Решение № 4556 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 379/2010 г.

Решение № 4556 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 379/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Георги Найденов Петков от гр. Добринище за отмяна на влязло в сила решение № 13059 от 04.11.2009 г. по адм. д. № 5932/2009 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила решение от 10.10.2004 г. по адм . д. № 3068/2003 г. на Софийски градски съд, адм. отделение III-З състав. Посочва се като отменително основание чл. 239, т. 5 от АПК, с доводи, че по проведените производства е бил надлежно призован, като за провеждане на заседанието на 13.10.2009 г. е представил болничен лист. Смята, че неправилно съдът не е уважил представения болничен лист, като не е преценил характера на заболяването и е разгледал делото в негово отсъствие, с което е нарушил правото му на защита. Иска, да се отмени решението по адм. д. № 5932/2009 г. на Върховния административен съд. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, редовно призован не се явява и не взема становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на искателя, намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С решение № 13059 от 04.11.2009 г. по адм. д. № 5932/2009 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение, тричленен състав, е оставено в сила решение от 10.10.2004 г. по адм . д. № 3068/2003 г. на Софийски градски съд, адм. отделение III-З състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Георги Петков - Инком", с. Добринище, представляван от Георги Найденов Петров срещу ДРА № 17 от 17.03.2003 г. и потвърдително Решение № 1033 от 05.06.2003 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - София. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на искателя за неоснователни. От доказателствата по делото се установя, че по касационна жалба на Георги Найденов Петров, като собственик на ЕТ "Георги Петков - Инком", с. Добринище против решение от 10.10.2004 г. по адм . д. № 3068/2003 г. на Софийски градски съд, е било образувано адм. д. № 5931/2009 г. на Върховния административен съд, като е насрочено съдебно заседание за разглеждане на жалбата за 13.10.2009 г. За съдебното заседание жалбоподателят е бил надлежно призован на 21.05.2009 г. С молба от 09.10.2009 г. с приложен болничен лист № 2513058 от 08.10.2009 г. жалбоподателят е поискал отлагане на делото за друга дата, поради внезапното му заболяване и невъзможност да упражни защита лично и неангажиране на пълномощник по делото. В съдебно заседание от 13.10.2009 г. съдът не е уважил молбата за отлагане на делото, предвид липсата на отбелязване в болничния лист, че е валиден пред съда. Делото е разгледано без участие на молителя и е постановено решение, което е влязло в сила и по отношение на което е отправено искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК. В съответствие с чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явяват поради препятствие, което страната не може да отстрани. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. В случая правилно съдът е преценил, че не е налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 АПК, след като в болничния лист не е попълнена графата "забележка" по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, и е дал ход на делото. Втората хипотеза също не е налице, тъй като не е била ангажирана защита. Третата хипотеза преповтаря чл. 139, ал. 1 АПК и нейното наличие се преценява при същите изисквания на чл. 18, ал. 2 от цитираната наредба. С оглед диагнозата в болничния лист е определен домашен амбулаторен режим, но в графа "бележки" не е отбелязано изрично, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Липсата на тези изисквания по чл. 18, ал. 2 от Наредбата са дали основание на решаващият състав да приеме, че жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви по делото, респ. да упражни правото си на защита. При тези данни тричленният състав на Върховния административен съд при даване ход на делото не е допуснал процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на петчленния съдебен състав за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 13059 от 04.11.2009 г. по адм. д. № 5932/2009 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение, тричленен състав, с което е оставено в сила решение от 10.10.2004 г. по адм . д. № 3068/2003 г. на Софийски градски съд, адм. отделение III-З състав, на посоченото основание по чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав