Решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г.

Решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М. Г. срещу решение № 1484 от 3.04.2015 г. по в. гр. д. № 65 от 2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е било изменено решение № 263 от 31.10.2014 г. по гр. д. № 1189 от 2012 г. на Петричкия районен съд като по същество са били отхвърлени претенциите по сметки на Л. М. Г. срещу съделителките М. С. Г. и Г. Атанасова Тапанска за сумите съответно над 104 лв. и 208 лв. до претендираните размери от 3 352,33 лв. и 6 704,66 лв. и претенцията срещу съделителката М. Г. за лихва върху претендираната главница над 17,74 лв. до пълния предявен размер от 571,08 лв. В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В писмен отговор и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците М. С. Г. и Г. Атанасова Тапанска оспорва касационната жалба. С определение № 516 от 21.10.2015 г. настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г. о. е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречието му с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585 от 2013 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1725 от 2013 г. на ВКС, Второ г. о./, както и на друга задължителна практика на ВКС /решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1205 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 72 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 131 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 913 от 2012 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 180 от 25.04.2012 г. по гр. д. № 198 от 2011 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 134 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 6535 от 2013 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 108 от 8.07.2015 г. по гр. д. № 415 от 2015 г. на ВКС, Първо г. о. и др., всички постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК/ по следния правен въпрос: когато ищецът или първоинстанционният съд са дали неправилна правна квалификация на предявения иск, следва ли въззивният съд да отхвърли иска само на това основание или следва да го разгледа и се произнесе по него като му даде правилната правна квалификация, съответстваща на фактическите твърдения на ищеца. В противоречие с горепосочената задължителна практика на ВКС, в обжалваното решение е прието, че след като ищецът Л. Г. е квалифицирал претендираните от него разноски за съсобствения имот като необходими, стойността на извършените от него СМР, които са подобрения, а не необходими разноски, не следва да му се присъжда. Както е прието и в посочената по-горе съдебна практика, задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е бил длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума. Поради противоречието му със задължителната практика на ВКС обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: въззивният съд, след като вземе предвид, че СМР са извършени от съсобственика Л. Г. като владелец на неговата идеална част от имота и като държател на идеалните части на останалите съсобственици, след като изясни кои от СМР са необходими разноски за имота и кои подобрения, кои от тях са извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици /чл. 30, ал. 3 ЗС/, кои- без тяхното знание /чл. 61, ал. 2 ЗЗД/ и кои- със знанието им, но при изричното им противопоставяне /чл. 61, ал. 3 ЗЗД/, да постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да изчисли с колко са се обогатили ответниците от извършените без тяхното знание подобрения /без необходимите разноски/ и каква е по-малката сума между обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца за подобренията, които са извършени със знанието и въпреки противопоставянето на ответниците, ако има такива. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение