Решение № 2433 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2014 г.

Решение № 2433 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Окръжния съюз на трудовопроизводителните кооперации (ОС на ТПК), гр. Плевен, против решение № 103 от 11.03.2014 г. постановено по адм. дело № 1158/2013 г. на Административен съд - Плевен. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли съда да го отмени. Претендира съдебни разноски и за двете инстанции. Не представя списък на разноските. Ответната страна - кмет на община Плевен чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане н а юрисконсултско възнаграждение. Не се представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Окръжния съюз на Трудово-производителните кооперации срещу Заповед № РД-10-1766/11.11.2013 г. на Кмета на Община Плевен, с която е отказано възстановяване на иззето и одържавено имущество на ОС на ТПК - имот, представляващ пети и шести етаж и 1/2 идеални части от приземен етаж на сграда "Битов комбинат", ул. "Васил Левски" № 174, поради недопустимост на молба с вх. № ОУС 92-1096-1/18.12.2012 г. и алтернативно - поради нейната неоснователност. В жалбата пред първоинстнационния съд са били изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че не става ясно по кое искане органът се е произнесъл, тъй като искания за възстановяване на имуществото на жалбподателя са били направени както през 1992 г., така и през 2007 г., има и молба за произнасяне по исканията, депозирана през 2012 г. Сочи се, че са налице материалноправните предпоставки за предаване на владението на имота съобразно визираните обстоятелства както в § 1 от ДР ан ЗК, така и съобразно § 26 от ПЗР на ЗК. Според жалбоподателя изводите на административния орган за липса на доказателства за правата на ОС на ТПК върху претендирания за възстановяване имот са незаконосъобразни и необосновани. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отменил процесната заповед и вместо нея е оставил без разглеждане молба вх. № ОУС 92-1096-1/18.12.2012 г. на Окръжния съюз на трудовопроизводителните кооперации. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел за установено следното: С нотариален акт № 4, том I, дело № 9/1962 г. Окръжният съвет на ТПК е признат за собственик на поземлен имот от 786 кв. м., а с нот. акт № 44, том V, дело № 1644/1964 г. - на съседен на първия поземлен имот, а именно - поземлен имот от 355 кв. м. заедно с построените на него две масивни сгради. С искане № ПСД 39-00-6 от 31.01.1992 г. ТПК "Битова техника" - гр. Плевен, ТПК "Цанко Кисьов" - гр. Плевен, ТПК "Мара Денчева" - гр. Плевен, ТПК "Ремонтстрой" - гр. Плевен, ТПК "Колективен труд" - гр. Плевен, ТПК "Димитър Благоев" - гр. Левски, ТПК "Девети септември" - гр. Червен бряг, ТПК "Устрем" - гр. Долна Митрополия, ТПК "Генерал Лавров" - гр. Долни Дъбник и ТПК "Цвятко Георгиев" - гр. Пелово е поискано да им се възстанови целия ПИ от 1141 кв. м., сградата на битов комбинат и два броя съществуващи сгради. С решение от 28.04.1998 г. по дело № 2609/1996 г. на Районен съд - Плевен е установено правоприемство между кооперациите и Окръжен съюз на ТПК - Плевен, като е прието за установено по отношение на Община Плевен, че ищците по делото, някои са с променени имена, са правоприемници на Окръжен съвет на ТПК. За административно-производствената сграда на битов комбинат, застроеното дворно място и жилищна сграда е съставен АДС № 5994/09.09.1992 г. Впоследствие за част от поземления имот - 811 кв. м. и за административно производствената сграда на битов комбинат е съставен АОС № 31468/18.08.1999 г. Видно от отбелязването на същия АОС, част от имота е отписана въз основа на заповед № РД-15-2269/13.09.1999 г., с която на основание ПМС № 192/1991 г., чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 3, ал. 2 и решение на Плевенски районен съд по гр. дело № 2696/1996 г. и във връзка с отправеното искане от посочените по-горе кооперации, им е върнато имущество, както следва: дворно място на ул. "Васил Левски" № 174, стр. кв. 117 по плана на града в размер на 811 кв. м., част от построената върху имота сграда "Битов комбинат": 1/2 идеална част от подземния етаж - мазе, изцяло първи, втори, трети и четвърти етаж, ведно с 9/14 идеални части от сградата. По отношение на останалите част от земята и сградата /същите, предмет на настоящото дело/ е отразено, че остават собственост на община Плевен. Няма данни заповедта да е оспорена. С искане вх. № ОУС 92-1096-1/13.12.2007 г. подадено от ОС на ТПК до кмета на общината, касационният жалбоподател е предявил претенция за връщане на процесния имот на основание § 26 от ПЗР на ЗК. За невърнатата част от имота (без земята) е съставен АПОС № 35652/02.10.2009 г. Видно от доказателствата по делото произнасяне по искането от 13.12.2007 г. от компетентния адимнистративен орган - кмет на община Плевен не е извършено. Окръжният съюз на трудовопроизводителните кооперации ( с правоприемник - посочените по-горе кооперации) е предявил иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), който иск изцяло е уважен и е признато за установено по отношение на Община Плевен собствеността на ищеца върху разликата от невъзстановената част от заявения имот. Това решение е потвърдено с решение на Плевенски окръжен съд по въззивно гр. дело № 268/2009 г. С Определение № 329/2010 г. на ВКС въззивното решение на Плевенски окръжен съд е допуснато до касационно обжалване . С Решение № 28/07.03.2011 г., постановено по гр. дело № 1788/2009 г. по описа на ВКС е обезсилено въззивното решение на Плевенски окръжен съд и делото е върнато на Плевенски окръжен съд за произнасяне по същество след отстраняване на нередовностите по исковата молба. По образуваното въззивно гр. дело № 264/2011 г. по описа на Плевенски окръжен съд е постановено решение от 06.06.2011 г., с което решението на Районен съд - Плевен по гр. дело № 1011/2008 г. е обезсилено, а производството по делото е прекратено. Последното решение на Плевенски окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 734/05.09.2012 г. и е влязло в законна сила. Мотивите на съда за обезсилване на решението на районния съд са, че след влизане в сила на Закона за кооперациите от 1999 г., е недопустимо правоимащите по този закон да установяват и претендират правото си на собственост чрез предявяване на установителни или ревандикационни искове по ЗС, а възстановяването на правата следва да бъде извършено в рамките на предвидената административноправна процедура в същия закон и приетата въз основа на него Наредба от 2000 г. След приключване на исковото производство по чл. 108 от ЗС с влязъл в сила съдебен акт - решението за обезсилване на първоинстнационното положително решение на Районен съд - Плевен, с молба вх. № ОУС 92-1096-1/18.12.2012 г. е ОС на ТПК гр. Плевен се е обърнал отново към кмета на общината и е поискал от същия изрично произнасяне по искането с вх. № ОУС 92-1096-1/13.12.2007 г. На същото е отговорено с писмо № ОУС 92-1096-1 от 07.01.2013 г., с което кметът на общината уведомява молителя, че имотът, предмет на искането е публична общинска собственост, и съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост не може да се отчуждава и прехвърля на трети лица. С жалба с вх. № ОУС 92-1096-1 от 21.01.2013 г. този отказ на кмета на общината в частта му, в която се отказва да се възстанови процесния имот е обжалван по съдебен ред пред Административен съд - Плевен . По образуваното адм. дело 101/2013 административният съд е постановил определение № 345/13.05.2013 г., с което е приел, че жалбата е недопустима, поради липса на годен за оспорване административен акт, издаден в рамките на проведена процедура по възстановяване на кооперативното имущество. Определение е отменено от Върховния административен съд по адм. д. № 8171/2013 г., делото е върнато на същия съд за разглеждане по същество, предвид квалификацията на писмото като отказ по смисъла на ч. 149, ал. 1 от АПК, тъй като деактуването по § 26 от ЗИД на ЗК има конститутивно, а не декларативно действие. С решение № 563/9.10.2013 г. по дело № 101/2013 Административен съд Плевен е отменил оспореното писмо, като е приел, че на същото липсват мотиви, по които може да провери законосъобразността му. Върнал е делото за ново произнасяне на кмета на общината. Решението не е било оспорено от страните и е влязло в сила. Въз основа на решение № 563/9.10.2013 г. по дело № 101/2013, с процесната заповед № РД-10-1766/11.11.2013 г. на Кмета на Община Плевен е направено ново произнасяне по молба № ОУС-92-1096-1/13.12.2007, за което е било подадено искане с вх. № ОУС-92-1096-1/18.12.2012 г. на ОС на ТПК . В мотивната част на заповедта се приема, че по направено заявление от 31.01.1992 г. на ОС на ТПК за възстановяване на имота, е постановен мълчалив отказ, който съобразно нормите на действащия към този момент Закон за административното производство /отм/ е могъл да бъде обжалван по реда на чл. 14 от същия закон в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 13 ЗАП /отм/. Срокът за обжалване е изтекъл през м. март 1992 г., мълчаливият отказ е влязъл в сила и всяко следващо искане следва да се счита за недопустимо. Сочи се и второ основание за недопустимост - със заповед № РД-15-2269/13.09.1999 г. на Кмета на община Плевен на ОС на ТПК е върнат част от имота. По отношение на частта, която не е била върната, е налице хипотезата на мълчалив отказ, който също не е бил обжалван и е влязъл в сила. На трето място е изтъкнато, че молителят не е депозирал искане за връщане на имуществото на осн. § 1 от ДР ан ЗК в едногодишния срок от влизане на закона в сила. Органът е счел, че дори да се приеме искането за допустимо, то същото е неоснователно, поради липса на идентичност на имота по нотариалните актове от 1962 г. и 1964 г. и претендирания за възстановяване имот. В разпоредителната част, в която органът се е обосновал с нормите на § 1, вр. с чл. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите, ДВ, бр. 113/1999 г. и чл. 3 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС № 162/2000 г., е постановен отказ да се възстанови претендираното имущество, представляващо пети и шести етаж и 1/2 ид. ч. от приземния етаж на сграда "Битов комбинат", находяща се в гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 174 поради недопустимост на искането, както и алтернативно - поради нейната неоснователност. По делото е била назначена съдебно - техническа експертиза, съгласно заключението на същата, прието като неоспорено и компетентно дадено, е налице пълна идентичност между заявения за реституция имот и описаните имоти в нотариалните актове, удостоверяващи собствеността на ОС на ТПК. В обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение № 103/11.03.2014 г. първоинстанционният съд е приел, че искането с вх. № ОУС 92-1096-1/18.12.2012 г., подадено до кмета на община Плевен е било недопустимо, административно производство по него не е следвало да се образува и органът не е следвало да се произнася по същество. Съдът е счел, че единствената хипотеза в сега действащия Закон за кооперациите, при която е налице пряко, по силата на закона - ЗК (ДВ, бр. 113/1999 г.) възстановяване правото на собственост върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си, ако до деня на влизане в сила на този закон това имущество е държавна или общинска собственост, е уредена в § 39 от ПЗР на ЗИДЗК (ДВ, бр. 13/2003 г.). В случая обаче искане на това основание не е правено от ОС на ТПК, няма и доказателства, че същият е възстановил дейността си след 07.02.1993 г. Съдът е приел, че ново искане на основание § 1, ал. 1 от ЗК, след като е налице влязъл в сила административен акт по искане на същото основание, е недопустимо. По отношение на невърнатата част от имота, съдът е приел, че ново искане би било допустимо на основание други, новосъздадени законови разпоредби. Разгледал е и разпоредбата на § 26 от ЗИД на ЗК, съгл. която "кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината. Такова искане е подадено от ОС на ТПК на 13.12.2007 г., с вх. № ОУС 92-1096-1/13.12.2007 г. до кмета на общината, като със същото се иска връщане на процесния имот, а в него изрично е посочено и правното му основание - § 26 от ПЗР на ЗК. В случая изричен административен акт по това искане в определения от АПК срок не е бил издаден, поради което по него е бил налице мълчалив отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК, който съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК е могъл да бъде оспорен в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Съдът е счел, че в случая срокът за обжалване на мълчаливия отказ по искане вх. № ОУС 92-1096-1/13.12.2007 г. от ОС на ТПК е изтекъл през януари 2008 г. и след този срок мълчаливият отказ е влязъл в сила. Приел е също така, че исковите молби по чл. 108 от ЗС не могат да се приравнят на жалби против този мълчалив отказ, тъй като са подадени на друго правно основание. Първоинстанционният съд е приел, че по делото няма данни да е налице произнасяне по искането от 2007 г. с вх. № ОУС 92-1096-1/13.12.2007 г. нито в отмененото с решението по дело 101/2013 писмо № ОУС 92-1096-1 от 07.01.2013 г., нито в понастоящем обжалваната заповед, поради което не може да се приеме, че е налице произнасяне на органа, макар и след срока, което да подлежи на обжалване по общия ред в срока по чл. 149 от АПК. По този причина отправената от ОС на ТПК молба вх. № ОУС 92-1096-1/18.12.2012 г. е била недопустима за разглеждане от органа, тъй като по искането за деактуване на имота от 2007 г. е налице влязъл в сила административен акт - мълчалив отказ, поради което административният орган не е следвало да се излага мотиви за неговата неоснователност. Съдът е посочил, че в кръга на неговата проверка за законосъобразност, съобразно правилото на § 26 от ПЗР на ЗК той е следвало да установи дали ОС на ТПК е правоприемник на лицето, чието имущество е иззето, както и дали сградата е построена със собствени средства. Според съда, построяването на сградата с банков заем не е доказателство, че средствата са собствени, тъй като липсват доказателства заемът да е бил изплатен. По тази причина е счетено, че процесната заповед е издадена при нарушение на изискванията за форма, а именно - мотиви по неотносими въпроси и липса на мотиви по същество, и нарушение на процесуалните правила, с оглед разликата между мотиви и диспозитив, поради което я е отменил и е решил делото по същество като е оставил без разглеждане молбата с вх. № ОУС 92-1096-1/18.12.2012 г. на ОС на ТПК. Така постановеното решение е неправилно и същото следва да се отмени. Видно от мотивната и разпоредителната част на обжалвания адимнистративен акт кметът на община Плевен, в отговор на искането от 18.12.2012 г. е издал същия, като се е произнесъл по искането от 13.12.2007 г., отправено до него на основание § 26 от ПЗР на ЗК и депозирано в срока, посочен в същата норма. Правилно административният орган още в първите редове на заповедта си е посочил, че е сезиран чрез молбата от 18.12.2012 г. с искане да се произнесе по искането по § 26 от ПЗР на ЗК от 13.12.2007 г. Такава претенция се основава на материалноправната разпоредба на закона, даваща право на кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г., да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината. Искането се предявява пред съответния областен управител или кмет на община в срок до 31 декември 2007 г. При наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на кооперацията или на кооперативния съюз. Административният съд необосновано е приел, че молбата от 18.12.2012 г. представлява самостоятелна претенция по § 26 от на ПЗР на ЗК, направена след влизане в сила на мълчалив отказ по искането от 2007 г. При този свой правен извод съдът не е взел в предвид съдържанието на искането от 2012 г., неговото изрично препращане към искането от 2007 г., както и фактическите обстоятелства, при които тази молба е била депозирана пред кмета на общината. В контекста на конкретното дело, молбата с вх. № ОУС 92-1096 от 18.12.2012 г., счетена за недопустима от административния съд, няма свой самостоятелен характер на искане по § 26 от ПЗР на ЗК - нито първоначално, нито последващо такова. Видно от съдържанието на същата тя следва да се приема като молба на правоимащо лице компетентният административен орган да се произнесе изрично по вече подаденото искане по § 26 от ПЗР на ЗК. Именно по този начин правилно тя е била възприета и от нейния адресат - административния орган, който не я е приел за самостоятелно искане за издаване на административен акт, а като напомняне за нуждата от изрично произнасяне по искането от 2007 г., Постановявайки обжалвания индивидуален административен акт административният орган се е произнесъл изрично по искането по § 26 от ПЗР на ЗК от 13.12.2007 г. Видно от доказателствата по делото, след предявяване на искането по § 26 от ПРЗ на ЗК от 13.12.2007 г., жалбоподателят не е бил пасивен в поведението си, а след непроизнасяне по него, е предприел исков път на защита на правата си чрез предявяване на ревандикационен иск срещу община Плевен. Тук е уместно да се посочи, че в практиката на административните съдилища и главно на Върховния административен съд въпросът дали в специалната норма на § 26 от ПЗР на ЗК отказът да се деактува имот и владението на същия да се предаде на кооперацията подлежи на обжалване по реда на АПК, не е решаван непротиворечиво и еднакво в полза на самостоятелно съдебно-административно производство. В съдебната практика се възприема, че този отказ не представлява индивидуален административен акт, а е резултат от вътрешнослужебна дейност. Редът за защитата на правоимащите в този случай, както се сочи в съдебните актове, е единствено исковият - по аргумент от чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост / примери за такава практика - Определение № 9997 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2009 г., III о., Определение № 10897 от 24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2009 г., III о., Определение № 15835 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13303/2010 г., I о., Решение № 1127 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2008 г., III о и други такива./. Едва след установяване на еднаква и стабилна съдебна практика на гражданските съдилища, в която исковете на кооперациите се приемат за недопустими поради наличие на специален административноправен ред за връщане на имуществото им, съдебноадминистративните производства по този ред се считат за допустими. В случая правоимащото лице, предвид противоречието в практиката на административните съдилища и ВАС, фактически не е имал друг път на защита, освен исковия, към който е и пристъпил. Поради недопустимост на исковото производство, установена впоследствие и от гражданския съд по неговите дела, правата му биха били увредени в нарушение на принципа на законност, регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното поради неправилност на решението поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, в частта, с която молба с вх. № ОУС 92-1096-1/18.12.2012 г. на ОС на ТПК е оставена без разглеждане, е неправилно и следва да се отмени. Доколкото това произнасяне е свързано с отмяната административния акт, която няма самостоятелен характер, то решението на Административен съд - Плевен следва да се отмени изцяло. Със заповед № РД-10-1766/11.11.2013 г., с която е отказано възстановяване на иззето и одържавено имущество на ОС на ТПК - имот, представляващ пети и шести етаж и 1/2 идеални части от приземен етаж на сграда "Битов комбинат", ул. "Васил Левски" № 174, кметът на община Плевен се е произнесъл по съществото на материалноправния спор. Следва да се посочи, че АПК съдържа изрична регламентация на основанията и реда за установяване на допустимостта на искането на лицата за издаване на индивидуален административен акт - чл. 27 от АПК. Регламентирани са и последиците от недопустимостта, правомощията на административния орган да се произнесе, както и редът за обжалване в този случай. Последицата от неизпълнение на задължението административният орган изрично да се произнесе по недопустимо искане чрез отказ да се образува административно производство или отказ да се произнесе по същество, е издаване на акт, който по естеството си представлява индивидуален административен акт - изричен или мълчалив, тъй като е акт по съществото на материалния административен спор. В случая административният орган не е прекратил административното производство поради недопустимост, а е издал индивидуален административен акт по искането от 13.12.2007 г. Този акт е бил подложен на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК, съобразно критериите, посочени в чл. 146 от АПК. В него съдът без възражение от страна на оспорващия, е прекратил административното производство, произнасяйки диспозитив, с който е оставил молбата от 18.12.2012 г. без разглеждане. Такъв диспозитив би бил допустим, ако съдът се произнася по същество, но не в производство по чл. 145 АПК, а в производството по чл. 197 и сл. от АПК. В производството по чл. 145 от АПК, което е производство по оспорване на индивидуален адимнистративен акт, важат правилата на чл. 173, ал. 2 от АПК, т. е. ако отмени акта поради нарушение на административнопроизводствените правила, съдът има правомощие само да върне преписката на органа с указание по прилагане на закона. В случая съдът не е постановил връщане на преписката на административния орган, въпреки, че се е обосновал с разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, т. е. пристъпил е към решаване на спора по същество. В този случай, при решаване на материалноправния спор по същество, съдът е следвало да се произнесе налице ли са материалноправните предпоставки и основания за деактуване на имота и предаване на владението му на собственика, визирани в § 26 от ПЗР ЗК. Както се посочи, въпросът за допустимостта на административното производство пред административния орган не е въпрос по същество на производството по чл. 145 и сл. от АПК, този въпрос би могъл да въпрос по същество, но само за производството по чл. 197 и сл. от АПК. По отношение наличието на правнорелевантните юридически факти, визирани в хипотезата на правната норма на § 26 ПЗР ЗК административният съд е събирал доказателства, изложил е мотиви за тях и е приел, въз основа на заключението на вещото лице по техническата експертиза, че е налице пълна идентичност между между заявения за реституция имот и описаните имоти в нотариалните актове на жалбоподателя - нотариален акт № 4, том I, дело № 9/1962 г. нот. акт № 44, том V, дело № 1644/1964 г. Правилно е преценено, че заключението на вещото лице не е оспорено и не е оборено чрез насрещно доказване на ответната страна - кмет на община Плевен. Основание за административния отказ по същество е, че представените нотариални актове не доказват правото на собственост на жалбоподателя. Това твърдение досежно терена, върху който е построена сградата на ТПК се оборва от представените доказателства по делото. Нещо повече - въз основа на искането от 31.01.1992 г. и на осн. § 1 от ДР на ЗК /отм/, същият административен орган - кмет на община Плевен със заповедта си от 1999 г. частично е деактувал и и върнал иззетото и одържавено имущество, признавайки по този начин правата на същия правен субект върху него, а за останалата част от терена и част от приземния, петия и шестия етаж, тези доказателства за собственост в производството по § 26 от същия закон те са му се сторили неубедителни. Така - мотивите за отказа по съществото на искането от 2007 г. досежно правата на жалобподателя са в противоречие с мотивите на същия орган на влязлата в сила заповед от 13.09.1999 г. Такова противоречие в преценката на едни и същи факти за едно и също обстоятелство нарушава принципа на последователността и предвидимостта - чл. 13 от АПК, които са част от общия принцип на правната сигурност. По делото не е спорно и обстоятелството, че процесният имот като част от цялата сграда на ТПК е построена преди 13 юли 1991 г. В тази насока са налице писмени доказателства - стр 87 - 102 от адм. д. № 101/2013 г. на АС- Плевен, а по отношение фактите, свързани с правата на ОС на ТПК, чийто правоприемник е жалбоподателят върху терена, върху който е изградена шестетажната сграда, както и върху самата сграда, облигационните отношения между бившия ОС на ТПК и отчуждените собственици, датата на строителство на сградата и нейният инвеститор и основанието за нейното придобиване / приращение/ - са изложени мотиви в решение от 06.06.2011 г. по гр. д. № 264 на Окръжен съд - Плевен, с което първоинстнационното решение на районния съд е обезсилено, а производството по делото - прекратено с мотив, че исковият път на защита е недопустим. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в първата част на решението като краен извод правилно първоинстнационният съд е отменил заповед Заповед № РД-10-1766/11.11.2013 г. на Кмета на Община Плевен, с която е отказано възстановяване на иззето и одържавено имущество на ОС на ТПК - имот, представляващ пети и шести етаж и 1/2 идеални части от приземен етаж на сграда "Битов комбинат", ул. "Васил Левски" № 174. В тази част решението на Административен съд - Плевен обаче не може да бъде оставено в сила, тъй като този диспозитив е заместен с диспозитива за оставяне на молбата от 18.12.2012 г. на ОС на ТПК - Плевен без разглеждане. Ето защо решението следва да се отмени изцяло, а вместо него да се постанови друго, с което, поради материална незаконосъобразност - основание по чл. 146, т. 4 от АПК, обжалваната заповед № РД-10-1766/11.11.2013 г. на Кмета на Община Плевен, с която е отказано възстановяване на иззето и одържавено имущество на ОС на ТПК гр. Плевен - имот, представляващ пети и шести етаж и 1/2 идеални части от приземен етаж на сграда "Битов комбинат", ул. "Васил Левски" № 174 гр. Плевен да се отмени, а преписката да се върне на админстративния орган за произнасяне по съществото на искане вх. № ОУС 92-1096-1/13.12.2007 г., подадено от ОС на ТПК до кмета на общината за наличие на останалите материалноправни предпоставки, визирани в правната норма на § 26 от ПЗР на ЗК, при съобразяване дадените указания по тълкуване и прилагане на материалния закон относно останалите релевантни обстоятелства. Водим от горното, Върховният административен съд