Решение № 14349 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2010 г.

Решение № 14349 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адв. Биляна Дякова - пълномощник на Денка Христова Кюркчиева, гр. Варна, срещу решението по адм. дело № 125/2009 г. на I състав на Варненски Административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед на Областен управител на област Варна № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. и са възложени разноските по делото. Жалбоподателката счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно и по подробно развити съображения моли да бъде отменено и делото върнато на административния орган с указания или да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. На 17.10.2011 г. по факса за съдебното заседание пред ВАС е постъпило Възражение от наследниците на Димитър Митев Кюркчиев: 1. Денка Христова Кюркчиева - съпруга, 2. Маргарита Димитрова Митева - дъщеря и 3. Веселин Димитров Митев - син, (подписано само от първите двама), в което са описани факти по разглеждането на делото и са приложени писмени доказателства. От ответника - Областен управител на Област с административен център град Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и се моли да бъде отхвърлена, а решението потвърдено, защото е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на всички материално и процесуалноправни разпоредби. Допълнително е постъпила и Молба, в която се поддържат съображенията за неоснователност на касационната жалба. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От адв. Звезделина Стоянова - пълномощник на заинтересованите страни Марина Василева Тодорова, Марула Петрова Патрикова, Петра Авернова Няголова и Параскева Андонова Статева е постъпил писмен Отговор, че жалбата е неоснователна, а изложените в нея съображения - несъстоятелни. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Заинтересованата страна Маргарита Димитрова Митева както се установи по-горе, се е включила в подаденото от майка си Денка Христова Кюркчиева Възражение срещу съдебното решение, без самата тя да е касационен жалбоподател, а доколкото това възражение не е подписано от другия наследник на Димитър Митев Кюркчиев - Веселин Димитров Митев, може да се каже, че същият не взема конкретно отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Съгласно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. От цитираната разпоредба следва, че с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ следва да се определи имот съобразно изискванията на § 4з, а именно, площта на имота да бъде до 600, респ. до 1000 кв. м. В случая, като правоимаща по § 4а, жалбоподателката е придобила право на собственост върху 600 кв. м, следователно отреденият й с плана имот с посочената площ (600 кв. м) е в съответствие със законовото изискване, което е възпроизведено в чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Доказателствата по делото установяват, че са спазени и останалите нормативни предписания, залегнали в чл. 28 ППЗСПЗЗ, а именно, местоположението на имота да е съобразено със съществуващите в него сгради и трайни насаждения, да е осигурен достъп до път, а лицето и площта на имота да са в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Що се отнася до изградената септична яма, която съгласно плана попада в новообразуван имот (НИ) № 4217, обосновано административният съд е приел, че същата не е съоръжение по смисъла на § 1в, ал. 2 от ДР на ЗСПЗЗ и не обуславя правото на жалбоподателя да придобие и частта от имота, надхвърляща 600 кв. м. В тази връзка, с оглед данните относно формирането на НИ № 4217 е направен законосъобразен извод, че това е направено в съответствие с чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Неоснователно е и възражението във връзка с начина на изготвяне на СТЕ. Този въпрос е изяснен в с. з. на 26.03.2010 г., в което тримата експерти изрично са пояснили, че са изготвили заключението след като макар и по друг повод, са посетили селищното образувание, в което попада имотът на жалбоподателката ("Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата"), и са направили оглед на същия. С оглед датата на пощенското клеймо - 15.06.10., входираната на 17.06.2010 г. в Административен съд - Варна касационна жалба на Денка Христова Кюркчиева се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1044/25.05.2010 г. по административно дело № 125/2009 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 146 и сл. от АПК, Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, първи състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Денка Христова Кюркчиева от гр. Варна, срещу Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на Област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, общ. Варна, в частта относно имоти № 586 и № 4217, като неоснователна. С втори диспозитив и като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът осъжда жалбоподателката Денка Христова Кюркчиева да заплати на Областна администрация на област Варна сумата от 150.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение по делото, а с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателката да заплати на Марина Василева Тодорова, Марула Петрова Патрикова, Петра Авернова Няголова и Параскева Андонова Статева, всичките от гр. Варна, сумата от 240.00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по производството и адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че обжалваната заповед е издадена от орган с материална, териториална и инстанционна компетентност, тъй като правната норма на § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ сочи, че плана на новообразуваните имоти се одобрява от Областния управител по местонахождение на имотите. Освен това съдът е констатирал, че заповедта е издадена в законоустановената форма и преследва законосъобразна цел, както и че процедурата по приемане на плана на новообразуваните имоти е била спазена и не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно твърденията на жалбоподателката, че новообразувания имот № 586 по ПНИ не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 4, 5, 6 и 7 от ППЗСПЗЗ, тъй като не е съобразен със съществуващите в него съоръжения (септична яма и трайни насаждения), че същият неправилно е ограничен до 600 кв. м, а не й е определена реално ползваната част от имота, и че неправилно и незаконосъобразно част от нейния имот се придава към новообразуван имот № 4217, и е приел, че са неоснователни. Посочил е, че в това производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите, и в него нито се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган е бил длъжен при одобряване на плана на новообразуваните имоти да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост и в този смисъл съдът е установил, че записаните като собственици на имот № 4217 в регистъра на имотите към ПНИ наследници на Петър Василев Попончев се легитимират като такива с решение № 211/15.04.1994 г., издадено от ОСЗГ - гр. Варна. За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателката, че имоти № 586 и № 4217 по ПНИ не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за достъп до път. По тези съображения е стигнал до извода, че обжалваната заповед е и съобразена с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доводи на жалбоподателката, дори и тези, направени не в първоначалната й жалба, а впоследствие в хода на производството, като се е позовал и на изслушаните и приети по делото единична и тричленна технически експертизи. Пред Административен съд - Варна е обжалвана заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г., с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, Областният управител на Област Варна е одобрил плана на новообразувани имоти в мащаб 1:1000 за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна. В жалбата си до Административен съд - Варна жалбоподателката Денка Христова Кюркчиева, която е една от наследниците на Димитър Митев Кюркчиев изразява недоволство от това, че имот № 586 по ПНИ е записан в имотния регистър към ПНИ но с площ само от 600,00 кв. м, а не с площ от 800,00 кв. м, колкото е площта на имота, върху който е предоставено правото на ползване на наследодателя й. Счита, че не са налице основанията да се образува имот, който да бъде върнат на бивши собственици. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя и посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за преразпределение на собствеността, възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Жалбоподателката безспорно попада в първата категория лица като наследник на ползвател с трансформирано по надлежния ред право на ползване в право на собственост. От предоставената за ползване по Удостоверение № 3684/16.10.1969 г. земя от 0.800 дка са оценени и заплатени 600 кв. метра, което е съобразено с хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че в имота има построена сграда. В ПНИ на Димитър Митев Кюркчиев (чиито наследници са Денка Христова Кюркчиева, Маргарита Димитрова Митева и Веселин Димитров Митев), е отреден имот № 586 с площ от 600 кв. метра. Разликата до предоставената земя от 200 кв. метра действително би трябвало да се придаде към имота на ползвателя, защото не надвишава изискуемите се от ЗСПЗЗЗ и ППЗСПЗЗ 250 кв. метра, но в случая видно от техническите експертизи, остатъкът (196 кв. м) е придаден към имот № 4217 на наследниците на бившия собственик Петър Василев Попончев не самостоятелно, а с още разлики от други имоти на ползватели. Определените в чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ към който препраща § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ минимум 250 кв. метра могат да се образуват не само от имота на един ползвател, а и от съседни разлики, тоест и от други съседни имоти и само ако това е невъзможно, разликите остават в имота, определен за ползвателя. В случая е налице хипотезата не на единствена разлика, а за наличие на съседни разлики от четири имота и затова при издаване на заповедта (към който момент всъщност се преценява законосъобразността й), административният орган не е допуснал нарушение на закона. Твърдението за обратното или дали в тази част ПНИ е влязъл в сила или не, не е доказано от страна на жалбоподателката. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, не се разрешават спорове за материални права и затова, както правилно е отбелязал и Административен съд - Варна, е недопустимо да се разглежда възражението на жалбоподателката срещу решение № 211 от 15.04.1994 г. на Поземлена комисия гр. Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Петър Василев Попончев върху нива находяща се в терен по § 4 на Виница. Обстоятелството къде точно се е намирал имота и дали е бил записан на името на собственика или като "държавен" е неотносимо в това производство и затова не представлява нарушение факта, че вещите лица не са ползвали представената по делото топографска карта, издадена от военен архив - гр. Троян. По принцип е вярно становището в касационната жалба, че съдът е длъжен да следи и постанови евентуална нищожност на административните актове и това му правомощие не е ограничено във времето. Отнесено обаче към решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост на наследниците на Петър Василев Попончев, то е несъстоятелно по няколко причини: в съдебното производство се извършва съдебен контрол за законосъобразност (в който се включва и този за нищожност) на обжалван директно административен акт. Косвен съдебен контрол върху друг административен акт е недопустим в административно производство, за разлика от гражданско исково производство. Освен това административен съд не е компетентен да разгледа искане за обявяване на нищожност на решение на колективен орган по поземлената собственост, с което се възстановява или респективно отказва възстановяване на правото на собственост, тъй като редът за обжалване на такива решения (в случая на решение № 211 от 15.04.1994 г. на Поземлена комисия гр. Варна) е този по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗЗ и компетентен е съответният районен съд, а административният съд е касационна инстанция. Съвсем отделен е и въпросът кои лица са активно легитимирани да атакуват решение, постановено в производство по земеделската реституция. Вещите лица от тройната експертиза, извършили поединично оглед на имотите (за което няма законова забрана), дават заключение, че местностите "Кюмюржи али", "Мешелика" и "Борук дере" попадат в околовръстния полигон на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата", същите са съседни и без точно определени топографски граници, което е отговор на поставения именно от жалбоподателката въпрос за идентичност на местностите. Оплакването в касационната жалба относно съществуващата в ПИ 586 септична яма, която съгласно ПНИ остава в новопроектирания ПИ 4217 за бившите собственици в лицето на наследниците на Попончеви и което съдът е счел за законосъобразно, е неоснователно. Претендират се и трайни насаждения именно в тези 200 кв. метра, които остават в имота за наследниците на бившия собственик. Както вече се установи, в случая безспорно се касае за наследник на ползвател с трансформирано чрез заплащане цената на земята право на ползване в право на собственост на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (с оглед ограничението на § 4з, ал. 1 е оценена площ от 600 кв. метра, а не цялата предоставена по ПМС № 21/31.1.1963 г. земя от 800 кв. м) и съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, местоположението на имота следва да се съобрази със съществуващите сгради и съоръжения, а само ако имотът е придобит по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - се съобразяват трайните насаждения. Предвид използвания от законодателя съюз, изискването е алтернативно - "сгради и съоръжения" ИЛИ "трайни насаждения", а не кумулативно - "сгради и съоръжения" И "трайни насаждения". В конкретния случай правилно е съобразена сградата на ползвателя, като на нея е дадено предимство не само пред трайните насаждения в югоизточната част на имота - лозе, но и пред септичната яма, която какъвто и характер да има, дори и да е съоръжение по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, очевидно не би могла да бъде предпочетена пред помещение, предназначено основно за живеене, а не за спомагателни нужди. Фактът, че сградата не би могла да се ползва съобразно предназначението си без септичната яма не води до извод за порочност на съдебното решение, а изход от тази ситуация е даден от експертите - септичната яма се оценява и заплаща като подобрение, а на друго място в отредения имот № 586 от 600 кв. метра има възможност да бъде изградена нова такава. Въпросът за път до новообразуваните имоти се повдига за пръв път от пълномощника на жалбоподателката в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 26 март 2010 г. - близо две години след подаване на жалбата на 8.07.2008 г. и въпреки това е изследван от съда. Вещите лица от тройната експертиза заявяват, че на място съществуват два пътя - южен и от северната страна на имот № 586. Нова експертиза с допълнителна задача действително не е била необходима, както правилно е преценил и Административен съд - Варна, защото след като до имот 586 има проектиран път, изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е спазено - достъпът на имота до улица или път е осигурен или казано обратното, за имота е осигурен достъп до път, а дали той е годен за ползване и дали се ползва са неотносими към този етап обстоятелства. Освен това, от приложеното по делото извлечение от скица и Регистър на имотите към ПНИ се установява, че имот № 9581 с площ от 1323 кв. м, собственост на Община Варна всъщност представлява "улица" и тази улица минава непосредствено точно до имота на жалбоподателката от към северната му част, като е предвиден да обслужва и много други имоти по протежението на цялата улица. С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното решение не страда от твърдяните пороци. Този извод не се променя и от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, които всъщност не са нови, а вече са приложени и се намират в кориците на адм. дело № 125/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, някои от тях изцяло неотносими по изложените вече по-горе причини. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, които са изчислени правилно - минималният размер на юрисконсултско възнаграждение според адвокатското такова в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лева и действително направените от заинтересованите страни разноски за вещо лице - 40 лева и договорено и внесено адвокатско възнаграждение според Договор за правна защита и съдействие серия В № 152467 в размер на 200 лева или общо разноски от 240 лева, колкото са и присъдени. По същите съображения следва да бъдат присъдени и поисканите своевременно и в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение - 150 лева и за адвокатско възнаграждение, което видно от приложения в касационното производство Договор за правна защита и съдействие серия В № 177914, възлиза на 300 лева - договорено и внесено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,