Решение № 3143 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2016 г.
ВАСIV отделение15.03.2017 г.докладчик т Аделина Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 15.04.2016 г. по адм. дело № 231/2015 г. на Административен съд - Я.. ОСЪЖДА В. Г. В. да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата 300 /Триста/ лева - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3143 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. В. чрез процесуалния му представител - адвокат Х. К. против решение № 48 от 15.04.2016 г. по адм. дело № 231/2015 г. на Административен съд - Я.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-280-6500/4561 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че още при подаване на заявлението за подпомагане, жалбоподателят е бил уведомен, че заявените земеделски парцели излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. Г. В. против уведомително писмо изх. № 02-280-6500 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него за кампания 2014 г. е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. Първоначално е твърдял само, че към него липсват мотиви. В хода на съдебното производство, процесуалният му представител е направил редица възражения за допуснати съществени нарушения на административните правила и на материалния закон: заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой не е административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол; извършените теренни проверки от органите на министерството касаят физическите блокове, а не земеделските парцели; самите проверки са извършени от некомпетентни органи; заявените от жалбоподателя парцели са почистени от нежелана растителност и подлежат на подпомагане. Съдът е събрал цялата административна преписка и е установил, че жалбоподателят е подал на 12.05.2014 г. общо заявление за подпомагане за 2014 г., в това число и за Схема за единно плащане на площ; Схема за преразпределително плащане и Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя. Още при стартираната проверка на същата дата са генерирани автоматично 12 земеделски парцела, излизащи извън площите, подходящи за подпомагане. Заявителят е запознат с тези детайли, видно от положения подпис на документа на л. 55 от първоинстанционното дело. На 5.12.2014 г. на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. е издадена заповед от МЗХ за одобряване на обновения специализиран свой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). В нея е указан начинът на довеждането й до знанието на земеделските производители, заявили искания за подпомагане за кампания 2014 г. и правото им да подадат възражения срещу невключването на парцели или части от такива в слоя. За тяхно улеснение е изготвена опция за автоматично генериране на възраженията по образец. На 22.12.2014 г. Великов е подал такова възражение, включващо 13 парцела. На 6.03.3015 г., МЗХ е издал заповед № РД 46-287 за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В раздел II от нея е разпоредил предоставянето на слоя на Разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки. На 27.04.2015 г., жалбоподателят е уведомен от министъра за неприемане на възражението му. Поотделно са вписани данните за всеки от парцелите. Посочено е за 11 от тях, че обновяването на СИЗП е станало чрез теренни проверки, а за два от тях чрез сателитни снимки. Изрично е указано в писмото, че в 14 дневен срок от получаването му, заповедта на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Земеделският производител не е обжалвал заповедта в частта й, в която заявените от него парцели не са включен в слоя и тя е влязла по отношение на него в сила. Вместо това е подал жалба до МЗХ и ДФЗ с искане да се извърши повторна теренна проверка. Искането му е отказано мотивирано с писмо от 28.07.2015 г. На 29.09.2015 г. е издадено оспореното уведомително писмо. В него в табличен вид са представени резултатите от извършените административни кръстосани проверки. Направени са съответните изчисления и мотивирано е отказано заплащане на поисканите суми по трите мерки. При така установената фактическа обстановка, съдът е обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя. Посочил е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивирано. Направил е разграничение между проверката на място и теренната проверка, доколкото последната е използвана за изготвяне на специализирания слой. В тази връзка е направил обоснован извод, че при теренните проверки не се изисква нарочно уведомяване на бенефициентите, нито за времето на извършването им, нито за резултатите от тях извън крайните отразявания в заповедите на МЗХ по реда на Наредба № 105/2006 г. Съобразил е и факта, че към момента на извършването им, нормата на чл. 16а, ал. 4 от наредбата не е била отменена. Съдът е приел за неоснователно и възражението, че за кампания 2014 г., заповедта на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой не е подлежала на самостоятелно обжалване. При липсата на подадена жалба, тя е станала задължителна за ДФЗ и жалбоподателя и обосновано въз основа на данните в нея е направена кръстосаната административна проверка. По изложените съображения е направил краен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди на първо място неизясняване на фактическата обстановка, той като бенефициентът е поискал повторна теренна проверка, която му е отказана. Възражението е неоснователно. Събраните доказателства показват, че за 11 от заявените парцели са извършени теренни проверки и резултатите от тях са станали известни на земеделския производител още при подаване на възражението срещу заповед № РД 09-807 за одобряване на обновения специализиран слой. Поради това той е подал възражение срещу нея. В писмото от 27.04.2015 г. е бил надлежно уведомен от министъра, че възражението му не се уважава. Изрично са му указани: правото на обжалване; актът, подлежащ на такова; срокът за подаване на жалба и органът, пред който това може да бъде направено. Проверката за законосъобразност на акта на министъра в частта му, касаеща бенефициента включва основно проверка на събраните данни в административното производсто, в това число и тези при теренните проверки. При неупражнено право на обжалване, заповедта е влязла в сила и административният орган не е имал правно основание да извършва повторни теренни проверки. Неоснователно е възражението, че за кампания 2014 г. министърът на земеделието и храните не е бил компетентен да издава заповед за одобряване на специализирания слой. Наличието на материална и времева компетентост е изрично обсъдено и прието в решение № 8133 от 4.07.2016 г. по адм. дело № 4038/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. На трето място касационният жалбоподател развива доводи за незаконосъобразност на теренните проверки. Видно от материалите по делото, те са извършени на 14.10, 15.10. и 17.10. 2014 г. от експерти на съответната териториална служба на ОСЗ. Проверките са две, тъй като земеделските парцели се намират в землищата на две села - с. П. и с. У., а за едното село са правени два дни. Към този момент е действала нормата на чл. 16а, ал. 4 - отменена с решение на Върховния административен съд, обнародвано в ДВ, бр. 50/2015 г., от който момент е загубила своето действие. През есента на 2014 г. обаче тя е била част от вътрешното законодателство и е позволявала изготвяне на специализирания слой чрез използване на този метод. При действащата към момента нормативна уредба, министърът в т. I от заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. е посочил, че одобрява обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, актуализиран чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта по самолетно и сателитно заснемане през 2014 г., както и чрез отразяване на резултати от теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общински структури на МЗХ. Целият този етап е в негова компетентност, поради това и експертите, които са проверили физическите блокове са в системата на това министерство - в нея попадат общинските служби "Земеделие". Неоснователно се възразява, че не са проверявани земеделските парцели. Те са част от физическите блокове и са отразени на отделни файлове - номерата им са вписани в колона № 10 от протоколите. Отделно от това за всеки физически блок е отбелязана причината за недопустимостта по Наредба № 5/2010 г. След като е констатирано, че целият физически блок представлява трайно пустееща, необработена земя, това се отнася и за съставящите го блокове на земеделско стопанство. Констатациите по протоколите обосновават изводите, както на министъра, така и на разплащателната агенция за недопустимост на площите за подпомагане. Те не са оборени от разпитаните свидетели, установяващи извършени действия по почистването им. От момента на заявяване на парцелите за подпомагане до края на стопанската година, бенефициентите са задължени да ги поддържат в състояние, отговарящо на условията за подпомагане. В случая е установено безспорно с писмени и веществени доказателства, че през месец октомври на 2014 г. те не са отговаряли на тези условия. Като е отказал оторизация на сумите за подпомагане, административният орган е издал законосъобразен административен акт. Съдът правилно е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна и решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ще следва да се определи такова в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение