Решение № 7355 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2026 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи /МОС-МВР/, чрез процесуален представител, срещу решение № 42290/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11175/2025 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отменен негов отказ по заявление с рег. № 0-774/04.08.2025 г., подадено от Б. Е. Х. за ползване на неплатен годишен отпуск, в размер на общо 19 работни дни - за периода 18.08.2025г. - 12.09.2025г. на основание чл. 190, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 160, ал. 1 от КТ. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Б. Е. Х., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Живков, както и такива за държавна такса за получаване на преписи от документи по делото. Върховната касационна прокуратура не взема участие в производството. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на посочени правни и фактически основания за издаването му, респективно при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за постановения отказ. С оглед посочените съображения, АССГ е отменил административния акт, като постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът за недопустимост на оспореното решение, вследствие на отпаднал правен интерес, поради прекратяване на служебното правоотношение на служителя. На първо място по делото липсват доказателства, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Х. е породила правно действие. Но дори и да е породила такова, с това правният му интерес не отпада предвид възможността същият да търси защита срещу обжалвания акт, а при евентуална незаконосъобразност на отказа да търси обезщетение по реда на ЗОДОВ. Неоснователно е твърдението за недопустимост на съдебното решение, поради произнасяне по предмет, по който първоинстанционният съд не е бил сезиран. Последното касаторът обосновава с обстоятелството, че на места в мотивите си АССГ е посочил „платен годишен отпуск“ вместо „неплатен годишен отпуск“, което според него съставлява произнасяне по непредявен предмет и извън рамките, с които съдът е бил сезиран. Преценката за недопустимост на това основание обаче не може да почива на отделни изрази, извадени от контекста на цялостните мотиви, а следва да отчита действителната воля на съда, обективирана в съдържанието на акта като цяло и преди всичко в неговия диспозитив. В случая предметът на делото е ясно очертан — оспорен е отказ за предоставяне на неплатен годишен отпуск. Изписването на места на „платен" такъв представлява редакционна неточност, която не представлява произнасяне по различен предмет и по никакъв начин не променя формираната от съда воля. Следва да се отбележи че независимо от изложеното, посоченото обстоятелство е без значение за изхода на касационната проверка. Първоинстанционният съд е отменил оспорения отказ поради неговата немотивираност. Липсата на изложени фактически и правни основания в административния акт съставлява съществено нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за неговата отмяна във всички случаи, доколкото препятства както страната, така и съда да осъществят контрол върху волята на органа. Този извод е изцяло независим от твърдяната редакционна неточност и би обусловил отмяната на отказа независимо от нея. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но е немотивиран, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа фактически основания за издаването му, като в конкретния случай такива безспорно липсват. Мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В настоящата хипотеза конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Обосновано и правилно АССГ е отбелязал, че мотивите, изложени от административният орган, едва в съдебното производство, безспорно не санират липсата на мотивираност на акта. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на акта, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. В допълнение на горното следва да се отбележи, че от становище № А-10816/14.08.2025 г., на което се позовава административния орган, безспорно не могат да се извлекат мотиви за постановения отказ. В посоченото становище е предложено да бъде постановен отказ по заявлението, като органът се е позовал на Протокол № А-10628/11.08.2025 г., с който на Х. е даден тридневен срок да изрази становище по предложени длъжности, както и Писмо от 13.08.2025 г. до структури на МВР за ново търсене на вакантни позиции. От предходното безспорно не се установяват причините за постановения отказ, като липсват посочени правни и фактически основания за постановяването му, които да обективират волята на органа. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На Б. Е. Х. следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на 0,77 евро, представляващи деловодна такса за получаване на преписи на документи и писмени доказателства по делото. На адв. Живков, оказал безплатна адвокатска помощ на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 512 евро - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което не се явява прекомерно и същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с нормативно предвидения размер за такъв тип дела. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение