Решение № 8464 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2012 г.
ВАСVI отделение13.06.2012 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 702/29.12.2011 г. по адм. дело № 650/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Цветана Димитрова Топчиева, от гр. Пещера срещу решение № 25 от 26.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5507033678 ПР-168/09.03.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8464 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик против решение № 702/29.12.2011 г. по адм. дело № 650/2011 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 30, т. 31 и т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ответната по жалбата страна, Цветана Димитрова Топчиева, от гр. Пещера счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 25 от 26.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5507033678 ПР-168/09.03.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с които на Цветана Димитрова Топчиева, от гр. Пещера е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил актовете на пенсионните органи и е върнал преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за издаване на нов административен акт съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че полагания от Цветанка Топчиева труд през периода 07.05.1973 г. - 30.10.1978 г. в ТПКИ "Братя Горови" следва да бъде зачетен при условията на втора категория. Отбелязал е, че това обстоятелство рефлектира върху минимално изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и предвид наличието на останалите материалноправни предпоставки за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е установил незаконосъобразност на оспорените актове на органите на НОИ съгласно хипотезата на чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че през периода 07.05.1973 г. - 30.10.1978 г. Цветанка Топчиева е работила в ТПКИ "Братя Горови" гр. Пещера като оператор и помощник оператор на РИЦ - Машина. Функциите на машината са свързани с рязане на заготовки от велпапе, картон или мукава и бинговане (оформяне на местата за сгъване на изделието), като извършването им е последователно. Приетата по делото експертиза установява, че при обработката на хартиените продукти се отделя голямо количество целулозен прах. Не е налице съществена разлика в работата на рицьора и помощник-рицьора. Позоваването от първоинстанционния съд на разпоредбата на т. 31 от ПКТП (отм.) е незаконосъобразно. Същата предвижда, че от втора категория е трудът, положен от работници и секционни майстори при първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производството на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци. Видно от фактическия състав на нормата е, че трудът на рицьора и помощник-рицьора не притежава дефинираните характеристични белези. Същият е несъпоставим и с основанията по т. 30 от ПКТП (отм.). Възприетото от административния съд сходство с рязането на дървесината, като продукт от който се прави хартията не обосновава прилагането на визираната разпоредба по аргумент от т. 67 от ПКТП (отм.). Разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.) пояснява, че независимо, в кой отрасъл на икономиката е положен труда, категорията на професиите по раздел I и II на ПКТП (отм.) се отнасят и за други предприятия щом работата и свързана със същата вредност и тежест. В случая не е налице идентичност на професиите, както и не е налице съпоставимост на условията и тежестта на труда. При тези съображения изводите на първоинстанционния съд, че полагания от Цветанка Топчиева труд за периода от 07.05.1973 г. - 30.10.1978 г. следва да бъде зачетен при условията на втора категория са неправилни. С удостоверението за осигурителен стаж осигурителят е предложил категоризирането на процесния труд от трета категория, което законосъобразно е възприето от пенсионните органи с оглед останалите доказателства по спора. При тези фактически установявания незаконосъобразни са изводите на административния съд за наличност на основанията за придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Не е налице минималния осигурителен стаж от втора категория, който е кумулативно изискуема материалноправна предпоставка наред с възрастта и сбора от осигурителния стаж и възрастта за отпускане на претендираната пенсия. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Спорът е изяснен от фактическа страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването срещу актовете на НОИ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 4