Решение № 3899 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2008 г.

Решение № 3899 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10546/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ВиК-Дупница" ЕООД - гр. Благоевград моли да бъде отменено изцяло решение № 726/14.07.2008 г. по адм. дело № 430/2008 г. на Благоевградския административен съд, с което е изменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/22.02.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли жалбата му против АУПДВ да бъде уважена изцяло като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград" по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена м срок, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Благоевградския административен съд е изменен АУПДВ № 21/22.02.2008 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-Благоевград като са намалени таксата за водовземане по разрешителни за водоползване № 400261/1.04.2005 г. и № 400264/1.04.2005 г. на същия директор от 19 878, 08 лв на 19020 лв за периода 25.05.2004 г. - 31.12.2006 г. В мотивите си съдът е приел, че с двете разрешителни за водоползване е предоставено на касатора право да водовзема от повърхностни водни обекти р. Бялата вода и р. Исмаилица за питейно-битово водоснабдяване на Благоевград и селата Делвино и Хърсово. По разрешителните следва да заплаща такса за води I категория в обем 75 000 куб. м и 290 000 куб. м съответно. По т. 1 и 5 от разрешителните ползвателят заплаща таксата върху разрешения годишен обем води до монтирането от него на устройство за измерване на ползваното водно количество. Такива съоръжения не са били монтирани от касатора. Бил е издаден АУПДВ № 21/2008 г. при спазване на процедурата по чл. 35 АПК като е взето предвид възражението и представените доказателства от касатора за извършени плащания по седемте разрешителни за водовземане, които са му издадени. По РВ № 400261/2005 г. за 2005 г. и 2006 г. с акта е определена такса по 1500 лв върху разрешения за водовземане годишен обем води. За същите години по РВ № 400264/1.04.2006 г. е определена такса по 5800 лв на година върху разрешения за водовземане годишен обем води. Съдът е отхвърлил възражението на касатора за изчисление на дължимите такси върху действително ползвания обем води, тъй като не са монтирани измерителни съоръжения и по чл. 194а ал. 2 ЗВ таксата се определя върху разрешения годишен обем води. Предвид заключението на вещото лице съдът е приел, че за периода 25.05.2004 г. - 31.12.2004 г. таксата в акта е определена в завишен размер по РВ № 400264/1.04.2005 г. вместо дължимите 3511, 78 лв, а по другото разрешително е определена правилно. Съдът е отхвърлил възражението на касатора, че е платил дължимите такси по процесните разрешителни. В платежните нареждания не е посочен номерът на разрешителното и периодът, за който се отнася плащането, както изисква чл. 12 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. За изпратените справки след платежните нареждания съдът е приел, че не са отстранили това нарушение, тъй като няма данни да са получени от ответника. Вещото лице установило, че преведените суми са разпределени по други разрешителни за същия период, а по процесните разрешителни не са осчетоводени постъпления. Поради завишената такса по едното разрешително съдът е уважил жалбата частично, като е намалил дължимите суми по акта на 19 020 лв. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. На възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, съдът е отговорил подробно и съобразно закона. Изводите на съда се възприемат от настоящата инстанция изцяло и не следва да бъдат преповтаряни. Съдът е взел предвид заключението на вещото лице, за допусната грешка в изчисленията на дължимата такса по едното разрешително в акта и законосъобразно е изменил дължимата по него сума за такса за водоползването. Страните не спорят, че водните обекти са били ползвани през 2004 г. в процесния период. На основание чл. 50, ал. 1 ЗВ за ползване на воден обект се събират такси. По чл. 7 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект лицата, поискали издаване на разрешително за водоползване заплащат дължимите такси независимо от етапа, на който се намира процедурата за преиздаване или преоформяне на разрешителното. На л. 110 и 167 от делото са приложени заявленията на касатора от 17.05.2004 г. за издаване на процесните разрешителни, като страните не спорят, че касаторът е имал разрешителни за 2003 г. за тези обекти с изтекъл срок на действие, за които обстоятелства има данни в становищата на страните по делото. Предвид цитираният чл. 7 от Тарифата правилно са определени такси за част от 2004 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция не е основателно предвид чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като в касационното производство не се е явил представител на ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,