Решение № 3147 от 24.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Свиленград, приподписана от началник отдел Правен Дервенков, против решение 749 от 10.11.2022г., постановено по адм. дело 250/2022г. на Административен съд гр. Хасково, с което е отменен отказ за издаване на виза за проектиране, обектвиран в писмо рег. Индекс И СЕОС 132 от 09.03.2022г. на Главния архитект на община Свиленград, с което е отказано издаването на виза за проектиране по заявление вх. В 1512 от 28.02.2020г. на М. Атанасов за строеж Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в гуми център и в което решение административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навеждат се съображения и за недопустимост на решението, като постановено по отношение на акт, който няма белезите на отказ и не подлежи на съдебен контрол. Алтернативно се твърди неправилност на извода на съда за допуснати нарушения на административно производствените правила, в частност на чл. 35 АПК, тъй като посочва, че актът съдържа подробно посочени и фактически и правни основания за издаването му. Твърди и че е недопустимо издаването на поисканата виза, поради изрично посочените в отказа съображения, а именно, че обектът се намира в близост до детска градина и център за деца със специални образователни потребности и на еднопосочна улица, поради което е недопустимо изграждането на обект с предназначение на поискания, т.е. навежда съображения за материална законосъобразност на отказа. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и жалбата да бъде оставена без разглеждане, а алтернативно - да бъде отменено и жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът М. Атанасов, чрез процесуалния си представител адв. Топалова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Хасково е приел, че оспореното писмо, обективира отказ за издаване на виза, поради което е достигнал до извод за наличие на годен за оспорване акт и съответно за допустимост на жалбата срещу него. Приел е, че отказът е издаден от компетентен орган, обаче при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да направи този извод съдът е посочил, че в случая съдът намира, че е било отправено искане за издаване на виза по чл. 140 във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ и административният орган е следвало да се произнесе именно в хипотезата на чл. 134 ал. 6 ЗУТ, съгласно която при прилагане на действащ ПУП когато не се променя начина и характера на застрояването, а се променя само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, не се изменя ПУП, а се издава виза. Приел е, че като не е достигнал до извод за приложимост на посочената разпоредба и не се е произнесъл по нея, административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 АПК, като е следвало да изследва именно наличието на обстоятелствата по посочената разпоредба. Посочил е, че предвид допуснатото нарушение на чл. 35 АПК, оспореният акт е издаден при липса на мотиви, съответно при нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК непосочване на фактическите и правните основания за издаването му. Посочил е, че единственото посочено фактическо основание в отказа е, че имотът се намира в съседство с училище, а посочените евентуално като правни основания касаят цитирането на подзаконови нормативни актове в цялост, което не може да се приеме за изпълнение на законовите изисквания. Поради това е достигнал до извод за незаконосъобразност на отказа, отменил го е и е върнал преписката на административния орган да се произнесе съобразно изискванията на чл. 140 във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото е установено, че административното производство е образувано по заявление на М. Атанасов с искане за издаване на виза за проектиране за строеж: Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център, находящ се в УПИ XVII-1932, кв. 102, гр. Свиленград, с административен адрес: ул. Иларион Макариополски 17, на който се легитимира като собственик с нотариален акт. По заявлението главният архитект на община Свиленград се произнася с оспореното в настоящото производство второ писмо от 09.03.2022г., с което отказва да издаде виза за проектиране. На първо място неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено срещу акт, който няма белезите на индивидуален административен акт. Напротив от съдържанието на писмото е видно, че то обективира властническо волеизявление, представляващо отказ да се издаде поисканата виза. В тази връзка е правилен извода на съда за допустимост на оспорването. На второ място е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради липса на изложени в него фактически и правни основания за постановяването му. Напротив в оспорения в това производство отказ са посочени фактически основани, както следва: а именно поради това, че имота е в съседство на основно училище, детска градина и център за деца със специални образователни потребности, е допустимо издаване на виза за проектиране на обект само за извършване на търговска дейност. Като правни основания са посочени противоречие на искането с чл. 19 от Наредба 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите по устройство на отделните видове територии и устройствени зони; приложение 5 от Наредба РД 02 20 5 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на транспортно комуникационната система на урбанизираните територии; Генералния план за организация на движението на гр. Свиленград и Наредба 3 за организацията и безопасността движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходците на община Свиленград. Като допълнително фактическо основание е посочено, че в имота е констатиран навес, за който не са открити в община Свиленград строителни книжа и съответно виза може да бъде издадена след отстраняване на този незаконен строеж. Така посочените фактически и правни основания, съответстват на изискването на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК за излагане на такива, съответно е неправилен извода на съда за немотивираност на акта и за допуснато нарушение на чл. 35 АПК. Във връзка с посоченото произнасянето на съда при оспорване на административен акт е ограничено в рамките на посочените в него фактически и правни основания. Съдът няма правомощие да дописва административния акт и да се произнася по основания, които не са въведени в него, което е строил в настоящия случай. Видно от посочения акт в него не се съдържа като правно основание за издаването му чл. 134 ал. 6 ЗУТ, поради и което съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е вменил такова основание на акта. Видно и от подаденото заявление от заявителя Атанасов и в него не е поискано издаване на виза по чл. 140 вр. чл. 134 ал. 6 АПК. Предвид изложеното и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е произнесъл по наведените в оспорения отказ фактически и правни основания за издаването му, а напротив дописал е същия и е приел незаконосъобразност на акта, по непредявено основание. Предвид наличието на съдебни решения по оспорване на предходен отказ вх. И 2471 от 13.03.2020г. /стр. 132 от делото/ на АС гр. Хасково и ВАС в случай, че съдът е счел, че оспорения в това производство отказ е в противоречие с тях, то съответно следваше да е изложил мотиви в тази връзка, каквито обаче в оспореното решение липсват. По изложените съображения и тъй като съдът не се е произнесъл по оспорения акт в рамките на наведените в него фактически и правни основания, то е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила т категорията на съществените. Поради това оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на АС гр. Хасково. При новото произнасяне съдът следва да се произнесе в рамките на изложените в оспорения отказ фактически и правни основания за постановяването му, без да ги допълва, като установи наличието или не на основанията за отказ и изложи мотиви спрямо посочените в акта основания. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,