Решение № 3674 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2016 г.

Решение № 3674 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. С. срещу Решение № 5098 от 15.07.2016 г., постановено по адм. д. № 47 по описа на Административен съд С.-град (АССГ) за 2016 г. С него е отхвърлен предявеният от С. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Главна дирекция "Охрана на съдебната власт" (ГД "ОСВ") за заплащане на обезщетение в размер на 10000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно действие, извършено на 29.12.2015 г. в сградата на Административен съд - С. З.. Наред с това, С. е осъден да заплати на ГД "ОСВ" разноски в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С. обжалва посоченото решение с твърдения за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че му било отказано допускането на много важна съдебна експертиза и била обърната доказателствената тежест. Излага съображения по същество на спора и поддържа становище, че без причина служители от ГД "ОСВ" нарушили негови конституционни и човешки права като потъпкали достойнството му, което било доказано чрез предоставения видеозапис. О., чиято е доказателствената тежест не представил никакви доказателства, че С. бил пиян, което да е било причина за недопускането му до съда. Обратното - от видеозаписа се установявало, че той не е пиян. Прави оплакване, че съдът не му предоставил копия от представените по делото обяснения на служителите от ГД "ОСВ", поради което той не взел отношение по тях. Като грубо нарушение на правото му на справедлив съдебен процес определя отказа на съда да назначи съдебно - техническа експертиза на техниката, с която е правен записа, като твърди, че звукът от охранителната камера е бил умишлено премахнат. Предвид изложеното иска жалбата му да бъде уважена. В съдебно заседание пред настоящия съд на 13.11.2017 г. касационният жалбоподател се явява лично. Поддържа касационната жалба и моли решението да бъде отменено, а искът му уважен. В съдебното заседание на 19.02.2018 г. не се явява и не се представлява. Ответникът ГД "ОСВ" не представя писмен отговор на касационната жалба и не се представлява и в двете съдебни заседания пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съставът на АССГ е разгледал и се е произнесъл по предявения от С. иск срещу ГД "ОСВ" за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтекли от незаконосъобразни действия спрямо него, извършени на 29.12.2015 г. в сградата на АС - С. З., изразяващи се в уронване на престижа и поругаване на човешкото му достойнство, унижение, стресиране, ограничаване на конституционното му право на свободно придвижване и правото му на правосъдие в размер на 10000,00 лв. Установено е от съда, че във връзка с предприети действия от служители на ГД "ОСВ" спрямо С. на 29.12.2015 г. около 12,10 ч. и около 12,40 ч. при влизането в му в сградата на Административен съд - С. З. по подадена от него жалба до ГД "ОСВ" била извършена проверка от ГД "Охрана", снет бил запис от охранителните камери на съда, събрани били докладни записки на служителите на ОЗ "Охрана - С. З.", присъствали на случая. Въз основа на доказателствата по делото съдът приел за установено, че на 29.12.2015 г., около 12,15 ч. С. влязъл в АС - С. З.. По време на извършената му проверка на входа служителка на ОЗ "Охрана - С. З." установила, че той мирише на алкохол и му разпоредила да не влиза в сградата. Според съда, С. се оправдал, че пил само половин бира. Въпреки отправеното му устно разпореждане да напусне сградата, С. не се подчинил и се качил на шестия етаж. Неизпълнението на това разпореждане съдът приел, че се установява от твърденията на самия ищец в исковата молба и в молбата му от 25.01.2016 г. След като служителката уведомила оперативния дежурен в ОДЧ, били изпратени служители за съдействие. По-късно, около 12,35 ч. С. отново посетил сградата на съда и тъй като миришел на алкохол, му било обяснено, че ще му бъде направен тест преди да бъде допуснат до сградата. Въз основа на обясненията, дадени в хода на назначената проверка, съдът приел, че С. не изчакал служителите на ОД на МВР, които да извършат теста и напуснал сградата. Въз основа на писмените обяснения, събрани в хода на вътрешната проверка в ГД "Охрана" съдът приел за установено също така, че С. лъхал на алкохол, както и това, че при влизането си в съда в 12,05 ч., той казал, че изпил половин бира. Според съда С. оспорва единствено обстоятелството, че е употребил алкохол. Проверка с дрегер не била извършена само в резултат на неговото поведение и напускането на сградата на съда преди да пристигне кола с техническото средство. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил е, че в случая не е налице незаконосъобразно действие от страна на служители на ответника. Обосновал е становището си с приетото от фактическа страна, че при влизането си в сградата на АС - С. З. на 29.12.2015 г., около 12,05 ч. С. не изпълнил разпореждането на служителката на ОЗ "Охрана - С. З.". Последното дало основание на съда да направи извод, че именно той е извършил незаконосъобразно действие, тъй като не се подчинил на издаденото му устно разпореждане от длъжностното лице, изпълнявало задълженията си по охрана на сградата на съда. Неизпълнението на даденото разпореждане според съда обосновава и извод, че с него не е ограничено правото на придвижване, правото на правосъдие и човешките права на ищеца. Направил е извод също така, че при влизането на С. на същата дата в 12,35 ч. действията на служителите на охраната са