено от дружеството, за продължаване на срока на действие на разрешителното и на основание § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗВ. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че "тръбите от сондажа влизат единствено в системата за охлаждане. " Вещото лице е заявило, че не е установило използването на подземните води за питейно-битово водоснабдяване или за промишлено водоснабдяване. В заключителната си част е посочило, че тръбните съединения са подведени към охладителната система, разположена в сутерена. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, то изрично е заявило, че подземната вода служи за охлаждане на помещенията, а не за производство, не и за пряко влагане в производството и за дейности, свързани с добив и преработка. При тези доказателства, необоснован е изводът на съда, че преминаващата вода от сондажа се използва за охлаждане при производството чрез съоръжения - топлообменници. Констатациите дали черпените подземни води се ползват за охлаждане на помещения или за охлаждане на производството са различни и съответстват на различни цели на водоползването. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.) във връзка с § 1, т. 3 ДР на Тарифата, охлаждането като цел на водоползване на подземни води може да се отрази като специфична цел и да се отнесе към "промишлено водоснабдяване", но само когато черпената вода се ползва за дейности, свързани с преработка на суровини или производство на готова продукция. За охлаждане може да се ползва повърхностна вода, но само за охлаждане на машини и съоръжения. От това следва, че за охлаждане на помещения не може да се ползва нито повърхностна, нито подземна вода и този вид ползване следва да се отнесе към "други цели". Съдът правилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената му форма, но не е възприел правилно събраните доказателства и приложимия закон. Констатациите на вещото лице за реалното ползване на водите е следвало да бъдат съобразени и с дадените в Тарифата дефиниции на целите на водоползването. Съдът не е съобразил разпоредбите на Закона за водите и на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна. Предвид изложените съображения оспореният по делото административен акт е издаден при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.). Решението следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата на "Ч. - в. л. " АД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,