Решение № 5712 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2013 г.

Решение № 5712 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Подправки ком" ООД, гр. Габрово, против решение № 316/14.06.2013 г., постановено по адм. д. № 551/2012 г. по описа на Административен съд - В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 07-1102763/22.12.2011 г., издаден от на орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 171/02.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в писмени бележки, депозирани от процесуалния му представител адв. Павлова. Иска отмяна на съдебното решение и на РА по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция по приходите в представения писмен отговор, чрез пълномощника си юрисконсулт М. Найденова, е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Подправки ком" ООД, гр. Габрово, против решение № 316/14.06.2013 г., постановено по адм. д. № 551/2012 г. по описа на Административен съд - В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 07-1102763/22.12.2011 г., издаден от на орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 171/02.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП"), а именно относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07, м. 10 и м. 12.2008 г., м. 02, м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 2009 г., м. 12.2010 г., м. 01, м. 02 и 03.2011 г. общо в размер на 8812.50 лв. и са определени лихви за довнасяне в размер на 1 322.29 лв. Административният съд е приел, че РА е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Обосновал е изводите си със събраните по време на данъчната ревизия и съдебното производство доказателства, включително съдебно-счетоводната експертиза. Основните оплаквания на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, се свеждат това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е изложил мотиви по всички аспекти от спора. Втората група оплаквания са за допуснато нарушение на материалния закон, довело и до необоснованост. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното: Не могат да бъдат споделени оплакванията, че решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизлагане на мотиви. От съдебния акт се установява, че решаващият съд е обсъдил събраните доказателства по делото и доводите на страните. Основателно е, обаче, възражението, че събраните по делото доказателства са анализирани едностранчиво, а така също и възражението, че в мотивите на първостепенния акт е извършено препращане към практика на СЕС, което е извън контекста на процесните спорни отношения. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че от събраните доказателства в ревизионното производство, както и от представените допълнителни такива от жалбоподателя в съдебното производство по обжалване на акта, не е доказано наличието на доставка - прехвърляне на право на собственост върху стоката, описана в процесните фактури с доставчици "Еко фрут" ЕООД и "Флентпром" ЕООД. Основателно е оплакването в касационната жалба, че за да стигне до този извод, решаващият съд се е ограничил до посочването на общи констатации, без да анализира и систематизира многобройните писмени доказателства, приложени по делото. Това е довело до необоснованост на изводите на съда, съответно и до неправилно приложение на материалния закон. Неоснователно съдът е игнорирал доказателствената стойност на всички доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство, относно обстоятелства, релевантни за правото на признаване на данъчен кредит - приемо-предаване, транспортиране на стоките и последващи облагаеми доставки. В случая извод за реалността на извършените доставки на сухо мляко от "Еко фрут" ЕООД и "Флентпром" ЕООД може да бъде обоснован с несъмнено установения факт на идентичността на фактурираната стока с тази, приета от жалбоподателя и това се установява от наличието по делото на следните документи: стокови разписки към всяка фактура, в която, при това, е вписано лицето, предало стоката, нейното количество и вид за доставките от двамата доставчици; приемо-предавателни протоколи за доставките от "Флентпром" ЕООД; търговски документи за вида и произхода на стоките за доставките от "Флентпром" ЕООД. Макар да не е от основно значение за правото на приспадане на данъчен кредит, доказан е и произходът на стоката - от ВОП - като за доставчика "Еко фрут" ЕООД стоката е с доставчик Литва и Полша (сертификат за качество № 378-3, 381-3, 379-3, 257-3, сертификати за анализ). Съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, всички процесни фактури, с които е доставено сухото мляко в "Подправки ком" ЕООД са комплектовани със стокови разписки, технически документ за произход и приемо предавателни протоколи (последните за доставките от "Флентпром" ЕООД и стокови разписки - по доставките от "Екофрут" ЕООД. Изпълнено е и задължителното изискване на Агенция по безопасност на храните за това документите по доставката на сухо мляко да бъдат съпроводени и с технически документ за произход и стокова разписка, които заедно с данните от фактурата се съхраняват в документацията по отчетността на склада. Косвен аргумент за реалното изпълнение на доставките е доказаното плащане по фактурите. Всички горепосочени доказателства не са разгледани в тяхната съвкупност, като от кръга на кредитираните доказателства неоснователно са изключени свидетелски показания на Чавдар Петров, който е подписал стоковите разписки от името на доставчика "Флентпром" ЕООД. Вярно е, че част от писмените доказателства (стокови разписки) са оспорени досежно тяхната вярност от пълномощника на приходната администрация, но доколкото същите са частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила досежно тяхното съдържание, то верността им следвало да се прецени от съда съобразно другите доказателства по делото, което, както бе посочено по-горе, не е сторено. Последното обстоятелство е довело и до формирането на превратни изводи от съда, съответно до неправилно приложение на материалния закон. Изцяло необоснован е изводът на съда, че заключението на счетоводната експертиза не следва да бъде кредитирано, тъй като не давало достоверна информация за счетоводната кореспонденция на спорните операции. Този извод на съда е изцяло неподкрепен от данните в експертното заключение, според които проверените документи и книжа са както от счетоводството на ревизираното дружество, така и от счетоводствата на двамата доставчици. Осчетоводените хронологично и обосновано стопански операции относно движението на сухото мляко относно доставката, заприходяването заплащането, изписването, реализацията, разчитането с бюджета с ДДС за времето от 17.06.2008 г. до 31.03.2011 г. както при ревизираното дружество, така и при доставчиците, е мотивирало вещото лице да определи като редовно водени счетоводствата на касатора и преките доставчици, като подробно е обоснована и преценката на вещото лице за това, поради което и преповтарянето й като мотиви в настоящия съдебен акт не е необходимо. Налице е и идентичност на получените от касатора стоки с извършените последващи продажби. На основание искане за изписване на материали по фактурите за реализация е осчетоводено изписването на сухото мляко; доставените 1 500 кг сухо мляко по 4 бр. фактури през 2008 г. и 2 450 кг по 9 бр. фактури през 2009 г. от "Екофрут" ЕООД, пакетирани по 1 кг, са реализирани както следва: през 2008 г. - 1 130 кг, през 2009 г. - 2 262 кг, през 2010 г. - 558 кг. Фактурираното и доставено количество сухо мляко от "Флентпром" ЕООД - 1 700 кг по 3 бр. фактури през 2010 г. и 3 900 кг по 6 бр. фактури през 2011 г. е реализирано както следва: през 2010 г. - 1700 кг, през 2011 г. - 3 900 кг. Така, цялото количество сухо мляко е реализирано и според констатациите на вещото лице не фигурират наличности в счетоводството на "Подправки ком" ЕООД по материалната сметка 3045 - стоки - сухо мляко. Основателно е оплакването на касатора, че съдът е игнорирал многобройните доказателства за транспортиране на стоките (пътни листи) от склад в с. Локорско, София, за който още при насрещната проверка "Екофрут" ЕООД е представило удостоверение за регистрация на обект за търговия на едро за храни от животински произход, сертификати за качество на стоката, търговски документи и от склад, ползван по договор за наем между доставчика "Флентпром" ЕООД и "Булкарто" ЕООД. В обобщение на изложеното следва да се приеме, че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки - фактическото предаване, транспорта, както и осчетоводяването и разплащането. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, потвърден от административния съд, противоречи на изискванията на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално-правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Като е достигнал до противоположни правни изводи административният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния РА в частта, потвърдена от директор дирекция "ОУИ" - В. Търново (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Екофрут" ЕООД и "Милбекс" ЕООД за данъчни периоди м. 07, м. 10 и м. 12.2008 г., м. 02, м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 2009 г., м. 12.2010 г., м. 01, м. 02 и 03.2011 г. общо в размер на 8 812.50 лв. и са определени лихви за довнасяне в размер на 1 322.29 лв. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация. С настоящия съдебен акт на дружеството - касатор следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за двете инстанции, които възлизат на 2 225 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение