Решение № 7157 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2015 г.

Решение № 7157 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1212/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е жалба на Т. Н. С. от гр. С., С. В. З. от гр. С. и П. М. Н. от гр. С. срещу Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 58/14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет на Р. Б.. С жалбите са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното ПМС, в частта на оспорването на разпоредбите на § 2, от същото, с което се правят изменения и допълнения на Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), приет с ПМС № 274/2009 г. В жалбите се твърди, че оспорените текстове противоречат на Решение № 965/16.12.2005 г., издадено по силата на изрични разпоредби на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 г. отменен с Регламент /ЕС/ № 1303/17.12.2013 г. В представени по делото писмени молби - становища жалбоподателите заявяват, че поддържат оспорването на процесния акт и молят същия да бъде отменен поради неговата незаконосъобразност. От пълномощника на жалбоподателката С. В. З. е направено искане за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно уведомени, жалбоподателите се явяват лично, жалбоподателката С. В. З. се явява с адв. П., като не представят нови доказателства и не правят нови доказателствени искания. Ответната страна - Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител по делото гл. юрк. А., в представени по делото писмени бележки, оспорва подадените жалби срещу ПМС № 58/14.03.2014 г., като счита същите за недопустими поради липса на правен интерес от от обжалване, както и подробни съображения за неоснователност на оспорването. Редовно призован за съдебно заседание, процесуалният представител на МС се явява, поддържа становището изразено в писмените бележки, като излага доводи, че не са налице процесуални нарушения в процесния акт на МС. П. разноски представляващи, юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Министъра на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юрк. Н. и юрк. С., в представени по делото писмени бележки оспорват подадените жалби, като молят същите да бъдат отхвърлени, като излагат подробни доводи, че направените изменения в Устройствения правилник на МОСВ, относно структурните промени в администрацията на ведомството не противоречат на нормите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и Регламент № (ЕО) 1083/2006 г. Претендират за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание заинтересованата страна, се представлява от юрк. Н., която заявява, че поддържа изложените в писмените бележки доводи по основателността и допустимостта на жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност подадените жалби срещу акта на МС. За да се произнесе по оспорването, Върховният административен съд, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК са посочени предпоставките, при наличието на които се приема, че лицата имат право да оспорват подзаконов нормативен акт. Такова право имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателите са подчинени на нормите на оспореното ПМС, налице е правен интерес от оспорването му, тъй като са прекратени служебните им правоотношения, поради което възражението за недопустимост на жалбите, поради липса на правен интерес се преценява като неоснователно. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че са налице всички положителни процесуални предпоставки по възникването и упражняването на правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки за неговото реализиране, поради което жалбите са допустими: По основателността на жалбата: Доводите релевирани от жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт са неоснователни по следните съображения: С оспореното от жалбоподателите Т. Н. С. от гр. С., С. В. З. от гр. С. и П. М. Н. от гр. С. ПМС № 58/14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет в частта на § 2 са приети изменения и допълнения на Устройствения правилник (УП) на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което дирекция " Кохезионна политика за околна среда на МОСВ и дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда" на МОСВ се закриват и на тяхно място се създава единна Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда". Оспореното постановление е издадено от Министерски съвет на основание глава трета, раздел II от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229/23.09.2009 г. на МС, посл. Изм. ДВ, бр. 57 от 2015 г. (УПМСНА). Съгласно чл. 8, ал. 2 от УПМСНА Министерски съвет с постановления приема правилници или наредби или урежда обществени отношения, съобразно компетентността му установена в чл. 144 от Конституцията на Р. Б. и законите. Горното обосновава извод, че МС е имал материалната компетентност съгласно чл. 76, ал. 1, предл. 2 от АПК да издаде оспорения акт. Издаденият нормативен административен акт е валиден, като издаден от компетентен орган при изрично предвидена законова делегация, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма. По доводите изложени от жалбоподателите за незаконосъобразност, съдът намира, че в случая не е налице противоречие между сочените разпоредби и на § 2, с което се правят изменения и допълнения на Устройствения правилник на МОСВ и чл. 59 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 г., както и с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., (публикуван в бр. 347 на "Официален вестник" от 20.12.2013 г. в сила от същата дата) включително на чл. 29, чл. 30, и чл. 108 от него. В този смисъл неоснователно е твърдението на жалбоподателите, ПМС № 58/14.03.2014 г. противоречи на цитираните Регламенти. Основната функция на този вид акт е създаването на еднообразно право на територията на целия Е. С.. Според правото на ЕС институциите, които са компетентни да приемат регламенти са: Съветът, Съветът съвместно с Европейския парламент, Комисията на ЕС и Европейската централна банка. Регламентът има общо приложение, задължителен е в своята цялост и е директно приложим във всички държави - членки, съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от Договора за Европейската общност. Като акт с директен ефект, той поражда направо права и задължения за всички субекти на правото на ЕС. С Регламент (ЕС) № 1083/2006 г. на Съвета установява общите правила, които регулират Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд. Регламентът установява принципите и правилата за партньорство, програмиране, оценка, управление, мониторинг и контрол въз основа на поделените между държавите - членки и Комисията отговорности. Първичната правна уредба на изпълнението на дадена оперативна програма, включително функциите на отговорностите за това органи се съдържа в дял VI на Регламент (ЕС) № 1083/2006 г. Съгласно чл. 59, § 1, б. "а" от Регламент № 1083/2006 г. за всяка оперативна програма държавата - членка определя управляващ орган: национален, регионален или местен публичен орган или публичноправен или частноправен орган, определен от държавите- членки да управлява оперативната програма. Съобразно нормата на чл. 60 от Регламента управляващият орган отговаря за управлението и изпълнението на оперативната програма в съответствие с принципа за стабилно финансово управление, като в чл. 59, § 2 е дадена възможност част от функциите му да бъдат делегирани на междинно звено. Определянето на орган, който ще изпълнява функциите на междинно звено не е императивно задължение за държавата - членка, а е поставено като възможност за същата. Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и съвета се определят общоприложимите правила за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионен фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, които функционират в съответствие с общата рамка. В разпоредбите на чл. 29, чл. 30 и чл. 108 от Регламента са уредени процедура по приемане на програми, изменение на програмите, създаване на управителен комитет за съвместния план за действие. Видно от посочените разпоредби е, че регламентът е предоставил оперативна самостоятелност на съответната държава - членка сама и съобразно вътрешната структура на изпълнителната власт да определи кой административен орган ще изпълнява функциите на управляващ орган на дадена програма и дали част от тези функции ще бъдат делегирани на междинно звено или ще бъдат изпълнявани от него. От друга страна регламентът не поставя ограничение първоначално определените публични органи да бъдат променяни. В този смисъл приетата именно с дадените възможности на Р. Б. като държава - членка е прието процесното ПМС № 58/14.03.2014 г., с което е извършено преструктуриране на Управителния орган по Оперативна програма "Околна среда" и съкращаване на междинно звено, като дирекция "Кохезионна политика за околна среда" се заменя с Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", а дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда" се заличава. В случая административният орган реализира правомощието си да внесе промяна в структурата на отделните звена и във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, поради което са неоснователни доводите на жалбоподателите, че с извършените промени се нарушават нормите на посочените по-горе регламенти. Видно също от разпоредбите на регламентите, че в тях няма въведена забрана за персонална промяна на държавни служители работещи по европейските структурни и инвестиционни фондове, като с направените изменения не се нарушават нормите на общностното право. Настоящият съдебен състав приема, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерски съвет, проведено при наличие на необходимия кворум, в съответствие с разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация и е обнародван в Д. вестник, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове, като са спазени и изискванията на чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от АПК, както и на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б.. Оспореното ПМС е издадено при спазване на административно производствените правила и съобразяване с материалноправните разпоредби. При този анализ, след извършената цялостна проверка върху него, и по тези съображения, налагащи извод за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на ВАС, преценява оспорения административен акт за законосъобразен, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателката С. В. Д., адв. Д., за присъждане на направените разноски, следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на МС и на заинтересованата страна МОСВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. Жалбоподателите по делото Т. Н. С., С. В. З. и П. М. Н. следва да заплатят на ответника по делото и на заинтересованата страна направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение за сумата от 600 лева или всеки от тях по 200 лева съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 предложение последно от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,