Решение № 7084 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2018 г.

Решение № 7084 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9128/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск. Т. Л. Жалбата е срещу решение № 146 от 23.05.2018 г., постановено по адм. дело № 80/2018 г. от Административен съд – К. С него е отменено като незаконосъобразно решение № 01-0800/3709 от 06.02.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ, изплатена по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на консултант за изпълнение и отчитане на проектните дейности по проект "Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища в Община М.", финансиран по Договор № 09/321//01144 от 27.11.2012 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., и по отношение на Община М. е установено публично държавно вземане в размер на 2 340 лв.. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – кметът на Община М., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него акт е правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото. Изразява становище, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на АССГ. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – К. е било образувано по жалба на кмета на Община М. срещу решение № 01-0800/3709 от 06.02.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на консултант за изпълнение и отчитане на проектните дейности по проект "Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища в Община М." с избран изпълнител "Инвестиционно проектиране" ЕООД за изпълнение на одобрен проект с ИД по Договор № 09/321//01144 от 27.11.2012 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" по ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен между ДФЗ и Община М.. Със същото решение по отношение на Община М. е установено публично държавно вземане в общ размер на 2340 лв.. С обжалваното решение № 146 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 80/2018 г. Административен съд – К. е отменил оспорения акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от материално компетентен да определи финансовата корекция съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е констатирал, че наложената финансова корекция е за нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП, определено като попадащо в обхвата на т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от ЕС, приета с ПМС 134/05.07.2010 г. (Методология за определяне на финансови корекции). Установеното от органа нарушение се изразявало в това, че Методиката за оценка, използвана от възложителя, не съдържала точни указания за определяне на оценката по всеки показател, като не давала достатъчно информация на участниците и оценяващия орган и създавала възможност за субективно оценяване на техническите предложения на кандидатите. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП, в относимата й редакция (ДВ, бр. 93 от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.). Съпоставил я е с Методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, като част от документацията за участие по процесната обществена поръчка, вкл. и с критериите за оценка и двата основни показателя на оценяване: техническо предложение за изпълнение на поръчката и предложена от участника цена, както и с предвидената формула, по която са изчислявани общите оценки на кандидатите. Взел е предвид това, че за всеки един от задължителните компоненти на техническото предложение са били определени конкретни изисквания към изпълнителите, като оценяването по предвидената скала било в зависимост от изпълнението на тези изисквания. На база на това съдът е стигнал до извод, че заложените в методиката критерии дават възможност за обективно експертно оценяване на предложеното изпълнение, с излагане на съответните мотиви, обосноваващи броя на присъдените точки по посочената скала. На второ място, според съда, неправилно органът определил нарушението като попадащо в обхвата на категорията нарушения по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции. Съдът е приел, че тези нарушения по правило касаят необосновано ограничаване на конкуренцията в проведената процедура, каквито мотиви не били изложени в процесния акт, а съдът не следвало да допълва изложените от органа мотиви. Счел е, че при това описание, нарушението, визирано в оспореното решение, попадало в обхвата на категорията нарушения по т. 8 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията, включващо именно случаите, в които не са посочени достатъчно подробно показателите за комплексна оценка. Обжалваното решение е правилно. Обоснован и правилен е изводът на административния съд за липсата на нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.);. Неоснователно е възражението, че с Методиката за оценка се създават предпоставки за субективно възприемане и оценяване от страна на членовете на оценителната комисия на подадените технически предложения, както и твърдението, че изводите на съда са неправилни и необосновани за това, че заложената от възложителя методика съдържа конкретни указания. За провеждане на обществената поръчка възложителят е посочил критерий за оценка на офертите "икономически най-изгодната оферта" и показателите с тяхната относителна тежест, съобразявайки изискването на чл. 25, ал. 2, т. 10 ЗОП (отм.); , като те и Методиката за определяне на комплексната оценка на офертата са част от документацията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка (съгласно чл. 28, ал. 1, т. 7 от ЗОП (отм.); в приложимата редакция). В Методиката за определяне на комплексна оценка на офертата по обществената поръчка като показатели за оценяване са били заложени: техническо предложение (Тп) за изпълнение на поръчката в съответствие с изискванията на възложителя, заложени в техническата спецификация, с относителна тежест 50% и предложена от участника цена (Фп) с относителна тежест 50 %. Предвидено е било общата оценка на офертата на кандидата (ОЦп) да се изчислява по формулата (ОЦп)=(Тп*0, 50)+(Фп*0, 50), като същата е с максимална стойност 100 точки. За самото техническо предложение е било предвидено да е с максимален брой от 100 точки и задължително да включва: степен на подробност и степен на разбиране на основните цели и очакваните резултати от изпълнението на договора; описание на стратегията на участника и график за изпълнението на дейностите/времеви график. Указанията за определяне на съответния брой точки са били представени в табличен вид, като възложителят е предвидил скала за оценяване – с 100, 50 и 1 точки, съобразно степента на съответствие. Срещу всяка една са били разписани обособените елементи и очакваната пълнота на техническите предложения. Едно от изискванията за получаване на максималния брой точки е описанието на стратегията на участника, която следвало да съдържа цялостна методология за изпълнение на направените предложения, да са описани средствата за постигане на всеки от посочените резултати, организацията на работата и очаквания резултат, като са разгледани и отчетени всички процеси и връзките между тях. С оглед на всичко разгледано дотук и детайлно обсъдено и от първоинстанционния съд, противно на констатираното в решението за налагане на финансова корекция, може да се направи извод, че възложителят е дал точни указания за определяне на оценката по всеки показател, разписвайки различните точки за оценяване и степента на съответствие, като за всеки от задължителните компоненти на техническото предложение са определени конкретни изисквания към изпълнителите, като оценяването по предвидената скала зависи от изпълнението на изискванията. Действително заложените критерии за оценяване са субективни, но ЗОП (отм.); не съдържа забрана за такъв вид оценяване на техническите предложения на участниците. Обоснован е и изводът на съда, че описаното от органа нарушение - липса на точни указания за определяне на оценката по всеки показател от Методиката за оценка и създадена възможност за субективно оценяване на техническите предложения на кандидатите, неправилно е определено като попадащо в обхвата на категорията нарушения по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции. Категорията нарушения по т. 9 включват неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка и се отнасят до случаи, в които потенциалните участници/кандидати са лишени от участие поради неправомерни критерии за подбор и/или показатели за оценка. Правилна е и преценката, че описаното в оспорения акт нарушение следва да се квалифицира като такова по т. 8 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции, включващо случаите, в които не са посочени достатъчно подробно показателите за комплексна оценка. При липса обаче на соченото нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.) остава без значение под коя хипотеза от Методологията същото е подведено. При липса на сочената нередност, наложената финансова корекция се явява незаконосъобразна, което влече незаконосъобразност и на установеното публично държавно вземане по чл. 166 от ДОПК. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. От ответника разноски не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,