Решение № 6542 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2010 г.

Решение № 6542 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 04.01.2010 г. по адм. д. № 1294 от 2009 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Професионална гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров" - Пловдив против решение № 105 от 27.03.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 118 от 14.02.2008 г. на ръководителя на контрола по приходите и разходите на ДОО, с което е наредено да се събере от осигурителя сумата по ревизионния акт № 118 от 14.02.2008 г., представляваща причинени вреди на държавното обществено осигуряване. Същевременно административният съд е отказал да присъди на ответника РУ "Социално осигуряване" юрисконсултско възнаграждение. Против това решение на административния съд и двете страни са подали касационни жалби, с които е поискано отменяването му. Относно касационната жалба на Професионална гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров": Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава от правна страна. Административният съд след като е констатирал, че осигурителният орган е изплатил парично обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане, което е било изчислено въз основа на декларация обр. 1 с невярно, подадена от Професионална гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров" /касатор в това производство/ съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., е приел, че за вписаните неверни данни осигурителят, който ги е издал, носи отговорност по чл. 110 КСО. Това становище на административния съд е правилно. Имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 КСО е отговорност, която възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от издадени или подадени, както е в случая, документи с невярно съдържание. С вредите от тези документи с невярно съдържание е намаляло реално имуществото на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи от изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане, от което са произлезли вреди, подлежащи на обезщетяване. Следователно, наличието на документи с невярно съдържание и на причинени вреди на държавното обществено осигуряване, е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110 КСО. Правилно тази отговорност е реализирана въз основа на ревизионен акт за начет. Първото твърдението на училището-касатор, че обезщетението за причинените вреди следвало да се заплати от неговите длъжностни лица, които са вписали неверните данни в подадената декларация обр. 1, е неуместно. След като вредите са причинени от Професионална гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров" в качеството му на осигурител по смисъла на чл. 5 КСО, то не може да има спор, че училището е отговорното лице по чл. 110 КСО. След като Професионална гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров" изплати обезщетението за причинените вреди, има правото да търси заплащане на това, което е заплатило на осигурителния орган, от виновните длъжностни лица. Отговорността на виновните длъжностни лица може да бъде разгледана в друго, а в това производство. Противно на това, което се поддържа в касационната жалба, ревизионният акт за начет и разпореждането на ръководителя на контрола по приходите и разходите на ДОО, са мотивирани. Осигурителните органи са изложили съображения защо Професионална гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров" следва да носи имуществена отговорност по чл. 110 КСО. Училището-касатор не излага какво се състои незаконосъобразността им, за да може твърдението му да се провери по съдебен ред. От друга страна, както се посочи, от ревизионния акт и разпореждането се вижда, че осигурителят е имал предвид причинените му вреди от издаден документ с неверни данни за осигуреното лице. Ето защо, като е приложил закона в смисъл на изложеното административният съд не е допуснал никакво закононарушение, поради което решението му поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. Относно касационната жалба на РУ "Социално осигуряване": Касационната жалба е насочена единствено срещу решението на административния съд в частта, с която не е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника РУ "Социално осигуряване". Това оплакване, макар и основателно не следва да се разглежда в касационното производството, защото в тази част касационната жалба представлява в същност искане за изменение на решението в частта за разноските, поради което делото следва да се върне на административния съд, който да я разгледа като молба по чл. 248, ал. 1 ГПК Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Следователно, не може да се подава касационна жалба срещу решението на съда в частта му, засягаща съдебните разноски, тъй като за страната съществува процесуалната възможност, предвидена в чл. 248 ГПК. Съдът, който е постановил съдебният акт, може по искане на страната да измени постановеното решение в частта за разноските. По изложените съображения, Върховният административен съд,