Решение № 10608 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2017 г.

ВАСVII отделение24.08.2017 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 404 от 18.01.2017 г. постановено по административно дело № 10596 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. град. ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община О. сумата от 1 200, 00 лв. (хиляда и двеста лева) за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10608 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3132/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" и Ръководител на Националния партниращ орган (НПО) на програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007-2013 г. срещу решение № 404 от 18.01.2017 г. постановено по административно дело № 10596 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че в хода на производството по издаване на административния акт правата на община О. са нарушени поради изпращане на констатациите от предварителен одитен доклад единствено на английски език. Сочи, че съгласно § 10, т. 5 от Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие на Р. Б. и публичната администрация на Румъния, действаща като Управляващ орган (УО), Министерство на публичните финанси на Румъния, действащо като сертифициращ орган (СО), и Одитния орган (ОО) относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007 - 2013 г. (Меморандумът) кореспонденцията между Управляващия орган, Сертифициращия орган и Одитния орган от една страна и НПО, от друга, се осъществява на английски език. Официалният език на програмата за трансгранично сътрудничество е английски език. Неправилно АССГ е приел, че е налице нарушение на Конституцията на Р. Б. и на чл. 14, ал. 1 от АПК. Констатациите от предварителния одитен доклад са изпратени на община О. в оригинал на английски език с оглед избягване на неточности при превода поради специфика на терминологията. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и досежно припокриване на констатациите от одитния доклад с тези, съдържащи се в предходно писмо на НПО с изх. № 99-00-2-87 от 01.12.2014 г. Счита, че припокриване е налице само по отношение на две от констатациите - по отношение на заложеното от получателя на помощта, в качеството му на възложител на обществена поръчка, ограничително изискване участникът да разполага със собствени средства или да има достъп до кредитни линии в размер на 180 000 лв., както и по отношение на една от констатациите досежно методиката за оценка. В останалата част констатациите на одитния орган са нови, различни, базирани са на различни фактически основания, поради което и не е налице предходно произнасяне на НПО по тях. Излага, че в случая са налице две отделни процедури - по уведомлението за съмнение за нередност, стартирала и приключила преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), и втора - по одитните констатации, стартирала и приключила при действието на закона. Не е налице произнасяне на административния орган по идентични въпроси и на идентични основания. Дори да е налице идентичност между предмета на двете производства, то по силата на чл. 74 от ЗУСЕСИФ няма пречка за промяна в административния акт по предложение на одитния орган. Излага, че този подход е допустим и съгласно чл. 13, ал. 8 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията), следователно е допустимо определянето на финансова корекция и при предходно становище за липса на нарушение с финансово отражение в резултат на препоръка на одитен орган. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - община О., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и заключение, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил решение № РД-02-14-768 от 03.10.2016 г. на главния директор на главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" и Ръководител на Националния партниращ орган на Програмата за трансгранично сътрудничество Р.-Б. 2007-2013 г., с което на община О. е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на отчетените по проекта разходи по договор с предмет "Възстановяване на съществуващ парк в местността "Централно дере" - гр. О.", сключен с "Б. П." ООД, определена е финансова корекция в размер на 5% от стойността на отчетените разходи по договор с предмет "Извършване на консултантски услуги в областта на възлагането на обществени поръчки по проект с MIS ETC code 554", сключен с "Е. Л. 2003" ЕООД, като издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, и е осъдил Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община О. сума в размер на 1 550, 00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си, съдът е изложил от фактическа страна, че с оспорения административен акт на община О. е определена финансова корекция поради констатирани нарушения на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.) - ограничителни критерии за подбор, чл. 64 от ЗОП (отм.) - съкращаване на срока за получаване на оферти и на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) - незаконосъобразна методика за оценка, при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Възстановяване на съществуващ парк в местността "Централно дере" - гр. О.", квалифицирани като нередност съответно по т. 9, т. 3 и т. 10 от приложението към чл. 6 от Методологията. Посочил е, че с т. 2 на решението финансовата корекция в размер на 5% от стойността на отчетените по договор с предмет "Извършване на консултантски услуги в областта на възлагането на обществени поръчки по проект с MIS ETC code 554", сключен с "Е. Л. 2003" ЕOOД е определена поради нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) - незаконосъобразна методика за оценка. С решението община О. е поканена да възстанови сумата от 2 232, 54 евро, представляваща национално съфинансиране от 13 % върху сбора от нередните сметки на основание чл. 42 от договора за предоставяне на национално съфинансиране от 18.12.2013 г. АССГ е изложил, че с уведомително писмо от 13.11.2014 г., с вх. № 99-00-2-87/10 от 21.11.2014 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), изготвено от Н. И. - контрольор "първо ниво контрол", на НПО е изпратен отчет от извършената проверка, придружен с уведомление за съмнение за нередност по обществена поръчка с предмет "Възстановяване на съществуващ парк в местност "Централно дере" - гр. О.". Съдът е приел, че съдържащите се в уведомлението за нередност констатации са сходни на описаните във окончателния одитен доклад от 15.09.2016 г. на одитния орган, асоцииран към Румънската сметна палата. Срещу констатациите от проверката в МРРБ е постъпило възражение от кмета на гр. О. с вх. № 99-00-2-87 от 20.11.2014 г. С писмо изх. № 99-00-2-87/11/ от 01.12.2014 г. община О. е уведомена относно нередностите по открита процедура с предмет "Възстановяване на съществуващ парк в местност "Централно дере" - гр. О." и е предоставена възможност на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от Методологията в срок до 10 работни дни от датата на получаване на уведомлението да представи коментари, бележки, и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансовата корекция. С писмо изх. № 04-03-52/1/ от 05.12.2014 г., получено в МРРБ с вх. № 99-00-2-87/12/ от 10.12.2014. община О. е уведомила НПО, че няма възражения срещу финансовата корекция. С писмо изх. № 99-00-2-87/13/ от 11.12.2014 г. главният директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" и ръководител на НПО е уведомил община О., че е регистрирана нередност по проведена публична покана с предмет "Разработване на трансграничен туристически продукт за О. - Бекет по проект: MIS EТС code 554 "Възстановяване на съществуващ парк в местност "Централно дере" - гр. О.", като е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на сключения договор на основание т. 16 от Приложението към Методологията. АССГ е приел за установено, че с писмо от 22.07.2016 г. Румънската сметна палата като одитиращ орган е изпратила на Министерство на регионалното развитие и благоустройството предварителен одитен доклад от извършена проверка по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013 г., регистрирано в МРРБ с вх. № 99-00-2-779 от 26.07.2016 г. С писмо изх. № 99-00-2-779/6/ от 28.07.2016 г., в което на английски език са преповторени констатациите от предварителния доклад, на община О. е указано, че следва в срок до 12.08.2016 г. да представи становище и възражение също на английски език, от която възможност общината не се е възползвала. С писмо от 15.09.2016 г. с вх. № 99-00-2-779/18/ от 19.09.2016 г. на МРРБ одитният орган е предоставил на НПО финалния одитен доклад от проверката. Въз основа на горното съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че процедурата по определяне на финансова корекция е започнала преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, а оспореното решение № РД-02-14-768 от 03.10.2016 г. попада в приложното му поле съгласно § 10 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. АССГ е изложил, че в процедурата по издаване на процесния административен акт НПО е нарушил разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Методологията. Изложил е, че писмо изх. № 99-00-2-779/6/ от 28.07.2016 г. е изпратено на общината на английски език, като е дадено указание за представяне на становище също на английски език, които действия на НПО са в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от АПК и чл. 3 от Конституцията на Р. Б. На следващо място АССГ е посочил, че на община О. е изпратена извадка от предварителния одитен доклад, а съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ за становище и възражение е следвало да бъде предоставен окончателният доклад, констатациите в който именно са послужили като фактическо основание за издаване на решение № РД-02-14-768 от 03.10.2016 г. На следващо място първоинстанционният съд приел, че община О. не е била надлежно уведомена за стартирането на процедурата по определяне на финансова корекция и нейния размер, съответно за възможността да възрази и представи доказателства в подкрепа на становището си, за да се приеме, че нарушението на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ не е съществено. Посочил е, че в уведомително писмо от 13.11.2014 г., с вх. № 99-00-2-87/10 от 21.11.2014 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, изготвено от Н. И. - контрольор "първо ниво контрол" се съдържат констатации за допуснати от община О. нередности, сходни с описаните в окончателния одитен доклад от 15.09.2016 г. Посочил е, че с писмо изх. № 99-00-2-87/11/ от 01.12.2014 г. получателят на помощта е уведомен, че НПО не споделя голяма част от констатациите за допуснати нарушения, съдържащи се в уведомление за нередност вх. № 99-00-2-87/10 от 21.11.2014 г., като е определена финансова корекция за допуснато друго нарушение. С последващо писмо изх. № 99-00-2-87/13/ от 11.12.2014 г. НПО е потвърдил, че не споделя предложението на финансовия контрольор за определяне на финансова корекция в размер на 25 % поради липса на допуснати от общината нарушения. АССГ е приел, че предвид тези действия на НПО с писмо изх. № 99-00-2-779/6/ от 28.07.2016 г. община О. не е била надлежно уведомена, че изпращането на извадка от предварителния одитен доклад на английски език представлява намерение за стартиране на процедура по определяне на финансова корекция. Предвид всичко изложено АССГ е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт поради нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е правилно. Предвид представените по делото доказателства съдът правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в хода на административното производство е