законосъобразни и в изпълнение на чл. 17 от Правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите на апелативните, окръжни, административни и районни съдилище, прокуратури и следствени служби. Като се е позовал на безспорно приетото, че в 12,35 ч. С. е бил спрян за проверка понеже е лъхал на алкохол, признал е, че е изпил една бира и проверка с дрегер не била осъществена само по причина поведението му да напусне сградата на съда преди да пристигне техническото средство за проверка употребата на алкохол, съдът приел, че не е налице незаконосъобразно действие на служители на ответника, тъй като извършените от тях действия се основават на посочената разпоредба от правилата и не противоречат на закона. Наред с това съдът е приел, че по делото не било доказано, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди и причинно-следствената връзка. Предвид тези изводи, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ осъдил С. да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. В нарушение на процесуалните правила съдът е пристъпил към постановяване на решението, като е изградил фактическите си и правни изводи, въз основа на част от документите по делото. Практически съдът е изградил фактическите си изводи на база докладните записки, събрани в хода на извършената вътрешна проверка в ГД "Охрана" по предявената там жалба от С., представени с писмения отговор на исковата молба, за които не се установява да са приети по делото като доказателства (с изключение на отговора до С. от 14.01.2016 г.). В съдебното заседание на 09.03.2016 г. първоинстанционният съд е приел представените с исковата молба и последващите молби писмени доказателства (касае се само за един документ - отговора до С. от 14.01.2016 г.). Не е докладвал писмения отговор на ответника и не е постановил определение, с което да приеме приложените към него жалба, докладни записки, разпореждане и писмо като писмени доказателства по делото, въпреки че в решението си обсъжда именно тях. Наред с това, в същото съдебно заседание съдът е приел и приложил към делото представения диск с видеозапис, без да е извършил оглед на носителя по предвидения за това процесуален ред. В съдебното решение позоваване на съдържанието на приетия диск не е направено. Съдът не е съобразил, че видно от изявленията на С. в това съдебно заседание, защитната му теза е изградена изключително на база направения видеозапис, който се съдържа в приетия диск, с оглед установяване на релевантните за спора факти. В случая това веществено доказателство се явява необходимо и допустимо за целите на доказването в процеса. Така констатираното е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който следва да предприеме необходимите процесуални действия с оглед приемането на всички постъпили по делото документи като писмени доказателства по делото. Наред с това, съдът следва да приеме видеоносителя, представен по делото като веществено доказателство и да възприеме непосредствено съдържанието му чрез процесуалния способ оглед. Впрочем, след като е приел диска, първоинстанционният съд е следвало да извърши оглед на видеоносителя служебно на основание чл. 171, ал. 2 АПК с цел обезпечаване непосредствено възприемане на съдържанието му в присъствието на страните (чл. 204 от Гражданския процесуален кодекс). Отделно, доколкото видеозаписът, който е изготвен при осъществяване на постоянното видеонаблюдение от ГД "Охрана", следва да отговаря на изискването за достоверност, предвид направените искания от С. в негови молби от 25.04.2016 г. и 01.06.2016 г. съдът следва да допусне и назначи съдебно - техническа експертиза, която, ако е технически възможно, следва да отговори на въпроса предоставеният в съда запис манипулиран ли е допълнително с цел премахване на звука. Предвид изложеното, решението предмет на контрол следва да се отмени изцяло като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, пред. второ АПК, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Предвид това и доколкото спорът не може да се реши по същество от настоящия съд, делото следва да бъде върнато на АССГ за разглеждане и решаване по същество от друг съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК при спазване указанията, дадени с настоящото решение. След връщане на делото първоинстанционният съд следва да даде и указания на С. да направи уточнение на исковата си молба досежно периода, за който претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди. Необосновано на нейното съдържание и уточненията, които впоследствие са направени от лицето в тази насока в изпълнение на Разпореждане от 11.01.2016 г., съставът на АССГ неясно е посочил в обжалваното решение, че той "Иска заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв., от датата на извършване на деянието на 29.12.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане". Видно е от представената в съда от С. молба, че същият сочи за период на исковата си претенция следното: "Началната дата на исковата ми претенция е 29.12.2015 г., а крайната все още не е настъпила...", предвид което периодът е подлежал на допълнително уточнение, за което съдът е следвало да даде поредно указание, вместо да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание за разглеждане на иска. Освен горното, при новото разглеждане на делото съдът следва да има предвид, че съгласно чл. 391, ал. 2 от Закона за съдебната власт наименованието на ответната дирекция е Главна дирекция "Охрана", а не ГД "ОСВ". По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение