Решение № 5867 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2014 г.

Решение № 5867 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митнически пункт Варна Запад моли да бъде отменено решение № 1058/8.05.2014 г. по адм. д. № 3454/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменено решение № 4444-1345-4/21.08.2013 г. на началника на МП "Варна Запад" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на началника на митническия пункт да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от "МИП-ТС" ООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против решението на началника на МП "Варна Запад". Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението на началника на МП "Варна Запад" да бъде отменено изцяло и да му бъдат присъдени разноски. В защита по същество моли решението да бъде оставено в сила в частта, обжалвана от другата страна като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 4444-1345-4/21.08.2013 г. на началника на МП "Варна Запад" по ЕАД № 11BG002002Н0070816/31.08.2011 г. като е извършена корекция в графа 34 и 36 относно държавата на произход на стоката и ползваните преференции и са установени за внасяне антидъмпингово мито /А30/100 408,88 лв. и ДДС /В00/ над 1117,43 лв. и е отхвърлена жалбата в останалата й част. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и съобразен с приложимите регламенти извод за недължимост на антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Съдът е описал механизма на налагане на антидъмпингови мита по Регламент № 1225/2009 от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, който включва искане от производители, издаване на регламент за започване на разследване, с който се налага временно антидъмпингово мито върху мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР /Регламент (ЕС) № 138/2011 на Комисията от 16.02.2011 г./, издаване на регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито след проведеното разследване /Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011/ за окончателно събиране на временното мито. В случая по ЕАД № 11BG002002Н0070816/31.08.2011 г. е декларирано допускане за свободно обращение и крайно потребление на 420 400 кв. м. стъклофибърна мрежа 5*5 мм, с тегло 60 958 кг в контейнери № MSKU8382538, MSKU9584678, PONU7426040 и SEAU8634387, с получател "МИП-ТС" ООД и изпращач "Гри фиберглас индъстрис" - Малайзия. Представен е сертификат за произход от Министерство на международната търговия и промишлеността на Малайзия, че стоките в посочените контейнери са произведени в Малайзия. След влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за определяне на окончателно антидъмпингово мито е констатирано увеличение на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8мм от Малайзия /от 20 000 кв. м. през 2010 г. на 76 000 000 кв. м. за периода м. 4 - 9.2011 г. според т. 39 от мотивите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета/ и намаление на вноса на същата стока от КНР, поради което е издаден Регламент № 1135/2011 г. на Комисията от 9 ноември 2011 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, чрез вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. Регламентът влиза в сила на 11.11.2011 г. С него е въведен регистрационен режим за 9 месеца за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм с тегло над 35 гр./кв. м. изпращан от Малайзия. След проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета от 16 юли 2012 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Регламентът влиза в сила на 25.07.2012 г. като в чл. 1 от него е разширен обхватът на окончателното антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм с тегло над 35 гр./кв. м. с произход от КНР върху вноса на такива стоки, класирани в кодове по КН ех70195100 и ех70195900 /кодове по ТАРИК 7019510011 и 7019590011/, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. По чл. 2 от Регламента митото се събира върху регистрирания внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Извършена е последваща проверка по чл. 78 МК въз основа на финален доклад на ОЛАФ, констатирано е, че сертификата за произход е получен незаконно, тъй като стоките не са произведени в Малайзия, доставени са от КНР в Свободна търговска зона /СТЗ/ в Малайзия, където не са преработвани, а само са претоварени и са внесени в ЕС със невярно посочен произход. Съдът е обсъдил доводите на страните и правилно е приел, че дружеството не дължи антидъмпингово мито за внесените мрежести тъкани по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011, който е приложим за мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР. Неоснователен е доводът на първия касатор, че установеният произход на стоката от КНР, претоварена в Малайзия, е основание за приложение на този Регламент. За вноса на стоките от същия вид, претоварени в Малайзия и внесени от Малайзия са приети цитираните по-горе Регламент № 1135/2011 за разследване и въвеждане на регистрационен режим и Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012, с който е разширен обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за налагане на антидъмпингово окончателно мито и върху стоките от същия вид, изпращани от Малайзия. Наличието на специална уредба за претоварените стоки в Малайзия, изключва приложението на първия антидъмпингов Регламент. Правилен е изводът на съда, че вносът е извършен преди въвеждане на регистрационния режим на 11.11.2011 г. с Регламент № 1135/2011 за вноса на стоките от Малайзия и за него не намират приложение Регламент № 1135/2011 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012, поради което дружеството не дължи антидъмпингово мито по процесния ЕАД. Съдът е обсъдил възраженията на втория касатор по проведената проверка по чл. 78 МК и в съответствие с процесуалните правила е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането й. Доводът, че писмото от 2.08.2013 г., с което е уведомено дружеството за изводите от извършената проверка е връчено на лице, което не е служител на дружеството, е направен за пръв път в касационната жалба, поради което не следва да се обсъжда. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на доклада на ОЛАФ по чл. 9 § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и обосновано е приел, че докладът съставлява годно доказателства за извършеното разследване и направените констатации. Правилен е изводът на съда, че не е доказан произход на стоките от Малайзия, след като е установено, че са доставени в СТЗ от КНР, не са преработвани в Малайзия, поради което нямат произход от Малайзия и дължимото конвенционално мито е 7% поради това, а не 3,5%. Законосъобразно съдът е отхвърлил като неоснователен доводът на дружеството за приложение на чл. 220, § 2, б. "б" МК и недопустимо определяне на конвенционално мито от 7%. По чл. 220, § 2, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ извън случаите, посочени в чл. 217, § 1, ал. 2 и 3, последващо вземане под отчет не се допуска, когато размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е могла да бъде открита от длъжника, като той от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация. Съдът е приел, че не е налице изискването дружеството да е действало добросъвестно, за да се приложи цитираната разпоредба. В доклада на ОЛАФ е констатирано, че Министерството на международната търговия и промишлеността на Малайзия е потвърдило при проверката, че е било заблуждавано при издаване на сертификатите за произход от износителя. Изводът се потвърждава от включването на стоките в контейнерите в регистрите на внесени в СТЗ стоки от КНР и в регистъра на изнесените от СТЗ стоки, които предвид режима на СТЗ не са преработвани и не биха могли да имат произход от Малайзия. Изискванията в чл. 220, § 2, б. "б" от МК длъжника да е действал добросъвестно и да е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация не са спазени след като в декларацията е посочен неверен произход на внасяните стоки. В този смисъл са решение от 18.10.2007 г. по дело С-173/06 на СЕС т. 30 и т. 2 от диспозитива, и т. 28 от определение от 28.02.2012 г. по дело Т-153/10 на Общия съд. В случая не са изпълнени всички условия за приложение на чл. 220, § 2, б. "б" от МК и съдът законосъобразно е оставил в сила решението на началника на митницата в частта за определеното конвенционално мито и ДДС по вноса. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,