Решение № 11388 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020, чрез старши юрисконсулт З. Иванова, срещу решение 2418/20.05.2025 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. 872/2024 година, с което е отменено негово решение РД 02-14-776/28.05.2024 година за определяне на Сдружение с нестопанска цел Бизнес инкубатор Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачеството на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По отношение на процедурата по издаване на административния акт в хипотеза на водещ партньор, с местонахождение в друга държава членка, касационният жалбоподател сочи, че съдът неправилно бил приел, че УО е длъжен да си върне всякакви дължими средства от водещия бенефициер по проекта. С решението по дело С-620/23 на СЕС било направено тълкуване на чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II). Процесният проект с рег. GRBG 6334 Бизнес на знанието и иновациите в първичния и свързания вторичен сектор, MIS код 5071121, бил финансиран по Програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020 двустранна програма за териториално сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз. Разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година били приложими единствено за проекти за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС (Сърбия, Турция, Северна Македония), поради което и тълкуването направено от СЕС с решението по дело С-620/23 било неотносимо към фактите по спора в случая. Към настоящия казус приложение намирали разпоредбите на Регламент 1299/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество. Според създадената институционална рамка, Управляващ орган по Програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020 бил Министерство на икономиката и развитието на Република Гърция. Функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници (Румъния, Гърция) се изпълнявали от Дирекция Управление на териториалното сътрудничество, МРРБ. По силата на чл. 1, ал.3 от сключения по проекта договор за субсидия В6.3а.08/18.04.2021 година водещият партньор поемал задължение да изпълни проекта в сътрудничество с предварително определен/и партньор/и. Според чл. 4, ал.12 от договора за субсидия, водещият партньор бил длъжен да предприеме действия за възстановяване от бенефициерите по проекта на всички неправомерно изплатени суми. Механизмът на възстановяване на тези суми бил уреден в чл. 6, ал.4, б. а от договора, съгласно който в случай на установена нередност, всеки бенефициер по проекта, който се намира в България, бил длъжен да депозира неправомерно изплатените суми от ЕФРР по искане на водещия бенефициер. В договора за субсидия се предвиждала и възможност за прихващане на дължимите суми от отговорния партньор и без участието на водещия. В чл.5, ал.2, б. е и чл. 17, ал.5, б.а от Партньорското споразумение по проекта била предвидена отговорност на всеки партньор за възстановяване на всички неправомерно получени суми от ЕФРР. В допълнение, съгласно чл. 20 от договора за национално съфинансиране РД-02-29-223/13.12.2021 година, сключен между НО и бенефициера Бизнес инкубатор Гоце Делчев последният бил отговорен за изпълнението по проекта пред НО, независимо от наличието на договор /партньорско споразумение между партньорите. Съгласно чл. 32 от договора за национално съфинансиране, в случай на установена нередност, партньорът бил длъжен самостоятелно да възстанови всички неправомерно получени суми. Като анализира разпоредбите на така подписаните между страните договори, касаторът твърди, че в рамките на съвместното управление всеки партньор бил отговорен за спазването на финансовите правила и за нарушения и нередности, като ролята на водещия партньор била единствено за намаляване на административната тежест. Реално сумите за нередности се възстановявали от бенефициера осъществил нередността през водещия бенефициер и УО до ЕК. В конкретната хипотеза решението не засягало пряко финансови интереси на водещия бенефициер, тъй като отговорен за нередността бил единствено бенефициерът. Според касатора, приемането на подход, че НО не може да издаде решение за определяне на ФК за партньора, извършил нередността, в случай, че актът не е адресиран до водещия партньор по проекта, би довело до ситуация за неефективен контрол върху средствата по програмите. Още повече, че български административен орган нямал правомощия да издаде акт за финансова корекция с адресат чуждестранно лице без международен договор, който да дава такива правомощия на българските органи.

В частта досежно установената нередност, изводът на първоинстанционния съд също бил неправилен: Съдът не бил изследвал всички обстоятелства от значение за решаване на делото. Обосновава конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент (ЕС) 2018/1046). Изводът, че г-жа Д. не е определила сама себе си за член на екипа по проекта не кореспондирал с действителната фактическа обстановка (видно от издадената от нея заповед за определяне на екип по проекта). Същото представлявало конфликт на интереси между бенефициера и изпълнителя на процесния договор. Кредитираните от съда протоколи от заседанията на УС на бенефициера били представени едва след изпращане на писмо - първа писмена оценка на РНО за извършено нарушение и същите не били част от документацията по проекта, което поставяло под въпрос и реалната дата на изготвяне на същите. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Сдружение с нестопанска цел Бизнес инкубатор Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачеството срещу решение РД 02-14-776/28.05.2024 година на Ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020 за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна такива.

Ответникът, Сдружение с нестопанска цел Бизнес инкубатор Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачеството, чрез адв. Костов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представения по делото писмен отговор. По делото не било спорно, че Програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция България 2014-2020 попадала в приложното поле на Регламент 1299/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество. Съгласно чл. 27, пар.2 от този Регламент водещият бенефициер възстановявал всички суми, платени в резултат на нередности. Тази разпоредба била възпроизведена в т.5.4 от основния програмен документ по Програмата, публично достъпен. В тази насока правилно първоинстанционният съд приемал, че финансовата отговорност се носела от водещия бенефициер и той трябвало да бъде адресат на решението за определяне на ФК. По отношение на възражението за териториалния обхват на приложение на механизма за определяне на ФК, в т. 39 от решението на СЕС от 6 март 2025 година по дело С-620/23 изрично било посочено, че липсата на компетентност на НО да определи ФК на водещия бенефициер, на чужда територия, не е от естество да промени задължението на първия, когато ФК засяга пряко интересите на водещия бенефициер, той да бъде адресат на това решение. Относно спора по същество, твърди, че чл.61, пар.1 от Регламент 2018/1046 изисква финансовите участници да предприемат мерки със справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Предполагаемият конфликт също трябвало да бъде свързан с обективни обстоятелства засягащи доверието в независимостта или безпристрастността. В настоящия случай бенефициерът предприел всички мерки за предотвратяване на конфликт на интереси. Протоколите на заседанията на УС на сдружението били представени след първата писмена оценка на РНО, тъй като никъде на предходен етап в процедурата те не били изискани от същия орган. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение на АС гр. Благоевград. Претендира разноски за касационна инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел Бизнес инкубатор Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачеството, срещу решение РД 02-14-776/28.05.2024 година на РНО по програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020. С последното е установено нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, като на Сдружение с нестопанска цел Бизнес инкубатор Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачеството е определена финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), според който финансовата подкрепа може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Нередността е квалифицирана по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности) и за същата е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, и отчетени по Допълнително споразумение към трудов договор 1/01.07.1999 г. от 01.01.2022 г., сключен между Н. Р. - член на УС на сдружение "Бизнес инкубатор - Гоце Делчев" и Р. К. Д. с брутно месечно възнаграждение на стойност 3528,49 лв. и Допълнително споразумение към трудов договор 1/01.07.1999 г. от 01.01.2023 г., сключен между Н. Р. - член на УС на Сдружение ,,Бизнес инкубатор - Гоце Делчев" и Р. К. Д. с брутно месечно възнаграждение на стойност 179,31 лв. на ден.

За да отмени оспорения административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място съдът приема, че неправилно РНО е определил адресата на решението:

Като се позовава на решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 год., Съда на европейския съюз (СЕС), първоинстанционният съд посочва, че член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел "Европейско териториално сътрудничество" трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка.

АС гр. Благоевград разграничава, че горното решение на СЕС, касае хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 - 2020 год. (ИПП II), като за нея е приложим Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014, който не се прилага в настоящото производство, доколкото не се касае за инструмента по предприсъединителна помощ, а за Програма ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014 2020 год и в случая е приложим Регламент 1299/2013 от 17.12.2013 год. Но съобразявайки т. 38 от решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 на СЕС и като взема предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички неправомерно платени суми, както и че такъв бенефициер контактува пряко с разглеждания управляващ орган, констатира, че когато решение за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещ бенефициер, той трябва да бъде адресат на това решение. Според АС гр. Благоевград, в чл. 32 от Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програмата РД-02-29-223/13.12.2021 год., самият партньор-бенефициер е поел задължение пред договарящия орган да възстанови всички неправомерно изплатени средства, в случай на установена нередност. Но и в хипотеза, като разглежданата в настоящето производство и при приложение на Регламент 1299/2013, не е допустимо финансовата корекция да се определи само за икономическия оператор, допуснал нередността, когато в рамките на програмата е определен водещ бенефициер. Като прави препратка към т. 40 на Решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 на СЕС, АС гр. Благоевград приема, че член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение 447/2014 във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество, да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/2013, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка.

