Решение № 10061 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2015 г.

Решение № 10061 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Валентин Николов Петров с адрес с. Лютаджик, община Враца против решение № 33 от 29.01.2015 г. на Административен съд Враца по адм. дело № 688/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № В4197 от 27.10.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Враца, потвърдена с решение № РД 01-214/01.12.2014 г. на директора на РД "СП" - Враца. Поддържа доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Враца представя становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед. С нея му се отпуска месечна социална помощ по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП в размер на 42.90 лева считано от 1.10.2014 г. Възраженията му са били относно размера на помощта, която счита за занижена. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство пред органа е започнало с молба декларация от жалбоподателя, с която е представил доказателствата относно предпоставките за отпускане на месечната помощ, извършена е социална анкета и доклад и е направено мотивирано предложение за издаване на обжалваната заповед. Размерът на помощта съдът е приел за правилно определен с оглед изискванията по чл. 9, ал. 1 и 2 от ППЗСП. При установеното от фактическа страна е прието, че жалбата е неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Съдът при постановяване на решението е съобразил изискванията на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП съгласно който право на месечна социална помощ имат лица или семейства, чиито доход за предходния месец е по нисък от определен диференциран минимален доход. В случая е установено, че за предходния месец септември 2014 г. жалбоподателят няма доходи което е предпоставка за отпускане на помощта. Размерът на тази помощ е определен правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 4 от ППЗСП като е определен диференцирания минимален доход 66% от гарантирания минимален доход - 65 лева или размерът на помощта е 42.90 лева, колкото е изчислен и от административния орган. При тези данни решението е обосновано на фактите по делото и е постановено в съответствие с изискванията на приложимия материален закон. Не се установяват пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение