Решение № 9217 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15560/2011 г.

Решение № 9217 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15560/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Кискинов, против решение № 2364 от 19.10.2011 г., постановен от Административен съд - Варна, ХХХIII състав по адм. д. № 2288/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като противоречащо на приложимите материалноправни и процесуалноправни норми. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да потвърди отказа за заверка на молбата - декларация. Ответникът - Димитричка Димова Божилова от гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че атакуваният отказ от 31.05.2011 г. на зам. кмета на община Варна за заверка на молба-декларация за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, е незаконосъобразен и едва в производството по чл. 587 от ГПК ще бъде преценена основателността на твърдението за придобиване на собственост по давност от страна на оспорващата страна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2364 от 19.10.2011 г. е отменен отказа на зам. кмета на община Варна № ЗАО 10476/31.05.2011 г. за заверка на молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот № 10135.5545.188 по кадастрална карта на район "Аспарухово", м. "Зеленика" и делото е изпратено като преписка на административния орган за произнасяне по заявлението на Димитричка Димова Божилова в 14 - дневен срок от получаването. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в установената форма, като при издаването му са допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. По делото е установено, че имотът, за който жалбоподателката е направила процесното искане до общинската администрация, има влязъл в сила план на новообразуваните имоти и одобрена кадастрална карта. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че органът е следвало само да даде становище по отношение настоящото фактическо положение на имота с посочване на отразения в горните документи собственик и след това в производството по чл. 587 от ГПК ще бъде преценена основателността на твърдението за придобиване на собственост по давност от страна на оспорващата страна. В мотивите на решението е отразено, че жалбоподателката има правен интерес да поиска удостоверяване на посоченото обстоятелство, доколкото поисканото действие се явява вид административна услуга, която съгласно § 1, т. 2 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК е приравнена на издаването на индивидуален административен акт. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на атакуваното съдебно решение не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото правилно е преценено, че е отказана претендираната административна услуга с мотив, че имотът попадал в територия, която е в обхвата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която не може да се придобива имот по давностно владение и заявителката не се легитимира като собственик или носител на вещни права върху имота. Правилни са изводите на Административен съд - Варна, че незаверяването на молбата - декларация за извършване на обстоятелствена проверка, лишава заявителите от възможност за провеждане на охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК. Издателят на оспорения отказ е иззел компетентността на нотариуса да се произнесе по искането за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, а последният е овластеният от закона орган, който е компетентен да прецени обстоятелството, че се касае за земеделска земя, намираща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали спрямо нея е допустимо претендираното нотариално действие. В конкретната хипотеза кметът на общината не притежава правомощие да установява правото на собственост на молителите, а само да завери молбата - декларация. Ако общината е актувала съответния земеделски имот като общински, тогава следва да се впише номера и датата на акта за общинска собственост. В случая при отмяната на оспорения отказ не се засягат права на трети лица, защото е безспорно установено, че от приложения регистър на собствениците към плана на новообразуваните имоти е видно, че за процесния имот е отразен "неидентифициран собственик". Следва да се има предвид и обстоятелството, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. При това положение първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод за незаконосъобразност на постановения изричен отказ, който правилно е отменен и преписката е върната на административния орган с указание за извършване на исканата административна услуга - заверка на молба - декларация, която да се представи пред нотариуса за преценка от негова страна за наличие на законовите изисквания за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение