Решение № 35 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Е. И. С. от гр. Горна Оряховица за възобновяване на административното производство по административно дело 840/2024 год. по описа на Административен съд Велико Търново. Като правно основание за така формулираното искане се сочи разпоредбата на чл. 239, т. 5, предл. последно, във вр. с чл. 237 от АПК. Като фактически основания на искането е заявено, че по повод жалба на Е. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 24-0268-000254/23.10.2024 год. на полицейски инспектор при РУ - Горна Оряховица към ОДМВР - Велико Търново е образувано административно дело 840/2024 год. по описа на Административен съд Велико Търново, което с разпореждане от 14.11.2024 год. е било насрочено за разглеждане на 12.12.2024 год. от 10.00 часа. С цел реализиране на правото си на защита, жалбоподателят твърди, че е упълномощил адвокат М. Николов от Адвокатска колегия - Велико Търново. Искателят твърди, че в последствие е разбрал, че упълномощения от него адвокат Николов е бил призован за участие на същата дата 12.12.2024 год. от 09.30 часа, като упълномощен защитник по НОХД 346/2024 год. по описа на Районен съд Бяла Слатина, поради което не се е явил в съдебното заседание по административно дело 840/2024 год. на Административен съд Велико Търново и същото е било разгледано в негово отсъствие. Предвид горните фактически обстоятелства, искателят е заявил твърдение за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 5, пр. последно, във вр. с чл. 237 от АПК, доколкото не е могъл, като страна по горното производство да се яви чрез повереник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани, а именно факта, че упълномощения от него адвокат е преценил, че следва да се яви по друго дело и същевременно не е поискал отлагане на съдебното заседание по административно дело 840/2024 год. на Административен съд Велико Търново. С оглед на това е заявено наличието на основание за отмяна на постановеното решение по административното дело, в което обективно е бил лишен от възможността за участие чрез упълномощения си адвокат. В съответствие с така заявените доводи и аргументи и на основание чл. 239, т. 5, пр. последно във вр. с чл. 237 от АПК е формулирано искане за отмяна на Решение 3915/17.12.2024 год. по административно дело 840/2024 год. по описа на Административен съд Велико Търново. В съдебно заседание, искателят не се явява и не се представлява. Ответникът по искането полицейски инспектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение счита искането за допустимо подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. И. С. от гр. Горна Оряховица срещу ЗППАМ 24-0268-000254/23.10.2024 год. на полицейски инспектор при РУ - Горна Оряховица към ОДМВР - Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП против лицето е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети два броя рег. табели с ВТ 93-96 АР. Жалбата е депозирана лично от името на жалбоподателя Е. С.. След получаване на административната преписка, с Разпореждане 3536/14.11.2024 год., постановено по административно дело 840/2024 год., състав на Административен съд Велико Търново е конституирал страните: жалбоподател Е. И. С. от гр. Горна Оряховица и ответник полицейски инспектор в РУ Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново. Със съдебното разпореждане е указана доказателствената тежест на страните, като е насрочено съдебно заседание на 12.12.2024 год. Във връзка с насроченото съдебно заседание, до жалбоподателя Е. С. е изпратена призовка за деня и часа на съдебното заседание, която призовка е получена лично. На проведеното на 12.12.2024 год., жалбоподателят Е. И. С., редовно призован не се е явил и не е изпратил процесуален представител. След като е дал ход на съдебното заседание, приел е представените с административната преписка писмени доказателства и поради липсата на заявени други доказателствени искания, съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход на делото по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. С Решение 3915/17.12.2024 год., постановено по административно дело 840/2024 год., състав на Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Е. И. С. от гр. Горна Оряховица против ЗППАМ 24-0268-000254/23.10.2024 год. на полицейски инспектор при РУ - Горна Оряховица към ОДМВР - Велико Търново. В съдебното решение е вписано, че на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, същото е окончателно и не подлежи на оспорване. С оглед така установените фактически обстоятелства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в случая не е изпълнено посоченото в искането основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Следва да се има предвид, че отмяната на влезли в сила съдебни актове, регламентирана в чл. 237 и сл. от АПК по своята правна същност съставлява извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. В случая, искателят Е. И. С. е мотивирал искането си с разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, съгласно която, актът подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който, това основание визира допуснато процесуално нарушение от съда, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. Текстът предвижда няколко хипотези за отмяна: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото; 2. не е била надлежно представлявана; 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. Видно от приложеното по настоящото производство административно дело 840/2024 год. по описа на Административен съд Велико Търново, в конкретния случай не е изпълнена нито една от визираните хипотези. На първо място, следва да се посочи, че липсва допуснато от първоинстанционния административен съд процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита и в частност правото на участие на страната в първоинстанционното съдебно производство. Както се посочи, жалбата е подадена от името на жалбоподателя Е. И. С. с посечен негов адрес за призоваване. С оглед на това, призовката за насроченото съдебно заседание е изпратена на така посочения адрес и получена лично от жалбоподателя С.. На датата на проведеното съдебно заседание 12.12.2024 год., жалбоподателят не се е явил, като е липсвала каквато и да е индиция за наличие на процесуално представителство. С оглед редовното призоваване на жалбоподателя и липсата на процесуални пречки, съдът е дал ход на съдебното заседание, приел е представените с административната преписка писмени доказателства и поради липсата на формулирани от страните доказателствени искания е дал ход на делото по същество. С оглед така описаното, начинът по който е проведено съдебното производство по делото е изцяло в съответствие с относимите процесуални правила. Анализът на така описаните фактически обстоятелства обосновава извод за липса на съществен елемент от състава на разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, а именно наличието на допуснато процесуално нарушение от съда, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. В допълнение на горното следва да се отчете и обстоятелството, че доказателства за ангажирана правна защита и съдействие по административно дело 840/2024 год. по описа на Административен съд Велико Търново са представени едва в настоящото производство и то след изрично разпореждане на първоинстанционния съд по администриране на искането за отмяна. От друга страна, представеното към искането съобщение по чл. 247в от НК за явяване на страна М. Николов, като упълномощен защитник по НОХД 346/2024 год. на Районен съд Бяла Сладина за дата 12.12.2024 год. от 09.30 часа също не удостоверява наличие на препятствие, което жалбоподателя не е могъл да отстрани. Фактът, че адв. М. Николов е бил призован за посочения ден и час не удостоверява по безпротиворечив начин, че същия се е явил на посочения ден и час и е взел участие по насроченото пред Районен съд Бяла Слатина дело. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че искателят нито твърди, нито е ангажирал доказателства, че е бил лишен от възможност да участва в делото и не е могъл да се яви лично по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. В този смисъл, не са налице данни за нарушаване на правото на защита на Е. С., в т.ч. и на правото му на лично участие в хода на съдебното производство, което нарушение да е повлияло на законосъобразността на постановения съдебен акт. С оглед така развитите мотиви, в случая не е налице заявената в искането хипотеза на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, поради което, искането като неоснователно следва да се отхвърли. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,