Решение № 5240 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7322/2014 г.

Решение № 5240 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7322/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Рангел Недялков" ЕООД със седалище в гр. Кърджали, ул. "Кап. Петко войвода", № 47, вх. Б, ет. 5, ап. 12, представлявано от управителя Рангел Здравков Недялков, чрез адв. Обретенова, против Решение № 669 от 14.03.2014 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2898 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 241101399/08.06.2011г, на орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 771/10.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"/сега "ОДОП"/ гр. Пловдив, в частта за отказан данъчен кредит за данъчни периоди през 2007, 2008 и 2009 и 2010 г. общо в размер на 32 645,77 лв. и съответните му лихви, както и допълнително установен корпоративен данък за 2006-2009 г. в общ размер 3 801.14 лв. и лихви в размер на 1587.34 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, включително заключенията на експертизите и гласните доказателства, довело до необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на дизелово гориво, брезент и автомобилни гуми. Не била съобразена задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, която е приложима за случая. Съдът не съобразил, че недоказаният произход на стоката не е основание за отказ на данъчен кредит при доказани преки доставки и не взел предвид доказаните плащания, отразяванията на фактурите в дневници за продажби на доставчиците и доказаната необходимост на стоки от същия вид за независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: Спорно пред първоинстанционният съд е било реалното осъществяване на доставките на дизелово гориво, автомобилни гуми и брезент, по фактури на "Петромакс 62" ЕООД, "Ник 97"АД, "Каролина груп" ЕООД, "Родопа Нова 2007" ЕООД, "Бузов-Гюров" ЕООД и "Мигтранс" ЕООД като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и на разходи на ревизираното дружество, получател по фактурите, както и документалната обоснованост на доставката по фактура на "Мариета" ООД от 29.12.2006 г. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което данъчетн кредит и признаване на разходи по фактурите са отказани законосъобразно. Решението е правилно. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че никакви придружаващи процесните фактури документи, освен фискални бонове за плащане и 2 бр. приходни касови ордери /изкл. за фактури № 218/03.12.2009 г. и № 123/09.03.2010 г./, не са представени нито в ревизионното производство, нито при оспорването на ревизионния акт. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на фактическите изводи на административния съд и необсъждане на събраните доказателства. Заключението на съдебно-техническата експертиза е посветено на въпросите дали с количеството на процесното гориво може да се изминат маршрутите, изчислени по представените от ревизираното дружество пътни листа за извършени от него автомобилни превози и дали се е налагала смяна на брезентово покривало и автомобилни гуми при експлоатацията на собствените на ревизираното лице транспортни средства. Тази задача, сама по себе си, няма отношение към доказването на реалното предаване на родовоопределената стока именно от фирмите преки доставчици, по чийто фактури се претендира данъчен кредит. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при отговора на въпрос № 5 за изписване и разходване на процесното гориво от ревизираното дружество, не е посочено въз основа на какви проверени документи и книжа е направено заключение за осчетоводяване на горивото аналитично по вид, съответно за предаването му в употреба. От този отговор не може обосновано да се заключи, че използваното от ревизираното дружество гориво е именно това по процесните фактури. В тази връзка, безспорното обстоятелство, че ревизираното дружество реално е извършвало транспортна дейност, за която е необходимо дизелово гориво, гуми и брезент, само по себе си не може да обоснове извод, че издадените от неоткритите доставчици данъчни фактури отразяват действително извършени доставки. Правилно първоинстанционният съд е преценил и свидетелските показания. Свидетелката Чапарова, счетоводител на доставчика "Каролина груп", е дала показания, че по тристранни споразумения между ревизираното лице, фирмата-доставчик и определени бензиностанции, ревизираното дружество е зареждало гориво за сметка на фирмата-доставчик в изпълнение на прихващане относно цената на продадени на "Каролина груп" транспортни средства. Тези показания не са подкрепени с никакви други доказателства относно конкретните обекти на твърдяното зареждане. Свидетелят Богданов, шофьор при ревизираното лице е дал показания за смяна на брезентово покривало и автомобилни гуми, но без да свърже тези вещи с фирмите доставчици. Предвид обосноваността на фактическите изводи за недоказана реалност на доставките, съдът не е постановил решението си в противоречие със задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, защото и съобразно нея реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит, е условие без което това право не възниква. Съгласно същата практика, установяването на фактите е компетентост на националната юрисдикция, съгласно правилата на националното доказателствено право и в случая адмиинстративният съд не е извършил процесуални нарушения при преценката на доказателствата и е направил обосновани фактически изводи на събраните доказателства. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.