Решение № 90 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2020 г.

Решение № 90 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2020 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Симеонов, чрез процесуален представител, срещу решение № 449 от 09.03.2020 г., постановено по адм. д. № 846/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките за реализиране на отговорността по реда на ЗОДОВ, тъй като наказателното постановление не е отменено, но същото е изменено. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявената искова претенция. Претендира разноски за касационното производство. Ответникът – Областна дирекция на МВР – Благоевград, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд – Благоевград е разгледал предявения от Симеонов иск срещу Областна дирекция на МВР – Благоевград, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който е претендирал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 200 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на наказателно постановление № 18-1116-002121/17.01.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Благоевград, сектор "Пътна полиция", с което на Симеонов е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Установено е от първоинстанционния съд, че с решение № 4554/16.05.2019 г., постановено по н. а. х. д. № 507/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, наказателното постановление е изменено, като е редуциран размерът на санкцията на 500 лева и съответно на наказанието лишаване от право да управлява МПС - на 6 месеца. Първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество – за неоснователен. Изложил е подробни съображения за липсата на първата предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ОД на МВР – Благоевград в спорната хипотеза, поради липса на отменен административен акт, а изменен такъв. Приел е, че при извършената съдебна проверка не е установена незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление основаваща отмяната му, а същото е изменено, като със съдебното решение е намален размера на наложеното наказание. Съдът е обосновал извод, че административно нарушение е извършено, налице е незаконосъобразно поведение на ищеца и административно-наказателната му отговорност е реализирана. Тези съображения съдът е изложил за недоказаност на исковата претенция по основание и размер. Решението е неправилно. Предявеният от С. Симеонов иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с измененото наказателно постановление намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на изменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, неправилно е прието от него, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като не се е съобразил с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Видно от приобщените по делото доказателства, а именно приложения пред Районен съд – Благоевград договор за правна помощ и защита, безспорно се установява реално заплащане в брой от касатора сума в размер на 400 лв. на адв. Михайлов. Процесуалното представителство е осъществено при подаването на жалбата срещу наказателното постановление пред Районен съд – Благоевград и в съдебното заседание видно от протокола по делото. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и изменението на наказателното постановление на процесуалния представител на ищеца, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Благоевград, неправилно и необосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан до претендирания размер от 200 лв. Размерът на обезщетението за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от измененото като незаконосъобразно в тази му част наказателно постановление, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и установените по делото факти. Претендираната сума, която се явява половината от заплатената такава за производството пред районния съд, представлява имуществена вреда и е в причинна връзка с измененото наказателно постановление. Затова за претендирания размер от 200 лв. искът е основателен. В процесния случай неправилно първоинстанционният съд е приел, че при изменено наказателно постановление по съдебен ред, не е налице условието по чл. 204, ал. 1 от АПК, което поставя въпроса за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично, дали изисква за допустимост на исковото производство единствено наличието на отменени административни актове, но не и такива, които са частично отменени или изменени административни актове и наказателни постановения. Безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени, какъвто е конкретния случай. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. При тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. И това е така, тъй като ако административният орган бе определил правилно квалификацията и размера на наказанието би могло и да не се стигне до съдебното производство. Затова и исковото производство по ЗОДОВ не е безпорно, то се подчинява на изискванията на ГПК, като претендираната вреда следва да се докаже както по основание така и по размер. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател и с оглед на направеното от неговия процесуален представител своевременно искане, следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски, от които: 10 лв. заплатена държавна такса за първата съдебна инстанция, 16 лв. заплатена такса за издаване на заверени преписи, 400 лв. адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция, изплатен в брой и 500 лв адвокатски хонорар за касационната инстанция, също платен в брой. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение