Решение № 5226 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015 г.

Решение № 5226 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. Д. О., гр. Ш., срещу решение № 57 от 9.07.2015 г. на Административен съд гр. Ш. по адм. д. № 121/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № 15-0869-000174/27.05.2015 г. на ВНД Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Ш.. Ответникът по касационната жалба, Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Ш. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Ш. е Заповед № 15-0869-000174/27.05.2015 г. на ВНД Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Ш., с която на О. Д. О., гр. Ш. е наложена принудителна административна мярка по по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. За да отхвърли жалбата на О. Д. О., гр. Ш., съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касационната инстанция приема за правилни изводите на съда относно реализиране на предпоставките за налагане на процесната ПАМ. При установено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - управление на МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, при измерване с техническо средство, са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваната заповед не е мотивирана. Заповедта е мотивирана с конкретни прояви на лицето като водач на МПС, установени с писмени доказателства, съдържащи се в приетата по делото административна преписка. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неотносими са възраженията на касатора относно допуснатите нарушения във връзка със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка /ПАМ/. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. При настоящата законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Наведените от касатора доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към това производство. Г-н Осман не ангажира доказателства за опровергаване на констатациите по акта, нито относно управлението на посоченото МПС на изписаната дата, място и час, нито относно отчитането на концентрация на алкохол в кръвта й чрез дрегер над посочените промили. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При вярно установената фактическа обстановка по делото, Административният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба, при което следва да бъде споделена преценката на АС, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение. При данните по делото, преценката на съда е правилна, а постановеното в този смисъл обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,