Решение № 2479 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2008 г.

Решение № 2479 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10672/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Надежда Койнова Джамова, с. Бистрица против Решение № 102 от 30.04.2008 г., постановено по адм. д. № 3397/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Ж" състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу ДРА № 13/15.03.2005 г., издаден от данъчен орган при ДП "Витоша" ТДД гр. София, потвърден с Решение № 2515/14.09.2005 г. на Директора на РДД гр. София. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъдат отменени атакуваните данъчни актове. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция ДОУИ, гр. София при ЦУ на НАП я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящият съдебен състав, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Надежда Джамова против данъчен ревизионен акт № 13/15.03.2005 г., издаден от данъчен орган в ДП "Витоша" при ТДД гр. София, потвърден с решение № 2515/14.09.2005 г. на Директора на РДД гр. София. По делото е безспорно установено, че данъчната ревизия, която е приключила с обжалвания данъчен ревизионен акт № 13/15.03.2005 г. е възложена с акт за възлагане на данъчна ревизия № 121/08.11.2004 г., издаден от Александър Кирилов Свраков, на длъжност Директор на РДД гр. София, на основание чл. 68 ДПК и чл. 116, ал. 1, вр. чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК за изменение на данъчните задължения по влязъл в сила ДРА № 706/16.09.2004 г., издаден от данъчен орган в ДП "Витоша". Ревизията е възложена за изменение на задълженията за данък върху доходите на физическите лица, данъци и такси по чл. 52 ЗМДТ, данък сгради и такса битови отпадъци, всички за периода от 1.01.1999 г. до 31.12.2003 г. Срокът за извършване на ревизията е продължен с АВДР № 13/08.02.2005 г., издаден от Директора на РДД. Безспорно е по делото, че същите по вид данъчните задължения и за същите ревизирани периоди са били определени с влязъл в сила ДРА № 706/16.09.2004 гoд., издаден от данъчен орган в ДП "Витоша" при ТДД гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ДПК, регионалният данъчен директор възлага нова данъчна ревизия за изменение на определени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения, когато бъде уведомен от данъчен орган, който установи основание за изменение по чл. 115, ал. 2 ДПК (отм., приложим процесуален закон към периода на извършване на ревизията). Нормата на чл. 115, ал. 1 ДПК установява изключение от принципа за неотменимост на влязъл в сила данъчен акт и поради това, че посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, изчерпателно са определени конкретните основания, при които е допустимо изменение на данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт. В АВДР, въз основа на които е издаден конкретния ДРА, като основание за възлагането е посочена разпоредбата на чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК, която предвижда, че данъчните задължения могат да бъдат изменени, когато са определени в нарушение на закона. Наличието на основания за изменение на определените данъчни задължения или възстановени суми с влязъл в сила ДРА следва да бъде осъществено при извършване на възложената повторна ревизия в рамките на възобновеното данъчно производство, като основанията за изменение следва да бъдат както изрично посочени, така и обосновани в данъчния ревизионен акт, с който приключва ревизията. В конкретния случая, в обжалвания ДРА № 13/15.03.2005 г., както и в решението на РДД, с което е потвърден, не е посочено в какво се изразява нарушението на закона, налагащо изменение на вече определените данъчни задължения. От събраните при новата ревизия доказателства е видно, че сред тях няма такива, които да не са съществували при първата ревизия, или за чието събиране да е съществувала обективна пречка. Основанието по чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК за изменение на установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения предполага нарушението да е в резултат на съществуващи, но неизвестни към момента на данъчния орган факти и обстоятелства, относими към така определените данъчни задължения или признати за възстановяване суми. Данни за такива факти и обстоятелства по делото не са налице, като нито са посочени изрично в ДРА или решението на РДД, нито могат да бъде изведени от съдържанието им. Дори и да се приеме, че основанието за възлагане на повторна ревизия на данъчно задълженото лице е именно чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК, обстоятелствата по делото не обосновават наличието му, доколкото не е установено определянето на данъчните задължения на данъчно задълженото лице в нарушение на закона да се дължи на обективни причини. Въпреки, че законодателят не е поставил като изрично изискване основанията за отмяна по чл. 115, ал. 2 ДПК да се дължат на обективни причини, в противоречие с института на отмяната на влезли в сила административни актове като извънреден способ е да се приеме обратната тези, т. е., че е допустимо да се извърши нова ревизия и когато неправилното приложение на закона се дължи на субективни причини - неизпълнение на служебните задължения от страна на данъчния орган, допуснати грешки от негова страна или недобросъвестно извършена данъчна ревизия. Задължение на данъчните органи, извършващи ревизията или проверката е да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на ревизирания данъчен субект, а ако не са го сторили, не може чрез изменение на данъчните задължения по реда на чл. 115 от ДПК да отстраняват свои пропуски и недостатъци при извършване на предишни данъчни ревизии или проверки. Предвид изложеното се налага извода, че в случая не е налице основание за изменение на определените данъчни задължения по реда на чл. 116, ал. 1, във вр. чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК, а обжалвания ДРА № 13/15.03.2005 г. е незаконосъобразен като издаден в нарушение на процедурата и основанията за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт. Като е достигнал до различни изводи, съставът на първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора като отмени атакувания ДРА. При този изход на спора, касаторът по жалбата Надежда Джамова има право на направените разноски. От представеното по делото пълномощно и договор за правна помощ се установява, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което следва да бъде присъдено на страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,