Решение № 7569 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2017 г.

Решение № 7569 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Д., ЕАД, гр. Д. против решение № 177/17.05.2017 г. по адм. дело № 110/2017 г. на Административен съд - С. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 74 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира, че административнопроизводственият ред за ангажиране на отговорността му е неточно реализиран като вместо издадената заповед е следвало да се постанови наказателно постановление. Посочва, че описаните в заповедта нарушения по т. 1 - т. 3 са маловажни, а по т. 4 и т. 5 неправилно описани. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - С. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 177/17.05.2017 г. по адм. дело № 110/2017 г. Административен съд - С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на МБАЛ - Д., ЕАД, гр. Д. срещу заповед за налагане на санкции № 21 / РД - 08 - 194/27.03.2017 г. на директора на РЗОК - С. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № 21 / РД - 08 - 88/17.02.2017 г. на основание чл. 72, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 10 от Закона за здравното осигуряване директорът на РЗОК - С. е наредил извършването на проверка по хоспитализацията и дехоспитализацията на пациенти в МБАЛ - Д., ЕАД, гр. Д. във връзка с изпълнение на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210240/12.03.2015 г. Резултатите от проверката са били обективирани в протокол № 21 / РД - 11 - 48/21.02.2017 г. като са установени пет нарушения във връзка с ИЗ № 247, ИЗ № 244, ИЗ № 245 (частично попълнени задължителни реквизити в направленията за хоспитализация) и отсъствието на двама лекари от работните им места. Със заповед за налагане на санкции № 21 / РД - 08 194/27.03.2017 г. на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, чл. 270, ал. 1 и чл. 258, ал. 1, т. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. директорът на РЗОК - С. е наложил санкции във връзка с констатираните нарушения. Санкциите са определени в техния минимален размер и са ясно индивидуализирани в диспозитива на оспорената заповед и в протокол № 21 / РД - 11 - 48/21.02.2017 г. Неоснователни са доводите на касатора, че административният съд не е преценил законосъобразно липсата на материална компетентност на директора на РЗОК - С. за издаване на процесната заповед. С измененията на ЗЗО (ДВ, бр. 48/2015 г.) и с Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НЗОК, издадено на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО се регламентира ред за осъществяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ чрез издаване на заповеди за налагане на санкции по констатираните нарушения. Този административнопроизводствен ред е реализиран в случая и правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от материалнокомпетентен орган. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Дадена е възможност на лечебното заведение да реализира способите за защита по административен ред, включително и пред арбитражна комисия, от която последното не се е възползвало. Обосновани са изводите на административния съд за осъществяване състава на изброените пет нарушения. Пропуските при изготвянето на медицинската документация правилно не са били ценени като маловажен случай, а констатираното отсъствие на двама лекари от работните им места по време на проверката безспорно материализират белезите на нарушения в работата на ИМП. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение