Решение № 3117 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11786/2020 г.

Решение № 3117 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11786/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. от гр. София срещу решение № 4567 от 11.08.2020 г. по адм. д. № 2768 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 22-РД06-0020/20.02.2019 г., издадено от директора на РДСП София-град, потвърждаващо заповед № 3 СП/Д-С-М/80/05.02.2019 г. на директора на ДСП-Младост. Изложените подробни доводи, свеждащи се до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Младост не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При установената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на С. И. от гр. София срещу решение № 22-РД06-0020 от 20.02.2019 г., издадено от директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) - София - град, потвърждаващо заповед № 3 СП/Д-С-М/80 от 05.02.2019 г. на Директора на ДСП (Дирекция "Социално подпомагане") – Младост, с която на жалбоподателката е наредено да възстанови недобросъвестно получени социални помощи – целеви помощи за наем на общинско жилище за периодите 01.10.2017 г. – 31.07.2018 г. и 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., с общ размер 1006. 50 лв. На първо място е необходимо да се посочи, че Административен съд София – град неправилно е приел, че предмет на съдебния контрол е решението на по-горестоящия административен орган. На основание чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, когато с решението на по-горестоящия административен орган жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. На оспорване пред административния съд съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК подлежи първоначалният индивидуален административен акт или решението на по-горестоящия административен орган, когато с него е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. Обжалваната в настоящия случай заповед е издадена на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и съгласно чл. 14б от същия закон подлежи на обжалване по реда на АПК. Издателят на заповедта - Директорът на ДСП – Младост, не е изпълнил процесуалното задължение по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК да укаже на засегнатите лица пред кой орган може да се обжалва заповедта. Адресатът е предпочел да упражни правото на обжалване по административен ред. С акта на по-горестоящия административен орган жалбата е отхвърлена, поради което на обжалване пред съда подлежи заповедта на Директора на ДСП – Младост. Обжалваното съдебно решение не съдържа диспозитив за отмяна на заповед № 3 СП/Д-С-М/80/05.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Младост. Отменено е решението на Директора на РДСП - София - град, потвърждаващо заповедта. Независимо от това с оглед на обстоятелството, че съдът е конституирал правилно страните и като е ответник е бил призоваван Директора на ДСП – Младост, следва да се приеме, че допуснатото съдопроизводствено нарушение в конкретно разглеждания случай не налага обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Видно от мотивите, съдът е разгледал спора по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП по същество и е упражнил едновременен съдебен контрол и върху двата издадени акта. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП. След като е установил, че жалбоподателката не е декларирала получавания от нея месечен доход в размер на 444, 50 лв. по граждански договор със СО за назначаване като личен асистент на дъщеря й, първоинстанционният административен съд необосновано е приел, че недобросъвестното й поведение е доказано. Фактът на невярно деклариране е доказан, но останалите обстоятелства във връзка с поведението на деклараторката не насочват към извод, че тя е извършила това действие със съзнание, че получаваната от нея сума като личен асистент на поставената й под пълно запрещение пълнолетна дъщеря представлява доход по смисъла на § 1, т. 9, букви "а", "м" или "о" от ДР на ППЗСП за цялото семейство, включващо още и две малолетни дъщери. Липсват данни, че заявителката е действала с цел да получи социална помощ, за която е знаела, че не й се полага по закон. Недобросъвестността по смисъла на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП не се предполага, а следва да бъде доказана от административния орган, което в случая не е направено. Обстоятелството, че социалната помощ за наем на общинско жилище е била отпусната неправомерно, не означава, че получателят на плащанията е действал недобросъвестно. Не е лишено от основание възражението на оспорващата, че допуснатата грешка е последица от неоказано съдействие от длъжностните лица на ДСП – Младост. Съгласно общия административнопроцесуален принцип на чл. 9, ал. 4 от АПК административният орган осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса. На основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от АПК при упражняване на своите правомощия административните органи осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им. Недекларираният доход, който произхожда от възнаграждение по граждански договор със Столична община за възлагане на социална услуга "Асистент за независим и активен живот", не е пряко относим към някоя от хипотезите на § 1, т. 9 от ДР на ППЗСП. В специалното производство за отпускане на целеви помощи по ЗСП, сред чиито цели съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от ЗСП е укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, разпоредбата на чл. 27 от издадения по законова делегация Правилник за прилагане на ЗСП предвижда извършване на социална анкета и изготвяне на социален доклад от социален работник. Предназначението на социалната анкета по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП е да установи наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи. Анкетата, която се извършва от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В разглеждания случай в хода на социалната анкета е установено, че жалбоподателката полага грижи за пълнолетната си дъщеря, която е с трайно увреждане в степен 100 %, но не е проучен въпросът във връзка с участието й по програми на общината и сключени граждански договори. Неправомерното отпускане на целева помощ за наем на общинско жилище е последица не само от невярно декларирани от заявителя данни, но и от действията на администрацията, която не е изпълнила задължението да установи всички относими обстоятелства и да окаже съдействие на декларатора. Преценката на установените по делото доказателства в тяхната съвкупност не води до извод за недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно укриване на правнозначими обстоятелства. Недобросъвестността като материалноправна предпоставка по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за възстановяване на получената социална помощ не е доказана, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. В същия смисъл Върховният административен съд, VI о., се е произнесъл с решение № 11789 от 21.09.2020 г. по адм. дело № 11656/2019 г., постановено по касационно обжалване на решение № 3845 от 06.06.2019 г. по адм. д. № 3363/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЗСП/Д-С-М/80 от 06.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Младост за лишаване на С. И. от социални помощи до възстановяване на дължимата сума, но за срок, не по-дълъг от две години. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,