Решение № 1118 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр.Бургас ( ВиК Бургас или ВиК оператора) против Решение 1622 от 11.03.2022г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 13729/2019 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът иска отмяната му . Претендира разноски.

Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - И. Вавульская, Н. Коломийцева, А. Малюков, Г. Мельников, А. Иванов, И. Кириллова, А. Калинин, А. Комаров, И. Комарова, Е. Фатеева, О. Дружинина, В. Воронкова, Н. Димитриева, М. Смирнова, В. Петренкова, Л. Яковеико, Н. Магницкий, М. Цветков, В. Цветкова всички представлявани от адв. Боева оспорват касационната жалба по съображения в писмени бележки, представени в последното по делото заседание на касационния състав.

Ответникът -"Хелиос бийч апартмънтс - Поморие" ЕООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. По основателността на касационната жалба приема следното:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на ВиК Бургас против Решение Ж-569 от 30.10.2019г. на КЕВР в частта му по т.3,4,6,7 и 8.

Съдът е установил, че производството пред КЕВР е образувано по реда на чл.142 и следващите от Наредба 3/2013 година за лицензиране на дейностите в енергетиката, по множество жалби на физически лица, препратени й от Басейнова дирекция Черноморски район" и чрез Администрацията на Президента на Република България, чрез Администрацията на Министерски съвет и по електронната поща срещу ВиК-Бургас, свързани с адрес Хелиос, гр.Поморие, ул.Морска 52.

Исканията в жалбите са били за незабавно възстановяване на водоподаването в комплекса; за прехвърляне на партидата от ХБАПЕООД на етажната собственост Хелиос"; за служебно разкриване на индивидуални партиди и. прекратяване на злоупотребите с господстващо положение на сегашния титуляр на партидата и ВиК Бургас

Установено е, че жалбите са на собственици на отделни обекти в комплекса и са разгледани от КЕВР в едно общо производство по чл.22, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката.

Установено е от съда, че по отношение на исканията на собствениците за незабавно възстановяване на водоподаването към комплекс Х. и за незабавно прехвърляне на партидите на етажната собственост, както и за служебно разкриване на индивидуални партиди КЕВР е прекратил производството.

Съдът е приел, че предмет на съдебното производство са решенията на Комисията по т.3, т.4,т.5, т.6, т.7 и т.8 от оспореното Решение. В т.3 произнасянето на Комисията е във връзка с искането за преустановяване на злоупотребата с господстващото положение на ВиК оператора, като КЕВР дава задължителни указания на ВиК Бургас, а именно: да изготви процедура с конкретно посочени действия при прекратяване подаването на вода и отвеждането на отпадъчни води; да изготви процедура с конкретно посочени действия за възстановяване подаването на вода и отвеждането на отпадъчни води; да изготви процедура с конкретно посочени действия за откриване на индивидуални партиди.

В т. 4 от решението КЕВР разпорежда сезирането на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по компетентност, с т. 5 се сезира кмета на Община Бургас по компетентност, с т. 6 копие от решението се изпраща на Министъра на регионалното развитие и благоустройство за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите с ВиК операторите, с т.8 се изпраща копие от решението на Администрацията на Президента на РБ, на Администрацията на МС на РБ , на Басейнова дирекция Черноморски район за сведение.

От правна странасъдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията чл.10 ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл.21, ал.7 от ЗЕ, съгласно който правомощията на КЕВР за регулиране на дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията се определят в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Прието е от съда, че решението на КЕВР е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 11, ал. 1, чл. 12 и чл. 14, ал. 1 от ЗРВКУ, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съдът е посочил, че съгласно чл.36, ал.1, т.2 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация, Комисията приема решения с явно гласуване и с мнозинство повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав, от които поне един от членовете със стаж: в областта на водоснабдяването и канализацията при упражняване правомощия на комисията във водоснабдяването и канализацията. Въз основа на отразеното в протокола (стр.39 по делото) от проведеното на 30.10.2190 г.заседание, съдът е приел, че това изискване е спазено. Преценил е, че решението на КЕВР е прието в предвидената форма и при спазване на административнопроцесуалните правила за приемането му, поради което решението не страдало от пороци, водещи до неговата нищожност.