На следващо място, съдът приема, че в случая не са установени обстоятелства, водещи до извод за допуснат конфликт на интереси. Приема, че административният орган само е посочил установената връзка, въз основа на която е обосновал и извод, че безпристрастното и обективно упражняване на правомощията на финансовия участник е опорочено по причини, свързани с наличието на частен, личен и икономически интерес, но този извод не е доказан в производството. Административният орган не бил изследвал обстоятелството, че съставът на екипа бил определен с решение 2 на УС, обективирано в протокол от 14.04.2021 г., по което решение Р. Д. в качеството си на председател на УС, не е гласувала. Не било взето под внимание и обстоятелството, че в протокол от 12.10.2020 г., тоест доста преди сключването на основния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с водещия партньор (SuBsidy Contract B6.3a.08/19.04.2021) и националния договор за предоставяне на национално съфинансиране, подписан през есента на 2021 г., УС е взел решение да упълномощи г-жа Н. Р. член на УС, да подписва допълнителни споразумения и граждански договори от името на сдружението с Р. Д., да я командирова и да подписва всички други документи, засягащи дейността на изпълнителния директор на сдружението. Поради това съдът е приел, че не може да се приеме за безспорно доказано, че Сдружението не е действало безпристрастно и обективно при разходване на средствата по проекта, а още повече, че подобно поведение е произтекло именно от установената свързаност между Изпълнителния директор, който е определил сам себе си за ръководител на проекта с процесната заповед. Съдът намира изводите на административния орган за установен конфликт на интереси за незаконосъобразни, а приетият от органа конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 за недоказан, поради което обосновава липса на основание за определяне на финансова корекция.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Досежно касационните основания и при извършената служебна проверка, съставът на ВАС прави следните изводи:

1.Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС гр. Благоевград е решение РД 02-14-776/28.05.2024 година за определяне на финансова корекция на Сдружение с нестопанска цел Бизнес инкубатор Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачеството, издадено от Ръководителя на Националния орган (РНО) по програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020.

Изследвайки компетентността на органа, издал акта, първоинстанционният съд се е позовал на чл. 69, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и чл. 9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, като е разглеждал правомощията на Ръководителя на управляващия орган по програмата.

Според създадената институционална рамка по тази програма обаче, Управляващ орган по Програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020 е Министерство на икономиката и развитието на Република Гърция. Той не е издател на акта за финансова корекция, а ръководителят на Националния орган в България е издател на акта.

Функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 - 2020 (между Република Румъния и Република България и Република Гърция и Република България) се изпълняват от Дирекция Управление на териториалното сътрудничество, МРРБ.

Съгласно правилата на програмата, а именно Програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020, отношенията между УО, в случая разположен в Гърция и водещия партньор, също разположен в случая в Гърция, се уреждат с договор за субсидия.

Първоинстанционният съд неправилно, изследвайки компетентността на РНО да определи ФК на бенефициер-партньор на територията на България се е позовал на правни норми, уреждащи правомощията на Ръководител на управляващия орган по програмата, какъвто РНО безспорно не е. В тази насока спорът относно компетентността на РНО е останал неизяснен.

2.Относно преюдициалността и относимостта на решението по дело С-620/2023 година на СЕС към фактите по настоящото дело:

Въпросът за преюдициалността и относимостта на решението по дело С-620/2023 година на СЕС към фактите касаещи определяне на ФК по програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020 е решен разнопосочно в практиката на ВАС, виж: определение 2669/17.03.2025 година на ВАС по адм.д. 2050/2025 година и определение 4648/07.05.2025 година на ВАС по адм.д. 4017/025 година. Съставът на ВАС в случая споделя становището на състава по адм.д. 2050/2025 година по описа на ВАС, съгласно което въпросът на националния съд до СЕС по дело С-620/23 година касае тълкуване на Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година, който по Програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020, като същият е неприложим в случая, тъй като процесният проект с рег. GRBG 6334 Бизнес на знанието и иновациите в първичния и свързания вторичен сектор, MIS код 5071121, е финансиран по Програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020 двустранна програма за териториално сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз. Разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година, предмет на тълкуване с чл.40 и чл.46, пар.6 в решение по дело С-160/2023 година, са приложими за проекти за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС (Сърбия, Турция, Северна Македония). Ето защо, основателно е възражението на касатора, че тълкуването направено от СЕС с решението по дело С-620/23 е неотносимо към фактите по настоящия спор. Към настоящия спор и фактите по него приложение намират разпоредбите на Регламент 1299/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество.

1. Досежно отговорността на водещия бенефициер по програмата и тази на партньора от българска страна, адресат на акта за ФК:

Според създадената институционална рамка по тази програма, Управляващ орган по Програма Интеррег V-A Гърция България 2014-2020 е Министерство на икономиката и развитието на Република Гърция. Функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 - 2020 (между Република Румъния и Република България и Република Гърция и Република България) се изпълняват от Дирекция Управление на териториалното сътрудничество, МРРБ .

Съгласно правилата на програмата, отношенията между УО, в случая разположен в Гърция и водещия партньор, също разположен в случая в Гърция, се уреждат с договор за субсидия. По силата на сключения по проекта Договор за субсидия В6.3а.08/18.04.2021 година, л.107 по делото, Центърът за научни изследвания и технологии Хелан със седалище в гр. Солун, е водещ бенефициер на проекта. Съгласно чл.1.3. от този договор водещият бенефициер поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с предварително определен/и партньор/и, един от които (2) е Бизнес инкубатор Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачеството, със седалище в Република България.Съгласно чл.1.1. от договора за субсидия, субсидията се предоставя на водещия бенефициер за изпълнението на проекта. Водещия бенефициер поема задължението да изпълни проекта и да преведе средствата от ЕФРР в съответствие с одобрения график по проекта. Водещият бенефициер изпраща докладите за напредъка на проекта. Водещият бенефициер предприема действия по възстановяване от бенефициерите по проекта на всички неправомерно изплатени суми от ЕФРР, чл.4.12. партньорството по проекта се ръководи на принципа на водещия бенефициер. Водещият представлява юридически бенефициерите пред УО, СО, държавите членки, Одитния орган и ЕК, чл.5.1. Отговорностите на водещия бенефициер са разписани в чл. 5 от Договора за субсидия, като той поема пълната отговорност за изпълнението и управлението на проекта. Съгласно чл.5.9 от договора, водещият бенефициер определя условията за отношенията си с бенефициерите участващи в операцията, в споразумението за партньорство. Съгласно чл.6.4., а от Договора за субсидия, бенефициер по проекта, който се намира в България, е длъжен да внесе всички неправомерно изплатени суми от ЕФРР по специалната банкова сметка на програмата, открита в Гърция. Ако водещия партньор не успее да осигури възстановяването на средствата от другите бенефициери, съгласно чл.6.5 от договора за субсидия, държавата членка на чиято територия се намира съответния бенефициер възстановява на УО всички неправомерно изплатени на този бенефициер суми.

Предвид така изписаната регламентация в приложимия Регламент 1299/2013 година и Договор за субсидия по проекта, в действителност стои въпроса дали пълната отговорност за изпълнението на проекта пред РУО не е единствено на водещия бенефициер?

1. Но съгласно чл.5.9 от договора за субсидия, водещият бенефициер определя условията си с бенефициерите в споразумение за партньорство. Това споразумение обаче не е прието като доказателство по делото.

1. Правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство по административни дела се съдържат в разпоредбата на чл. 170 АПК. По предписание на ал. 1 с.з. административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, трябва да установят изпълнението на законовите изисквания при постановяването на атакувания административен акт. В случая, предвид изложеното, това не е сторено, а съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК да укаже на съответната страна, че за разглежданото обстоятелство, безспорно от значение за делото, не се сочат доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо отменителен порок по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК.

В този смисъл е и съдебната практика Вж.: Решение 9242/26.07.2024 г., постановено по адм. дело 6034/2024 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5172/24.04.2024 г., постановено по адм. дело 11047/2023 г., VII o. на Върховния административен съд, Решение 5168/24.04.2024 г., постановено по адм. дело 11046/2023 г., VII o. на Върховния административен съд, както и Решение 7734/21.06.2024 г., постановено по адм. дело 4807/2024 г., VІІ о. на Върховния административен съд.

Очевидно разглежданата нормативна рамка предполага: 1. Изследване на нормативното основание/компетентността на РНО да определи ФК на национален бенефициер при РУО в Гърция и водещ бенефициер по проекта в Грърция; 2. Изследване на допълнителното уреждане на взаимоотношенията между водещия бенефициер и другите бенефициери в споразумението за партньорство, което от своя страна да опосреди евентуално и връзката с органа, оправомощен да извършва проверки за нередности (ако последният е оправомощен на някакво основание).

Установяването на компетентността на РНО и отношенията между водещия бенефициер и соченото като бенефициер местно сдружение предопределящи и възможната компетентност на органа/квалификация на адресата в акта като "икономически оператор" по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламента, съставлява условие за материална законосъобразност на административния акт, издаден на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Затова и доказателствената непълнота по отношение на този въпрос води до неизясненост на спора от фактическа и правна страна. В тази насока е и решение на ВАС по адм.д. 8269/2024 година.

Всичко изложено налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което съдът да изследва относимите факти, свързани с компетентността на РНО и с наличието на всички елементи от понятието за нередност по чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 (включително допустим адресат на акта във връзка със Споразумението за партньорство) и в зависимост от тях да формулира съответните правни изводи по съществото на спора.

Доколкото касационната инстанция е препятствана да реши спора по същество, не следва и да се произнася по наличието или липсата на установен конфликт на интереси. Останалите доводи на касатора по материалната законосъобразност на акта във връзка със сочения конфликт на интереси не следва да се обсъждат от касационната инстанция.

Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските, като съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК, по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение