Решение № 242 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1239/2011 г.

Решение № 242 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1239/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия П. Д. П. против решение № 8 от 3.II.2011 г. по внохд № 302/2010 г. на Бургаския апелативен съд. Оплакването в жалбата е за явна несправедливост на наложеното на П. наказание. Иска се замяна на доживотния затвор без замяна с 20 години лишаване от свобода след отчитане "пълните... самопризнания, разкаянието и критичното... отношение към извършеното" от страна на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият П. и служебният му защитник, изготвил жалбата, я поддържат като алтернативно на лишаването от свобода се иска доживотен затвор. Представителят на ВКПр намира жалбата за неоснователна и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 29 от 18.ХI. 2010 г. по нохд № 499/2010 г. на Сливенския окръжен съд П. Д. П. е признат за виновен в това, че на 7.III. 2010 г. в [населено място] река, Сливенска община, действайки при условията на опасен рецидив насилствено се е съвкупил с 59-годишната А. П. С. като деянието представлява особено тежък случай, за което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 4 и ал. 3, т. 4 НК е осъден на 15 години лишаване от свобода. П. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място, действайки при условията на опасен рецидив умишлено е умъртвил А. П. С. с цел да прикрие извършеното изнасилване, за което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 8 и 12 НК е осъден на доживотен затвор без замяна. На основание чл. 23, ал. 1 НК на П. е определено общо наказание доживотен затвор без замяна, което да бъде изтърпяно в затвор със специален режим. В полза на Й. А. П., низходяща на пострадалата С., са присъдени 60 000 лв. за възмездяване на причинените й неимуществени вреди. Със същата присъда е осъден още Н. И. С., който е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място, действайки в състояние на силно раздразнение, предизвикано от изнасилването и убийството от П. П. на А. С., фактическа съпруга на С., умишлено се е опитал да умъртви П. Д. П., което деяние е останало недовършено по независещи от С. причини, за което и на основание чл. 118 във вр. с чл. 115 , чл. 18, ал. 1 и 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан с 10 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Най-тежкото по вид наказание се налага при кумулативната даденост на две предпоставки: извършеното престъпление да е изключително тежко и посочените в чл. 36 НК цели на наказанието да не могат да се постигнат с налагането на по-леко по вид наказание. Убийството от П. П. на А. П. С. несъмнено е изключително тежко: извършено не само при наличието на две от квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1 НК, но и съпроводено още с изпитвани от жертвата продължителни страдания /според експерта д-р Това Ас. Ч., смъртта на С. е била "мъчителна, бавна, тежка"/, така че едната от двете предпоставки за вида на наложеното наказание е налице, както правилно са приели и двете предходни инстанции. Налице е и другото поставено в чл. 38, ал. 1 НК изискване: невъзможност за постигане на специално превантивните, в частност, цели на наказанието с налагане на по-леко по вид наказание. От приложените към досъдебното разследване характеристична справка и справка за съдимост /съответно на л. 68 и 64/ става ясно, че от 1992 г. досега П. демонстрира пълно незачитане на човешкия живот и достойнство, явявайки се последователно автор на умишлено убийство, за което е осъден на 15 години лишаване от свобода, на изнасилване, извършено след условното му предсрочно освобождаване, за което е осъден на 5 години лишаване от свобода и сега на изнасилване и убийство, извършени 3 месеца след изтърпяване на последното наказание. С това си поведение П. П. се явява особено опасен за обществото, а последните му престъпления са доказателство, че досега налаганите и далеч не снизходителни наказания не са оказали върху него каквото и да било положително от гледна точка на закона въздействие, при което остава единствено препятстването за максимално възможния срок на опасността, този подсъдим да извърши поредното тежко престъпление против личността. Служебно се констатира, че и двете предходни инстанции не са конкретизирали опасния рецидив, който недостатък следва още от досъдебното разследване. Информацията за изтърпяните от П. П. наказания е непълна. Съдържащото се в приложеното на л. 36 от първ. д. фотокопие на справка от Бургаския затвор е достатъчно за квалифициране на двете престъпления като извършени при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. Не е установено обаче, кога П. П. е изтърпял наказанието, наложено по нохд № 83/93 г. на Сливенския окръжен съд, от изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен, но в изпитателния срок е извършил ново умишлено престъпление с наложено наказание лишаване от свобода и последиците от това по чл. 70, ал. 7 НК, а яснотата по този въпрос би могла да доведе до квалифициране на опасния рецидив и по б. "б" на чл. 29, ал. 1 НК. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.