Решение № 12063 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2011 г.

Решение № 12063 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Кълова Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "УИНДПАУЪР БГ" АД, със седалище гр. Сливен, представлявано от изпълнителния чл. на Съвета на директорите Васил Иванов Вълков, срещу решение № 2762 от 23.02.2011 г., постановено по адм. дело № 8190/2010 г. на Върховния административен съд - пето отделение, с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. V от решение № С-05/12.04.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С решението си комисията е отказала на жалбоподателя издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание се представлява от юрк. Методиева, която оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки, в които се излагат доводи за правилност и обоснованост на обжалваното решение и иска оставянето му в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, като по същество е основателна, а обжалваното решение неправилно. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховният административен съд - първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебното производство пред тричленния състав на Върховен административен съд, е бил отказът на ДКЕВР да издаде сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ, на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, поради непълнота и неточност на предоставените от производителя данни. Съдът е изследвал относимата към случая нормативна уредба - Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) и Наредбата, приета на основание чл. 19, ал. 1 от ЗВАЕИБ и е приел, че административният отказ е законосъобразен. Посочил е, че от датата на началото на производството на електрическа енергия от ВЕИ, което е свързано с издаването на разрешението за ползване на "Вятърната електроцентрала" - 17.03.2009 г., жалбоподателят е длъжен да отчита произведеното от нея количество електроенергия и да представи данни за него на ДКЕВР във връзка с издаването на сертификат за произход. Към заявлението на жалбоподателя не са били приложени доказателства съгласно посочените в чл. 4, ал. 3 от наредбата, с оглед на което административният орган е дал указания, че е налице непълнота на предоставените от заявителя данни и му е предоставил възможност да отстрани тези нередовности на заявлението. Жалбоподателят не е предоставил данни за произведеното от него количество електрическа енергия от ВЕИ за времето от 17.03.2009 г. до 31.03.2009 г., по съображения, че това е технически невъзможно. При това положение съдът е приел, че действително е налице непълнота в предоставените от производителя, настоящ касатор данни. Предоставянето на тези данни е било задължително именно с оглед на точното количество електрическа енергия, която произведена от ВЕИ, а не предоставяне на цялото количество енергия към определената дата, в което може да бъде включена и електрическа енергия, която не произведена от ВЕИ Решението е неправилно. Между страните по делото не е налице спор по фактите, а именно: Със заявление вх. № Е-ЗСП-285/13.01.2010 г. "УИНДПАУЪРБГ" АД е поискал от ДКЕВР издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕИ. С писмо от 19.01.2010 г. председателят на ДКЕВР е уведомил заявителя, че е необходимо да представи допълнителна информация за количеството електрическа енергия, произведена от вятърна електроцентрала "Лесово 3" за периода 17.03.2009 - 31.03.2009 г., като е определил 7-дневен срок за изпълнение на указанията. С писмо от 5.02.2010 г. изпълнителният директор на дружеството е посочил произведеното количество електроенергия към датата 31.03.2009 г. в размер 275 200 КВТ, като е заявил, че няма техническа възможност да бъде "сепарирано произведеното количество енергия за определен период от време". Изготвен е доклад от 9.04.2010 г. от директорите на Дирекция "Енергетика" и на Дирекция "Правна", съгласно който "УИНДПАУЪРБГ" АД не е изпълнило дадените му указания да представи количеството енергия за посочения период, което е негово задължение съгласно сключения договор за изкупуване на електрическа енергия между жалбоподателя и "ЕВН България Електроснабдяване" АД, по силата на който производителят е длъжен да изготвя, редовно да води и съхранява дневник за продадените количества електроенергия, поради което е предложил на ДКЕВР да му бъде отказан сертификат за произход. Видно от протокол № 52/12.04.2010 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е взето решение да не бъде издаден сертификат за произход на жалбоподателя, поради нередовности на документите му. С т. V от решение № С-05/12.04.2010 г., ДКЕВР е отказала издаването на сертификат на жалбоподателя, като се е позовала на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, приета с ПМС № 18/28.01.2009 г., в сила от 28.01.2009 г. По делото е приложено писмо с изх. 3-1/02.02.2010 г. от "ЕВН България Електроснабдяване" АД, адресирано до ДКЕВР, във връзка с поисканата от комисията информация за отчетеното количество електрическа енергия за периода 17.03.2009 г. - 31.03.2009 г. на обект ВЕЦ "Лесово 3". В писмото е посочено, че "след монтиране на 30.03.2009 г. на комуникация за осъществяване на дистанционна връзка за отчитане на електромера, за периода 1.02.2009 г. до 31.03.2009 г. е отчетено количество произведена ел. енергия в размер на 255 296,8 кВтч. В писмо на "УИНДПАУЪР БГ" АД до енергийния регулатор е записано, че произведеното количество енергия към 31.03.2009 г. е 275 200 кВтч. Тези данни се установяват и от протокол за произведената и отдадена в електроразпределителната мрежа електрическа енергия през месец март 2009 г. от ВтЕЦ "Лесово - 3", изготвен по силата на чл. 13, ал. 1 от договора за изкупуване на ел. енергия от независим производител, за което на основание чл. 18 от договора е съставена фактура № 30/31.03.2009 г. за произведена активна ел. енергия с получател "ЕВН България " АД. Съгласно договорът между "УИНДПАЪРБГ" АД и "ЕВН България" АД производителят е длъжен да води дневник за всички отчитания на показанията на средствата за търговско и контролно измерване (чл. 13, ал. 3). Производителят е длъжен да изготвя, редовно да води и съхранява дневник за показанията на електромерите и за другите данни, свързани с произвежданата и доставена електрическа енергия (чл. 15). Отчитането на показанията на показанията на средствата за търговско измерване се извършва дистанционно в последния календарен ден на всеки месец или ръчно последния работен ден на всеки месец (чл. 13, ал. 1), като това е задължение на купувача по договора - "ЕВН България", съгласно чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1 от договора за изкупуване на електрическа енергия. Следователно предоставянето на данните по чл. 4, ал. 3, т. 1 от наредбата за произведеното количество електрическа енергия е възможно да се извърши и от купувача на тази електрическа енергия, който в случая е предоставил на административния орган точното количество електрическа енергия, която е произведена от ВЕИ, както и началната дата на производството на този вид енергия към определената дата. Тези данни не са били обсъдени от комисията преди постановяване на отказа, поради което необосновано е приложението на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за отказа да се издаде сертификат поради наличие на непълнота и неточност на предоставените със заявлението данни. Следва да се отбележи и това, че информацията, поискана от ДКЕВР противоречи на принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 1 от АПК, съгласно който административните орган упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В синхрон с принципа за съразмерност исканата от административния орган информация следва да е обективно възможно да бъда предоставена, да е коректна. Предвид твърденията на производителя - "УИНДПАУЪРБГ" АД, че не разполага с техническата (обективна) възможност да предостави данни за произведената от него електрическа енергия за период, по-малък от месец, който е приет за отчетен от страните по договора за изкупуване на електрическа енергия, то административният орган е можело и е следвало на основание чл. 49, във вр. с чл. 35 АПК да възложи техническа експертиза, преди да приеме, че е налице неточност на данните и на това основание да откаже сертифициирането. С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото като преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно данните предоставени в писмо от 2.02.2010 г. на "ЕВН България Електроразпределение" АД и дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,