Решение № 2566 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция Митници, чрез юриск. Москова, против Решение 766/16.10.2023г., постановено по административно дело 353/2023г. по описа на Административен съд Хасково. С оспореното решение е отменена Заповед 584/09.03.2023г. на Директора на Агенция Митници София, с която на държавния служител Д. Генев е прекратено служебното правоотношение. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез юриск Москова, поддържа касационната жалба. Ответната страна Д. Генев, чрез адв.Кунева, в писмен отговор и в допълнително становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Адв. Кунева претендира да ѝ бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Хасково е била Заповед 584/09.03.2023г. на Директора на Агенция Митници София, с която на основание чл.107, ал.1, т.3 във вр. с чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл за нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание Уволнение на Д. Генев старши инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, с ранг IV младши, служебното правоотношение със служителя се прекратява без предизвестие и без запазване на придобития ранг на държавна служба. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и всички относими за спора обстоятелства. За да отмени процесната заповед извел мотиви за нейната незаконосъобразност, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилни са изводите за допуснати нарушения по отношение на изискванията за формата на заповедта по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл чрез описване на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. В заповедта е посочено, че държавният служител на посочената дата, не е осъществил ефективен митнически контрол на стоките превозвани в посочения автомобил и по този начин не е изпълнил своите служебни задължения и извършил дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и по чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл - не спазил правилата на КПСДА и КПМС. Тоест е наказан, затова че неговото поведение осъществява едновременно състави на две административни нарушения. В заповедта липсва посочване на конкретно поведение на служителя, сочещо на неосъществен от последния ефективен митнически контрол. Описват се действия и констатации на служители на МВР, но не и действия, извършени/неизвършени от оспорващия. Описанието на фактическия състав на нарушенията е твърде общо и от него не може да се направи извод, че стоките, превозвани в посочения автомобил, които са обект на нарушено право на интелектуална собственост, са въведени на територията на страната по причини, дължащи се на неправомерно поведение на служителя Генев. Правилно е прието от съда и, че изброяването на разпоредби от ЗМ, ЗДСл, КПСДА и КПМС не изпълнява изискването на чл.97 ал.1 т.5 от ЗДСл, доколкото тези разпоредби въвеждат принципни положения относно функциите и задачите на митническите органи, и относно професионалното поведение на митническите служители при осъществяването им, без да визират конкретни служебни задължения, които е прието да не са изпълнени от оспорващия. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Неизлагането на конкретни фактически основания за издаването на оспорената заповед, както и неописването на конкретни действия/бездействия на държавния служител, които сочат на неизпълнение на служебни задължения от страна на последния, нарушава правото му на защита срещу засягащия правата му административен акт, както и съдебния контрол за законосъобразност на наложеното дисциплинарното наказание. Такива фактически основания липсват в оспорената заповед и липсата им не позволява да се установи как дисциплинарнонаказващият орган е достигнал до извода, че Генев е извършил вменените му две дисциплинарни нарушения. Нарушаването на етичните норми, които регламентират правила за поведение на държавния служител при изпълнение на държавната служба, е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, но само когато бъде обективирано в конкретни действия или бездействия, които са довели до уронване на авторитета на службата. В случая, обаче не е посочено с кои свои действия Генев е нарушил посочените разпоредби, което означава, че органът приема, че всяко едно от твърдените в заповедта нарушения на служебните задължения е и нарушение на конкретно посочените разпоредби от двата кодекса. По никакъв начин не е обосновано в какво се изразява недобросъвестното поведение на жалбоподателя и как то се свързва с накърняване правото на интелектуална собственост на правопритежателите на известни търговски марки, които даже не се сочат кои са. Такъв подход е незаконосъобразен, тъй като органът дължи излагане на фактически обстоятелства, относими към нарушение на установените в двата кодекса етичните правила, понеже нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл е отделно дисциплинарно нарушение и няма как да бъде приравнено на другото нарушение, посочено в заповедта. В мотивите на процесния администативен акт липсват съображения за тежестта на нарушенията и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, виновно ли са извършени те и при каква форма на вината. Липсва анализ и на цялостното му служебно поведение, с което дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 от ЗДСл да обоснове защо налага на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а от АПК. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на адв. Кунева за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като своевременно направена и доказана, се явява основателна. Касаторът следва да бъде осъден да заплати в нейна полза сумата от 1000 /хиляда/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,