Решение № 2739 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2013 г.

Решение № 2739 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2013 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Строй-инвест" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1019/15.02.2013 г. по адм. д. № 10801/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 100800457/22.04.2009 г. на ТД на НАП-Кюстендил като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде обезсилен като нищожен или да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 100800457/22.04.2009 г. на ТД на НАП-Кюстендил, с който по ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит 64 488,42 лв с лихви за периода 26.01.2007 г. - 30.06.2008 г. и са определени задължения с лихви по ЗКПО (отм.) за 2006 г. - 15 824,45 лв и за 2007 г. -12360,65 лв, и осигуровки. В частта по ЗДДС в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Зора строй" ЕООД, "Ем фуудс" ЕООД "А. Студио" ЕООД, "Харлей-2004" ЕООД, "Строй транс ЧП" ЕООД, Експорт интернешънъл 07" ЕООД и "Георгиев 2008" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките по фактурите не са осъществени. По фактура на ЕТ "Джамбалая-Нели Петрова" правото на приспадане на данъчен кредит не е признато на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС поради липса на оригинална фактура. В РА е доначислен ДДС 4369,32 лв за м. 7.2007 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС по осъществено вътреобщностно придобиване на нови автомобили. Съдът е обсъдил доводът на касатора за нищожност на РА, поради липса на компетентност на Даниела Ямборска да възлага извършване на ревизии и да определя актосъставителя, който да издаде РА след провеждането им и е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на доводите. Ревизията е възложена със ЗВР № 800457/10.01.2009 г. от Даниела Ямборска, която заема длъжността началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП-Кюстендил от 1.06.2006 г. Издадена е заповед № 61А/7.07.2006 г. на директора на ТД на НАП-Кюстендил, с която е възложено на Даниела Ямборска - началник сектор "Ревизии и проверки" да издава заповеди за възлагане на ревизии и проверки. Заповедта е била оспорена в производството пред административния съд от касатора, който е поддържал, че от добавената буква А е видно, че е вмъкната в поредицата от други заповеди за получаване на по-удобна дата. Поддържал е също, че е неистинска. Съдът е открил производство по оспорване на заповедта, в което не се е установило, да е издадена от лице, различно от директора на ТД на НАП-Кюстендил, нито е установено да е издадена с невярна дата. Приложени са писма от ТД на НАП-Кюстендил, в които е описан редът за съставяне и съхранение на заповедите, които се описват на края на месеца, а до тогава стоят в една папка. Правилен е изводът на съда, че оспорването на заповедта е неоснователно. Обоснован е изводът на съда, че ревизията е възложена от редовно овластен орган по приходите на ТД на НАП-Кюстендил и издаденият след приключването й РА не е нищожен. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължение на касатора в РА. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на строителните услуги след като не са представени заповедните книги на строежа, от които да е видно, че доставчиците подизпълнители са извършвали строителни дейности на обекта, възложен на ревизираното лице. Приложените договори за фактурираните СМР са неконкретни относно предмета на доставката, а стойностните сметки също не съдържат данни за вида и обема на оценените СМР, а само обща сума. Фактурирани са материали, въпреки, че в договорите с възложителите на ревизираното лице е посочено, че строителството ще се извърши с материали на възложителя. За спорните фактури за доставка на материали не са представени доказателства за предаването им на ревизираното лице. За изпълнението на електрическата инсталация не са представени проекти, от които да е видно обема и вида на превъзложените СМР, нито са описани в договорите, сключени с подизпълнителите, поради което представените протоколи за предаване на извършени СМР не могат да се обвържат с договорите и фактурите, в които е посочен предмет "СМР по договор". Съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против РА в частта по ЗДДС. В частта по ЗКПО съдът е обсъдил всички увеличения на финансовия резултат, въпреки, че в жалбата, с която е сезиран е оспорено само увеличението на финансовия резултат с разходите по фактурите, по които е прието, че не са осъществени реални доставки на стоки и услуги. Пропускът не е съществен, тъй като не се отразява на правилността на крайните изводи на съда за законосъобразно определяне на задълженията за корпоративен данък и лихви за 2007 г. Правилен е изводът на съда, че за неосъществените услуги в РА правилно е приложен чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 ЗКПО за 2007 г., а относно доставките на стоки - чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 2074,37 лв. Неправилно съдът не се е произнесъл по предявеното искане за присъждане на разноски в първото съдебно производство по делото, поради което дължимото юрисконсултското възнаграждение по делото следва да се присъди в настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,