Съдът е посочил, че компетентността на КЕВР да разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е призната в чл. 22, ал. 1, т. 1, пр. последно от Закона за енергетиката, а съгласно ал. 7 на чл. 22, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са регламентирани в Наредбата по чл. 60 от закона, а именно в Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Псочил е, че правилата за конкретната процедура по спора се съдържа в чл. 142 - 149 от Наредба 3/2013г. и КЕВР се е произнесла по спор между ВиК оператор по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и потребители на услугата. Основанието за разглеждането на жалбата от КЕВР се съдържа в чл.142 ал.4 от Наредба 3/2013г., доколкото жалби на потребителите са разглеждани от ВиК оператора, но същите не са удовлетворени от отговорите по тях. Тъй като жалбите са подадени чрез оператора, той е изпратил същите на КЕВР, ведно със становището си. Съгласно чл.143 ал.6 от същата наредба, КЕВР разглежда жалбите, ако към нея е приложено становището на енергийно предприятие или В и К оператора, ведно с цялата преписка по жалбата. За резултатите от проверката по жалбите е установено, че е изготвен доклад с проект на решение, който е разгледан на заседание на КЕВР. При проверката по жалбите КЕВР не се е възползвала от правомощията си по чл.144 и чл.146 ал.1 от Наредба 3/2013г. Видно от съдържанието на становището на ВиК оператора до КЕВР той е изпратил становището си, както и жалбите с приложенията към тях.

Административният съд е посочил, че основният довод в подадената жалба на ВиК дружеството е за липса на компетентност на КЕВР за даване на задължителни указания , свързани с разписване на три вида процедури, още повече, твърди се в жалбата, че такива процедури вече ги има предвидени както в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, така и в Наредба 4 от 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Представена е и инструкция /л. 667/ за откриване , промяна и закриване на партиди за ползване на водоснабдителните и канализационни системи на ВиК,гр Бургас., изготвена и утвърдена от изпълнителния директор на 01.07.2017г. Съдът е посочил, че по делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК дружеството. Въз основа на така посочените доказателства, събрани по делото, съдът е приел, че към момента на издаване на решението, свързано с указанията по т. 3.1 и т. 3.2, КЕВР е имала основание да произнесе задължителните указания, които са изпълнени от оператора на по-късен етап, но преди подаване на жалбата. Що се отнася до указанието по т. 3.3 , свързано с разписване на процедура по откриване на партиди, то такава е била налична към момента на приемане на обжалваното решение. Доколкото обаче в жалбата се навеждат доводи за липса на компетентност на КЕВР да дава тези задължителни указания, то съдът е преценил, че следва да ги разгледа. Установил е, че подробно в решението на КЕВР са обсъдени причините , довели до спиране на водоподаването в комплекс, обсъдени са разпоредбите, предвидени в Общите условия на Ви К оператора, приложимите разпоредби на Наредба 4/ 2004г като е формиран извод за нарушаване както на Общите разпоредби, така и на Наредбата . Нарушението е извършено ипри спиране на водоподаването, и при възстановяването му. КЕВР не се е произнесла по жалбата в тази й част, поради констатирана липса на компетентност да се произнесе при вече възстановено водоподаване , както и относно откриване, промяна и закриване на партиди, което е извън предмета на ЗРВКУ. Въпреки това, при констатиране на цитираните в решението нарушения и при спазване принципите за достъпност и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, според съда, КЕВР правилно и законосъобразно е разписала задължителните указания. Съдът е посочил, че правомощията на КЕВР, във връзка с осъществявания от нея контрол върху дейността на ВиК операторите по предоставяне на ВиК услуги, са изрично регламентирани в Глава пета "Контрол от ЗРВКУ. Съдът се е позовал на чл. 21, ал. 1 от ЗРВКУ, според който Комисията провежда контрол за: съответствието на бизнес плана с изискванията на този закон; изпълнението на показателите за качество на В и К услугите, определени в бизнес плана; прилагането на цените съгласно изискванията по чл. 14, ал. 4 и чл. 19 от ЗРВКУ; извършените разходи за постигане на показателите, заложени в бизнес плана. Също така на алинея втора на същата разпоредба, според която, контролът извършван от Комисията е предварителен, текущ и последващ. Комисията извършва предварителен контрол, като при подготовката на концесионните и на другите видове договори за управление на В и К системите дава становище за съответствието им с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му (чл. 21, ал. 4). По отношение на осъществявания от КЕВР текущ и последващ контрол, ал. 4 и 5 на чл. 21 от ЗРВКУ предвиждат, че Комисията текущо контролира дейността по предоставяне на ВиК услугите от ВиК операторите чрез проверки на отчетните доклади за изпълнението на бизнес плановете на ВиК операторите, както и чрез извършване на проверки на място. Комисията извършва последващ контрол върху изпълнението на дадените препоръки на В и К операторите. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗРВКУ за осъществяването на текущия и последващ контрол. Комисията извършва планови или извънредни проверки. По силата на чл. 22 ал.1 т.1 от ЗЕ КЕВР разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори. При извършената проверка след сезиране на КЕВР и с оглед констатирани нарушения, съдът е преценил, че Комисията е в правомощието си да разпише задължителни указания към оператора, с оглед спазване принципите на достъпност и качество на предлаганите услуги, както и защита на потребителите. Само по този начин, според съда, могат да бъдат осъществени целите на чл. 1 от ЗВРКУ - регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги.

По отношение на оспорването от жалбоподателя по следващата точка от решението - т.4 - Сезиране на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) чрез изпращане на цялата преписка за разглеждане, във връзка с правомощията на КЗК по чл.8, във връзка с чл.21 от ЗЗК, съдът не ги е възприел. Посочил е, че едно от основните искания на собствениците на самостоятелни обекти в комплекса е преустановяване злоупотребата с господстващо положение на ВиК оператора. Именно Комисията за защита на конкуренцията е компетентния орган, който по силата на чл.8 от ЗЗК има правомощията да съблюдава недопускането на господстващо положение от определени предприятия. Именно поради тази причина, според съда, КЕВР правилно е преценила, че няма компетентност да се произнесе по този въпрос и с решението си е сезирала КЗК за възникналия спор. Съдът не е сп оделил и възражението на жалбоподателя, че КЕВР е превишила правомощието си. Посочил е, че е записано в решението, че работата на Комисията се подчинява на принципите на предотвратяване на злоупотреби с господстващо положение и защита интересите на потребителите, което налага произнасяне на КЕВР и по отношение на подобни искания , без същата да се ангажира с конкретно становище налице ли е или не подобна злоупотреба. В този смисъл Комисията е сезирала КЗК за разглеждане на жалбата в тази й част по същество.

По отношение на т.5 , с която се сезира кмета на Община Поморие, съдът е посочил, че не се спори по делото , че е констатирана липса на договор за предоставяне на услугите ВиК, изискуем съгласно чл. 84 ал.2 то ЗУТ за въвеждане в експлоатация на строеж-жилищна сграда . Разпоредбата гласи, че присъединяването на недвижимите имоти и потребителите на вода към водопроводните и канализационните мрежи се извършва при спазване на разпоредбите на този закон и със сключване на писмен договор за присъединяване между потребителя и експлоатационното дружество. Предвид съблюдаване на разпоредбите на чл. 177 ал. 3 то ЗУТ и чл. 178 ал. 4 и 6 от ЗУТ преписката е изпратена на компетентния орган кмета на ОбщинаПоморие за произнасяне по компетентност .

По отношение на следващата оспорена точка 6 от решението на КЕВР, а именно изпращане копие от решението на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съдът е счел, че правилно и законосъобразно административният орган е взел това решение. Съгласно чл.10б, ал.3, т.5 от Закона за водите Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала: осъществява контрол на дейността по предоставянето на услуги от В и К операторите. Видно от предоставените правомощия по цитираната разпоредба, компетентен да осъществи контрол по законосъобразното и правилно решаване на поставените от жалбоподатели въпроси е именно Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът е посочил, че по идентичен начин седи и въпросът със следващата 7 точка от оспореното решение, с което КЕВР препраща решението на Областния управител в качеството му на орган на управление на Асоциацията. на ВиК. Съгласно дадените в чл. 198в, ал.5, т.6 от Закон за водите правомощия Председателят на асоциацията по В и К организира контрола по изпълнението на договорите с В и К операторите. Доколкото собствениците на обособени обекти в комплекса са изпратили жалбите си до Администрацията на Президента на Република България, до Администрацията на Министерски съвет и Б. дирекция Черноморски район, напълно законосъобразно, според първоинстанционния съд, КЕВР информира въпросните администрации за резултатите от проведения административен контрол, съответно за взетото решение по поставените въпроси.

