Решение № 7193 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2017 г.
ВАСVIII отделение31.05.2018 г.докладчик Петя Желева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1560 от 11.10.2017 г. по адм. дело № 2001/2017 г . по описа на Административен съд - Б., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Д. 13 13" ЕООД срещу Заповед № ОП-201-0313853 от 19.07.2017 г., издадена от директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б., с която на дружеството е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка - "запечатване на обект" - ресторант "Василико", находящ се в гр. Ц., ул. "Х. Б." №... и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7193 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б. срещу Решение № 1560 от 11.10.2017 г. по адм. дело № 2001/2017 г . по описа на Административен съд - Б., с което е отменена Заповед № ОП-201-0313853 от 19.07.2017 г., издадена от зам. - директор на ТД на НАП - Б., с която на "Д. 13 13" ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка - "запечатване на обект" - ресторант "Василико", находящ се в гр. Ц., ул. "Х. Б." №..., стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед за ПАМ, като поддържа, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и е съобразена с целта на закона. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена. Ответникът - "Д. 13 13" ЕООД, в писмено становище оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на Административен съд - Б.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд (АС) - Б. е отменил Заповед № ОП-201-0313853 от 19.07.2017 г., издадена от директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б., с която на "Д. 13 13" ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" - ресторант "Василико", находящ се в гр. Ц., ул. "Х. Б." №..., стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материално-правната разпоредба и целта на закона. Тези изводи са обосновани, след като съдът е приел, че съгласно протокол за извършена проверка, същата е започнала на 18.07.2017 г. в 20:30 часа в обект - ресторант, находящ се в гр. Ц., ул. Х. Б. №..., стопанисван от "Д. 13 13" ЕООД, а от друга страна в протокола се съдържала констатация, че при контролна покупка на стойност 7,50 лева в 19.42 часа не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП, а само системен бон от програмния продукт, като фискалният бон бил издаден в 20,25 часа. Приел е, че след като фискалния бон е издаден в 20.25 часа, преди започване на проверката в обекта, то не е установено материално-правното основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС за издаване на ПАМ, а при липса на констатирано нарушение в търговския обект, заповедта за налагане на ПАМ е несъответна на целта на закона. Решението е неправилно. При извършена проверка на 18.01.2017 г. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант, находящ се в гр. Ц., ул. Х. Б. №..., стопанисван от "Д. 13 13" ЕООД, длъжностни лица при ТД на НАП - С. и ТД на НАП - Б. констатират, че при контролна покупка на стойност 7,50 лева в 19.42 часа не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП, а само системен бон от програмния продукт, като фискалният бон е издаден в 20.25 часа. Няма спор, че протокола за проверката е съставен на 18.01.2017 г. в 20.30 часа, а заповедта за налагане на ПАМ е издадена на следващия ден. При така установената фактическа обстановка, правните изводи на АС - Б. за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ са неправилни. Съдът неправилно е приел, че проверката в търговския обект е започнала на 18.01.2017 г. в 20.30 часа, позовавайки се на протокола за проверка, от който се установява, че същият е съставен на 18.01.2017 г. в 20.30 часа, но проверката е започнала преди проверяващите органи да направят контролна покупка на стойност от 7,50 лева, което се е случило в 19.42 часа. Към момента на извършване на контролната покупката, безспорно не е издаден фискален бон, поради което необоснован е извода на съда, че фискалния бон е издаден преди започване на проверката в търговския обект. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Гореизложеното обосновава извода на настоящия състав, че "Д. 13 13" ЕООД е осъществило посоченото в заповедта нарушение, с оглед на което законосъобразно административният орган е наложил регламентираната в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка. Като е достигнал до обратния извод и е отменил издадената заповед, първоинстанционният съд е постановил решение, което страда от инвокираните касационни пороци и като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него, следва да се постанови друго решение, по съществото на спора, с което предявената срещу заповедта жалба бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,