правилен. Разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ гласи, че преди издаването на решението за определяне на финансова корекция управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Методологията, съгласно която в срок до 10 работни дни от датата на получаване на уведомлението за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да бъде извършена финансова корекция, бенефициентът може да представи на органа коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу извършването на финансова корекция или срещу нейния размер. В настоящия случай не може да се приеме, че с изпращането на писмо изх. № 99-00-2-799/6/ от 28.07.2016 г. НПО е изпълнил задължението си да предостави на община О. възможност да изложи своето становище и своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция, както и да представи доказателства в подкрепа на тезата си. Това е така, защото с това писмо на общината е представена извадка от предварителния, а не окончателния одитен доклад, като освен това извадката е представена на английски език. Съгласно чл. 14, ал. 1 от АПК производствата по този кодекс се водят на български език, а според чл. 3 от Конституцията на Р. Б. официален език в страната е българският език. От получателя на помощта не може да се очаква, че същият ще разбере съдържанието на извадката от предварителния доклад на Румънската сметка палата поради обстоятелството, че това е официалният език на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007 г. - 2013 г. За община О. като получател на безвъзмездна помощ по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013 г. не съществува задължение да използва английски език в хода на административно производство, развиващо се пред административен орган, който е част от изпълнителната власт в Р. Б. предвид разпоредбата на чл. 3 от Конституцията на Р. Б. Твърдението на касатора, че официалният език на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г. е английският, поради което всички документи относно изпълнението й са общодостъпни на официалната страница на проекта на английски език, не обосновава извод за наличие на задължение за получателя на помощта да осъществява кореспонденцията с Националния партниращ орган на чужд език. Съгласно § 10, т. 5 от Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие на Р. Б., действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като Сертифициращ орган, и Одитния орган (асоцииран към Р. С. палата), действащ като Одитен орган, относно изпълнението на програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007 - 2013 г. (Ратифициран със закон, приет от 41-то Народно събрание на 27 юли 2010 г. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила за Р. Б. от 10 септември 2010 г.), кореспонденцията между УО, СО, ОО, от една страна, и НПО, от друга страна, се извършва на английски език. Уговорено е, че комуникациите между УО, СО и ОО могат да се извършват и на румънски език, при условие че НПО бива информиран за съответните решения, които имат връзка с управлението на програмата. Видно е от съдържанието на цитираната разпоредба, че на английски език се осъществява комуникацията единствено между националните органи на двете държави при изпълнение на поетите от последните ангажименти при изпълнение на програмата за трансгранично сътрудничество. Никъде в Меморандума не се съдържа разпоредба, която предвижда аналогично задължение по отношение на получателите на помощта по програмата при кореспонденцията им с някой от гореизброените органи. Предмет на Меморандума за разбирателство е създаването на права и задължения за представителните органи на двете държави по програмата във връзка с нейното изпълнение - разпределение на отговорностите между отделните звена при сключване на договорите за съфинансиране, при упражняване на последващ контрол и др. С Меморандума не се създават права и задължения за други правни субекти извън изброените в него национални органи на Р. Б. и Румъния. В случая, пред АССГ е оспорен административен акт, издаден по реда на ЗУСЕСИФ в производство по определяне на финансова корекция на получател на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г. Компетентен орган по провеждане на процедурата по силата на чл. 9, ал. 5, чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е главният директор на главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" - организационно звено в структурата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, който представлява административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 2, ал. 1 от АПК кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Р. Б., доколкото със закон не е установено друго. Настоящата инстанция споделя изложеното в касационната жалба, че ЗУСЕСИФ има характер на специален закон, спрямо който АПК се прилага субсидиарно. В ЗУСЕСИФ обаче липсва разпоредба, която да регламентира отклонение от правилото на чл. 14, ал. 1 от АПК, като предвижда производствата по реда на ЗУСЕСИФ да се водят на език различен от българския. Нещо повече, разпоредба в този смисъл не би могла да съществува в нормативен акт, тъй като ще противоречи на чл. 3 от Конституцията на Р. Б. Ето защо приложима по отношение на производствата по издаване на административни актове, независимо дали са издадени по реда на специален закон или по реда на АПК, е разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от АПК, която въвежда основен принцип в административния процес в светлината на чл. 3 от Конституцията на Р. Б. Недопустимо е административен орган, в хода на развиващо се пред него производство, да използва език, различен от официалния език в Р. Б. Не може да се сподели тезата на касатора, че в настоящия случай е налице комуникация на получателя на помощта община О. директно с одитния орган, асоцииран към Румънската сметна палата, която комуникация няма как да осъществи на български език. Кореспонденцията по повод определянето на финансова корекция е между община О. и главния директор на Главна дирекция "Управление на трансграничното сътрудничество" в МРРБ, в качеството му на ръководител на НПО по програмата и се осъществява в рамките на административно производство по издаване на административен акт. Качеството на страни в това производство имат получателят на безвъзмездната помощ и главният директор на Главна дирекция "Управление на трансграничното сътрудничество", а не одитния орган, асоцииран към Румънската сметна палата. Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция намира, че за да бъде спазено изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, административният орган е длъжен да осигури на получателя на помощта възможността да се запознае в пълнота със съображенията на органа да определи финансова корекция в определен размер, за да може да упражни ефективно правото си на защита чрез представяне на възражения и доказателства в тяхна подкрепа. Както правилно е приел АССГ в настоящия случай това не е сторено. Одитният доклад е представен на НПО на английски език съгласно договореното в § 10, т. 5 от Меморандума, с дадени препоръки към НПО за предприемане на действие по извършване на финансова корекция с оглед отговорността на НПО по § 2, т. 2, б. "л" от Меморандума за предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите, допуснати в Р. Б. След като е получил доклада НПО е следвало да осигури точен превод на документа на български език и едва тогава да го предостави на получателя на помощта, за да може последният да се запознае подробно и в пълнота със съдържащите се в него констатации. Не може да се приеме твърдението в касационната жалба, че изпращането на доклада на община О. в оригиналния вариант на английски език е с цел избягване на неточности в превода поради специфика на терминологията и е в интерес на получателя на помощта. Именно предоставянето на констатациите на чужд език може да породи спорове относно смисъла и съдържанието на определени понятия и на фактическите изводи на органа, съответно би създало предпоставки за субективното им тълкуване. Правилен е изводът на АССГ, че разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е нарушена и поради обстоятелството, че на община О. е представен за становище и възражение единствено предварителният, а не окончателният одитен доклад. По делото липсват данни финалният доклад от 15.09.2016 г. да е връчен на община О. преди издаване на решение № РД-02-14-768 от 03.10.2016 г. Не може да се приеме твърдението, че доколкото констатациите в двата доклада се припокриват, то община О. е била запозната с тях в достатъчна степен чрез представянето на извадка от предварителния доклад с писмо изх . № 99-00-2-799/6/ от 28.07.2016 г. Предварителният доклад съдържа констатациите и препоръките на одитния орган, които са изпратени за анализ и становище на НПО. Видно е от съдържанието на предварителния доклад, в превод на български език, че от страна на НПО и на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ИА "ОСЕС") са изложени становища по съдържащите се в доклада констатации. Въз основа на тези становища и изложените от НПО и ИА "ОСЕС" аргументи одитния орган изготвя своя окончателен доклад, който може да съдържа съществени различия в случай, че някои от възраженията бъдат приети за основателни. Това обстоятелство се потвърждава и от писмо № 61884/АP/15.09.2016 г. на одитиращия орган, в което изрично НПО е уведомен, че при изготвянето на окончателния одитен доклад са взети под внимание получените коментари и допълнителните разяснения, обсъдени с одитираните страни по време на помирителния период. Предвид обстоятелството, че именно констатациите съдържащи се в окончателния доклад са послужили като фактическо основание за издаване на атакуваното пред АССГ решение и са възпроизведени в съдържанието му, то същите е следвало по силата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ да бъдат предоставени на община О. за становище и възражение. Неоснователни са твърденията на касатора, че нарушението на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е формално и не е нарушило правото на защита на община О., тъй като получателят на помощта фактически е запознат със съдържащите се в окончателния доклад констатации поради тяхната идентичност с констатациите в предварителния доклад. Действително констатациите в двата доклада се припокриват, като разлика се установява единствено по отношение предложения размер на финансова корекция по открита процедура с предмет "Възстановяване на съществуващ парк в местността "Централно дере" - гр. О.", който е намален от 10 % от разходите по договора в предварителния доклад на 5 % в окончателния доклад. Позоваването на касатора на мотивите, съдържащи се в решение № 9251 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 6588 от 2016 г. на ВАС в настоящия случай е неоснователно. Нарушението на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ би било формално, съответно не би представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ако при установената идентичност на фактическите констатации и правните изводи в двата доклада община О. е фактически запозната със съдържанието на който и да е от тях, преди издаване на крайния акт на определяне на финансова корекция. В конкретния случай обаче, както бе отбелязано по-горе, не може да се приеме, че получателят на помощта е запознат със съображенията на НПО да определени финансова корекция в дадения размер, още повече, че на община О. е предоставена извадка от предварителния доклад на английски език, в нарушение на чл. 3 от Конституцията на Р. Б. и на чл. 14, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 1 200, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