По тези съображения, административният съд е преценил като законосъобразно решението на КЕВР в обжалваната част, поради което е отхвърлил жалбата срещу него . С оглед изхода от спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на ответника е присъдил претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., съгласно чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Касационната инстанция приема следното: Правилен и изводът на административния съд, че оспореното решение на КЕВР е прието във връзка с жалба на потребители срещу ВиК оператор чл.22, ал.1, т.1 Закона за енергетиката. Съгласно ал.5 на същия член 22 ЗЕ, в правомощието на Комисията е да даде указания по прилагане на закона, в случаите, в които прецени жалбата като основателна.

Неправилно обаче, съдът е приел, че указанията в оспорената т.3 от решението на КЕВР са законосъобразно дадени. Съдът е приел, че указанията на КЕВР спрямо ВиК Бургас за изготвяне на процедури с конкретно посочени действия при прекратяване подаването на вода и отвеждането на отпадъчни води; за възстановяване подаването на вода и отвеждането на отпадъчни води; за откриване на индивидуални партиди са правилни, тъй като такива не са били регламентирани преди решението на КЕВР. Констатацията на административния съд, че такива разписани процедури не са съществували преди решението на КЕВР е обективно невярна. Видно е от Наредба 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че съгласно чл.8, ал.1, т.4 от нея, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и /или отвеждането на отпадъчни води следва да се разпише в Общите условия за получаване на услугата В и К. В същата Наредба, Глава седма от нея са регламентирани условията, при които може да се прекрати подаването на вода и отвеждането на отпадъчни води и действията, които следва да се предприемат в тези случаи. В Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас ( лист 671-680 от делото пред АС-Бургас) са разписани условията и следваната процедура при Преустановяване или прекратяване доставянето на питейна вода и/или отвеждането и пречистването на отпадъчни води ( глава седма от Общите условия). От разпоредбите в същата глава стават ясни, както предпоставките, така и сроковете, в които става възстановяването на подаването на вода и отвеждането на отпадъчните води в зависимост от основанието, на което е преустановено предоставянето на услугата. В глава осма от същите Общи условия е регламентиран реда за откриване, промяна и закриване на партида. Следователно, противно на приетото от административния съд, към датата на решението на КЕВР в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас са разписани процедури, които се следват при прекратяване подаването на вода и отвеждането на отпадъчни води; за възстановяване подаването на вода и отвеждането на отпадъчни води; за откриване на индивидуални партиди. Установеното води до незаконосъобразност на решението на КЕВР в т.3 от него. Касационният състав счита също така, че в решението на КЕВР липсват мотиви, обосноваващи дадените указания в т.3. Напротив, в мотивите си КЕВР е приел, че ВиК операторът е приложил неправилно съответните разпоредби от Наредба 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас, при спиране на водоподаването към комплекс Хелиос и при възстановяването му, което значи, че такива правила са разписани и съществуват, а не че липсват. По тези съображения, касационната инстанция преценява решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на ВиК-Бургас срещу т.3 от оспореното решение на КЕВР като неправилно. То следва да се отмени в тази част, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което решението на КЕВР се отмени в т.3 от него, а преписката се върне на Комисията за ново произнасяне.

Касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлил жалбата на ВиК оператора срещу точка 4 , 5, 6 ,7 от решението на КЕВР. Комисията е била сезирана с конкретен спор между потребители и ВиК оператор, който е следвало да разреши в производството по чл.22 от Закона за енергетиката. Вместо да изясни спора и въз основа на данните от събраните доказателства го разреши, КЕВР го фрагментира сезирайки различни публични органи с различни въпроси, свързани с основния спор.

Оплакванията в жалбите, изпратени на КЕВР във връзка с твърденията, че ВиК Бургас използва господстващото си положение са, че конкретният ВиК оператор не спазва разпоредбите чл.40, ал.5 и чл.59, ал.7 в изготвените от него и одобрени от КЕВР Общи условия, а създава пречки, като поставя изисквания за откриване на индивидуални партиди ( 100% от собствениците в комплекса да подадат заявление за това, както и да има 80% присъствие в сградата) които не съществуват в нито един нормативен акт и не са изпълними, както и че недопустимо не приема заявления за откриване на индивидуални партиди на собствениците на отделни обекти и не отваря служебно индивидуални партиди. Вместо да съобрази конкретните оплаквания и прецени ВиК операторът спазва ли или не собствените си Общи условия по молбите, с които е сезиран за индивидуални партиди и исканията за откриване на служебни партиди, поставя ли произволни изисквания пред потребителите, Комисията сезира КЗК във връзка с твърденията за злоупотреба с господстващо положение от страна на ВиК оператора. В компетентността на КЕВР е да прецени правилно ли е процедирано от ВиК оператора, в съответствие с приетите и одобрени Общи условия или не, поставените изисквания съответни ли са или не на разпоредбите в тях и какво следва да се направи, за да се разреши спора във връзка с исканията на гражданите за разкриване на индивидуални партиди за всеки един от обектите в комплекса. Тоест, във връзка с нормите в чл.5, ал.3 ЗРВКУ, чл.9, ал.1 и 2 от същия закон и чл.10 от него КЕВР е имала правомощие да прецени, доколко поставяните условия от ВиК оператора пред жалбоподателите са съответствали на нормативната уредба, както и на регламентираното от него самия в Общите му условия и бизнес плана му, действащи към момента на процесните събития и да предотврати злоупотребата, в случай, че стигне до заключението, че поставяните условия са извън действащата уредба и са неизпълними, като даде указания за правилното й прилагане. Като е стигнал до извод, различен от направения от касационния състав, административният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на решението му в частта, в която жалбата на ВиК оператора срещу т.4 от решението на КЕВР е отхвърлена, а вместо това се отмени решението на Комисията в посочената точка и преписката в тази част се върне на КЕВР за ново произнасяне.

Неправилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлил жалбата на ВиК-Бургас против т.5 от решението на КЕВР. Съдът не е изложил собствени мотиви по оплакването в жалбата на ВиК Бургас, че КЕВР не е имала основание да сезира кмета на Община Поморие. Съдът е повторил в решението си констатациите и изводите, направени в решението на КЕВР. Решението на съда е неправилно в тази част, както и решението на КЕВР в същата част. В жалбите, с които КЕВР е сезирана няма оплаквания за нередности при въвеждането в експлоатация на строежа, в който се намират обектите на жалбоподателите, нито за липсата на договор за присъединяване на съответната сграда към общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения на ВиК-Бургас. При липсата на оплаквания в жалбите по тези въпроси, КЕВР в рамките на образуваното пред нея производство по тези жалби, не е имала основание да препраща преписката на кмета на Община Поморие за осъществяване на контрол върху въведения в експлоатация строеж, а е следвало да прецени относимостта на установените от нея обстоятелства към исканията в жалбите и в случай, че преценката й е, че те са относими, да прецени основателността на направените искания. По тези съображения, решението на съда в частта, в която е отхвърлил жалбата на ВиК Бургас срещу т.5 от решението на КЕВР следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отмени решението на КЕВР в същата част като незаконосъобразно, а преписката се върне на КЕВР за ново произнасяне.

Неправилно е решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлил жалбата на ВиК-Бургас против т.6 и т.7 от решението на КЕВР. За тези точки от решението на КЕВР липсват изложени мотиви от Комисията, а по отношение на тях важат същите съображения, изложени от настоящия съдебен състав за т.5 от решението на КЕВР. Решението на съда в частта, в която е отхвърлил жалбата на ВиК Бургас срещу т.6 и 7 от решението на КЕВР следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отмени решението на КЕВР в същата част като незаконосъобразно, а преписката се върне на КЕВР за ново произнасяне.

Доколкото се отменя решението на КЕВР в обжалваната му част, не е налице нужда от изпащането му в същата част за сведение на органите, посочени в т.8 от решението на КЕВР.

С оглед изхода на спора, следва да се отмени решението на АС и в частта, в която жалбоподателят е осъден за разноски. Вместо това КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на ВиК Бургас направените от последния разноски по делото пред първата инстанция в размер на 1990 лева( съобразно списък на разноски на лист 681 от делото пред АС) и за касационната инстанции, общо в размер на 970 лева, от които 370 лева държавна такса, 500 лева възнаграждение за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК и чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд

ОТМЕНЯ изцяло Решение 1622 от 11.03.2022г., постановено по адм.д. 13729/2019г., постановено от Административния съд София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, кв. Победа, ул. "Генерал Владимир Вазов " 3, Решение Ж-569/30.10.2019г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в т.3, 4, 5 , 6, 7 и т.8 ( в частта относно решението по т.3, 4, 5, 6 и 7) и връща делото в тази част като преписка на Комисия за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, бул. Кн. Ал. Дондуков 8-10 да заплати на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас , кв. Победа, ул. Генерал Владимир Вазов 3, разноски по делото в общ размер на 2960 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА