Решение № 4424 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2019 г.

Решение № 4424 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Петрушев, чрез процесуалния му представител адвокат Стоянов, срещу Решение № 165 от 01.04.2019 г., постановено по адм. д № 529/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда или вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции. О. О. дирекция на Министерство на вътрешните работи В. Т., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гидикова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. Т. се е развило по исковата молба на Д. Петрушев против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) В. Т., с която е предявил иск за обезщетяване на причинени му имуществени вреди - пропуснати ползи, произтичащи от отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС, до заплащане на изцяло наложените глоби. Пропуснатите ползи извежда от невъзможността да получи нормативно определения осигурителен доход за професията шофьор. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен незаконосъобразен акт, но по делото не е доказано да са причинени търсените от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от този акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Уважени са исканията на ищеца направени в хода на производството за събиране на доказателства. относими към правилното решаване на спора. Неоснователно е при това положение твърдяното, че съдът не е дал указания за събиране на конкретни доказателства, непосочени и в касационната жалба, защото за съда такова задължение няма. Неоснователно е и твърдяното, че с оглед подадените от ищеца няколкократно допълнителни молби, съдът не е определил правилно предмета на спора. Искът за обезщетение е предявен заедно с оспорването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка на началник Сектор "ПП" при ОД на МВР В. Т., на чиято незаконосъобразност съответно се и основават твърдените за причинени вреди при условията на чл. 204, ал. 2 АПК. При приетото от съда, че са налице предпоставките на чл. 206, ал. 1 АПК искът е отделен в самостоятелно производство, в първото съдебно заседание по което е и докладван на страните. Съгласно изискването на чл. 206, ал. 2 АПК производството по делото е продължило след отмяната на оспорената пред съда заповед като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. При това разглеждане със свое заявление, представено в проведеното след възобновяване на производството по делото заседание ищецът е уточнил размера на претендираното обезщетение, периодът през който са търпени вреди, а именно от издаване на отменената от съда заповед за налагане на принудителната административна мярка до получаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради невъзможността да упражнява професия като професионален шофьор в този период. Неоснователно е позоваването на представено от ищеца, чрез неговия процесуален представител заявление от 04.02.2019 г., тъй като с него, освен че се поддържа предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди от отменения акт, се предявяват нови – по основание и размер искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на самостоятелно разглеждане в отделно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда Правилен е извода на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен безспорно установената отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Претендираните последици, настъпването на твърдените вреди не може да се презумира в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено, въпреки многократното отлагане на делото по негово искане за събиране на доказателства. Предявеният иск, като неоснователен, правилно е отхвърлен с обжалваното решение. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение