Решение № 3722 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2015 г.

Решение № 3722 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от "Риф 2003" ЕООД, гр. Пазарджик, представлявано от управителя Доменико Русси, и от Комисията за защита на конкуренцията, подадена чрез юрисконсулт Кинанева, против решение № 14 275 от 1.12.2014 г. по адм. д. № 8051/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, с което е отменено решение № 574 от 8.05.2014 г. по преписка № КЗК-111/2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ в частта, с която за извършено нарушение по чл. 36, ал. 3 ЗЗК на "Риф 2003" ЕООД е наложена имуществена санкция за сумата над 21 380 лв., а в останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на "Риф 2003" ЕООД са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . С твърдения за незнание на закона и за абсолютна добросъвестност касаторът иска отмяна на съдебното решение в отхвърлителната му част. В касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията са релевирани доводи за пороци, обосноваващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 100, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, с която е отменено решението на КЗК, като е намалена санкцията и за постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването на административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В отритото съдебно заседание на ВАС, чрез процесуалния си представител юрк. Кинанева и в писмени бележки поддържа своята и оспорва жалбата на "Риф 2003" ЕООД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Намира, че релевираните касационни оплаквания от дружеството- касатор не са от естество да обосноват извод за неправилност на решението на тричленния състав на ВАС. Счита, че касационната жалба на КЗК е неоснователна по съображения, че макар да е констатирала наличието на смекчаващи обстоятелства, КЗК не ги е съобразила при индивидуализацията на наложената от нея максимална санкция. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, намира жалбите за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, с оглед на което и за процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено решение № 574 от 8.05.2014 г. по преписка № КЗК-111/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че от страна на "Риф 2003" ЕООД със седалище гр. Пазарджик е извършено нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК и му е наложена имуществена санкция в размер на 42 760 лева. С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на "Риф 2003" ЕООД против решението на КЗК в частта, с която е установено нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК, и го изменил в частта, с която на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК в размер на 42 760 лева, като я намалил на 21 380 лева. За да постанови решението си Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че КЗК правилно е преценила, че "Риф 2003" ЕООД е нарушило забраната по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК за извършване на продажба, заедно с която се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от разиграването на игра с предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока. Посочил е, че Великденската томбола е имала за цел да мотивира потребителите към покупка на дрехи, обувки, чанти и др., привлечени не от основните им качествени характеристики, а от желанието да спечелят нещо допълнително на значителна стойност и по силата на законовата презумпция това поведение е в противоречие с добросъвестната търговска практика и има антиконкурентно действие. При преценката за наличието на втората материална предпоставка, въведена в нормата - стойност на наградата, която значително да превишава цената на стоката, съдът обосновал извод, че КЗК е съобразила максимумите, фиксирани в решение № 55 от 29.01.2009 г. и прилагайки ги към конкретния случай правилно е приела, че стойността на едната от обещаните награди, а именно на лекия автомобил, надвишава с повече от 100 пъти стойността на минималната покупка за участие. Така е извел извод за обоснованост на изводите на КЗК, че дружеството е нарушило забраната по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК за нелоялно привличане на клиенти. По отношение на размера на имуществената санкция първостепенният съд е изложил съображения, че КЗК е приложила приетата от нея методика и е квалифицирала правилно нарушението като леко по смисъла на т. 17а от методиката, за което размерът на предвидената санкция е до 2 % от нетните приходи от продажба на предприятието-нарушител, посочени в годишния финансов отчет, като комисията е наложила санкция в максимален размер. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е прието, че така определеният размер на санкцията се явява прекомерно завишен, тъй като същият не кореспондира на съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства ина принципа за пропорционалност. Според съда, макар и да е отчела наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, КЗК не ги е съобразила при индивидуализацията на санкцията. Посочено е, че такова обстоятелство представлява незабавното прекратяване на Великденската томбола от страна на дружеството, веднага след получаване на съобщение от КЗК с искане за предоставяне на информация. Според съда, като смекчаващо отговорността обстоятелство може да се приеме и това, че само една от трите обещани награди попада в обхвата на забраната по чл. 36, ал. 3 ЗЗК, както и че липсват доказателства за участие на клиенти в организираната томбола, както и за повлияването им от непазарните стимули от организирането й от жалбоподателя. При тези изводи съдът е приел постановеното решение за правилно в частта, в която е установено нарушението на забраната за нелоялно привличане на клиенти и неправилно в частта, в която е определена имуществената санкция в размер на 2 % от размера на нетните приходи, а именно 42 760 лева, като я определил в размер на 1 % от нетните приходи, а именно на 21 380 лева. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обстойно обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. По касационната жалба на "Риф 2003" ЕООД: Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Основният касационен довод -за непознаване на законовите разпоредби и за хуманните мотиви на Великденската томбола са ирелевантни при преценката за обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение. Незнанието на закона не оправдава никого. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на формално нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК са правилни. Съдът е стигнал до извода за наличие на нарушение на законовата забрана, след като е подложил на обсъждане всички събрани доказателства във връзка с обстоятелствата, при които е проведена томболата и досежно поведението на пазарния участник. По касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията: Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 100, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията са неоснователни. Съгласно посочената норма, при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е твърде завишен размера на определената от КЗК имуществена санкция и че целите й биха могли да бъдат постигнати чрез намаляването й наполовина. За тази преценка съдът правилно е съобразил смекчаващите отговорността обстоятелства, визирани по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Крайният извод на съда, че целите на имуществената санкция биха могли да бъдат постигнати чрез намаляването й до размер на 1 %, при максимален размер на предвидената санкция до 2 % от нетните приходи от продажба на предприятието- нарушител, е обоснован и законосъобразен. Възражението на касатора за необосновано голямата тежест, която първоинстанционния съд е дал на смекчаващите отговорността обстоятелства, е неоснователен. Противно на твърдяното, определеният от съда размер на имуществената санкция е съразмерен на тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е довършено, а този, определен от КЗК, е надхвърлял необходимото за ефективното наказване на нарушителя, както и необходимото за постигане на целите на превенцията. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила и в тази част. С оглед изхода на касационното обжалване и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, искането на касатора КЗК за присъждане на разноски за тази инстанция е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,