Решение № 2370 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2008 г.

Решение № 2370 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Красимир Димитров Димов от гр. Бургас против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи по заявление рег. № 20647/5.08.2008 г. за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на основание чл. 245, ал. 1, 4 ЗМВР в срока по чл. 247, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и моли за отмяната му. Ответната страна-министър на вътрешните работи взема становище за недопустимост на жалбата при липса на правен интерес за оспорването, поради уволнение на жалбоподателя със заповед рег. № К-6651/1.12.2008 г. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира жалбата за допустима-подадена от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол мълчалив отказ на административен орган, в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на производството при липса на правен интерес за обжалването поради прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на друго основание-чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Последното индицира отказ по първоначалното заявление на жалбоподателя, но ако е подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме като жалба и срещу изричния такъв-арг. от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК и т. 8 от ППВС № 4/1976 г. Отделно от това, в случая се касае се за два различни административни акта-мълчалив отказ и налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", които подлежат на отделни проверки за законосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Със заявление рег. № 20647 от 5.08.2008 г. по регистъра на ОДП-Бургас, постъпило в Дирекция "Човешки ресурси"-МВР на 8.08.2008 г., Красимир Димитров Димов-началник на РПУ-IIIст в РПУ - Приморско е поискал от министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР - по собствено желание, считано от 0.09.2008 г. Върху заявлението има резолюции за съгласен на 05.08.2008 г. от внд д-р ОДП-Бургас и на 8.08.2008 г. от ид директор ГДП-НСП. На 11.08.2008 г. директорът на ОД на МВР Бургас е направил предложение до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Производството е образувано със заповед рег. № К-4553 от 12.08.2008 г. на министъра, като служителят временно е отстранен от длъжност, определен е дисциплинарно-разследващ орган. Със заповед рег. № К-6651/1.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Красимир Димов на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. При така установените фактически обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява "по собствено желание", като според чл. 247, ал. 2 ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на това основание се издава в едномесечния срок по чл. 247, ал. 1 ЗМВР. Служебното правоотношение се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта, освен в изрично посочените в закона случаи, сред които не попада този по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР (чл. 249, ал. 2 от с. з.). Настоящият съдебен състав приема, че срокът по чл. 247, ал. 2 ЗМВР е инструктивен и той е от значение само за възникване на възможността за обжалване на правните действия или бездействия на административния орган по реда на АПК. Основното в случая е, че в срока за произнасяне от органа по назначаването по заявлението на жалбоподателя, срещу служителя е било образувано дисциплинарно производство. При това положение, министърът е следвало да изчака и да се съобрази с резултата от проверката. В правомощията на органа по назначаването е при наличие на осъществени различни хипотези за прекратяване на служебното правоотношение, да прецени на кое основание да го извърши. При това положение мълчаливият отказ, предмет на настоящото производство е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,