Решение № 11954 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2025 г.
ВАСШесто отделение26.11.2025 г.докладчик Явор Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 654/25.02.2025 г. по адм. дело 934/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА А. Н. Х. и Н. А. Н. да заплатят общо на Национален осигурителен институт с адрес гр. София, бул. Ал. Стамболийски 62-64 разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Х. и Н. А. Н., действащи чрез адв. Димитрова, против Решение 654/25.02.2025 г. по адм. дело 934/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение 1012-04-84#1/11.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане РО-5-04-01718101/07.10.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се и разноски за всички инстанции. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Велико Търново, чрез гл. юриск. Василева, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 1012-04-84#1/11.11.2024 г. на Ръководител на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане РО-5-04-01718101/07.10.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото поделение, с което д-р Х. и д-р Н. са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет РМ-5-04-01700756/19.09.2024г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ В. Търново К. в общ размер на 1 810,04 лева, от които главница в размер на 2 021,03 лева и лихви в общ размер от 74,57 лева. След преценка на събраните доказателства, първостепенният състав е прел за установено, че д-р Х. и д-р Н. са били членове на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД. В това си качество същите са издали Експертно решение (ЕР) 90208 от заседание 34/09.02.2024 г. на ТЕЛК, с което на лицето Л. М. А. е била определена 78% трайна намалена работоспособност с дата на инвалидизиране - 09.02.2024 г. и срок на инвалидност - 01.02.2026 г. С разпореждане [номер]/19.04.2024г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ В. Търново, на А. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Решението на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД от 09.02.2024 г. е обжалвано от ТП на НОИ Велико Търново пред НЕЛК по реда на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето (ЗЗдр.). На свое заседание 77 от 24.07.2024 г. специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ на НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК и е издал ново ЕР, с което е приета само 39% трайна неработоспособност на лицето. С Разпореждане 2112-04-189#14/22.08.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ В. Търново, считано от 09.02.2024 г., отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. е прекратена, като е отказано отпускането и по подаденото от лицето заявление от 15.02.2024г.. След извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за отменени актове на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД е издаден Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01700756/19.09.2024г., според който е било разпоредено ревизираните лица д-р А. Х. и д-р Н. А. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК към МБАЛ - Павликени ЕООД, да възстановят солидарно сумата от общо 2 095,60 лева главница и лихви, представляваща неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето Л. А., в резултат на отменено ЕР на ТЕЛК 90208/09.02.2024 г. Констатациите в ревизионния акт са потвърдени с мотивирано заключение от контролния орган. Разпореждането от 07.10.2024 г. за внасяне на процесната сума, което е било издадено въз основа на акта за начет, е било оспорено от двамата лекари пред директора на ТП на НОИ Велико Търново, който с Решението си от 11.11.2024г. е отхвърлил жалбата им и е потвърдил акта на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ В. Търново. Първоинстанционният съд е посочил, че НЕЛК е констатирала, че дадената от ТЕЛК към МБАЛ - Павликени ЕООД оценка на неработоспособността на лицето не почива на данните от медицинската документация, респ. не са били съобразени нормите на чл.62 и чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в представения анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат и конкретните фактически основания на ревизиращия орган, за да се обоснове соченото нарушаване на разпоредбите на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) относно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като изводите на лекарите (членове на ТЕЛК) не почиват на данни от медицинската документация, тъй като, според ЕР на НЕЛК, са определили необосновано значително по-висок процент ТНР, след като не се потвърждават въобще някои от поводите, посочени в акта на ТЕЛК, а за други е налице съществена ревизия, водеща и до редукция на признатия процент нетрудоспособност. В заключение е направен извод за нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Павликени" ЕООД, както и за наличие на причинно следствена връзка между отмененото решение и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, в резултат на което е настъпила и щета за ДОО. Като се е мотивирал в този смисъл, административният съд е оставил в сила решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по контрола на разходите по ДОО при ТП на НОИ Велико Търново. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 КСО предвижда възможност на контролните органи на НОИ да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Анализът на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО показва, че за да бъде реализирана отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза, Следователно трябва да е налице нарушаване на нормативните изисквания. уреждащи процедурата по издаването, съдържанието и формата на ЕР. Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване са определени в приетата на основание чл.101 ал.7 от Закона за здравето Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 63, ал.1 НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение 1, като несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти", при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на ЕР. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. По делото не се спори относно това, че настоящите касатори, в качеството си на лекари, са участвали в състава на ТЕЛК към МБАЛ Павликени"ЕООД и са издали Експертно решение 90208 от 09.02.2024 г., въз основа на което на лицето Л. А. е било разпоредено отпускането на лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване при ТНР 78%. Ревизионният акт за начет е издаден след извършване на ревизия, в която е установено, че с влязло в сила ЕР 91224 от 24.07.2024 г. на НЕЛК е отменено споменатото ЕР 90208 от 09.02.2024 г. на ТЕЛК, като на горепосоченото лице е изплатена неправомерно пенсия. Основателно в обжалваното решение съдът е приел, че лекарите са имали възможността по реда на Закона за здравето да обжалват ЕР на НЕЛК като изложат твърденията си за неговата незаконосъобразност пред съда. В настоящото производство е спорен единствено въпросът дали е допуснато "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" при постановяване на отмененото ЕР на ТЕЛК от 09.02.2024 г., за да се ангажира отговорността на лекарите по реда на чл.110, ал.1, т.1 КСО. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че д-р Х. и д-р Н. са постановили експертното си решение при непълна медицинска документация, а за една част от установените здравословни страдания на лицето не се установява те да се подкрепят от заключенията на екипите от лекари, осъществили леченията, за които да има и обективни данни от проведени различни по вид изследвания. В същото време е нарушена и технологията за оценка на ТНР, тъй като не са изследвани всички обстоятелства относно заболяванията на освидетелстваното лице А. и не са спазени правилата за определяне на процента ТНР. В представения анализ към съставения ревизионен акт за начет контролният орган на ТП на НОИ е изложил подробни фактическите констатации за нарушаване на разпоредбите на чл. 62 от НМЕ от състава на ТЕЛК към МБАЛ Павликени" ЕООД, тъй като лекарите не са обосновали медицински в експертното си решение всички разглеждани диагнози, вкл. е констатирано, че са налице медицински неаргументирани оценки по Приложение 1 към чл. 63, ал.1 НМЕ. Констатациите на органа се подкрепят от приетото в ЕР на НЕЛК от 24.07.2024 г., с което по същество са били потвърдени изцяло само две от констатациите по повод: [заличен текст], за което са признати 30% ТНР и за [заличен текст] средно тежка степен, за което са признати 20% ТНР. Не е споделено изцяло приетото заключение за неврит на [заличен текст] средно-тежка степен(т.е. средно тежка степен на [заличен текст]) с призната 50% ТНР, както и това за налични други [заличен текст], за което са присъдени 40% ТНР. Вместо това НЕЛК е констатирана и приела за налична увреда на [заличен текст], средно тежка степен, за което се следват само 20% ТНР. Що се отнася до здравословните проблеми на [заличен текст] е прието, че липсва каквото и да е двустранно комбинирано намаление на [заличен текст], за което да се следват 50% ТНР, а от приложената епикриза от МБАБ Св. Иван Рилски , гр. Горна Оряховица не се установява да са налични данни за хронично протичане на заболяването с чести рецидиви. Т.е. не е налице извършено проследяване, не са налице значими отклонени в обективизиращите изследвания, поради което за него не се следва и % ТНР. Изложеното и обосновало извода на специализирания състав за отмяна на акта на ТЕЛК по оценка на работоспособността и издаването на ново решение, определящо 39% ТНР. В качеството си на професионална оценка на ТРН, решенията на ТЕЛК/НЕЛК се базират на преглед и оценка на медицинската документация, на всички, относими за здравословното състояние на пациента доказателства за формиране на извода за ТНР. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят изцяло с медицинската документация или при липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. В случая се установяват именно такива нарушения, като (противно на твърдяното в касационната жалба), като в тази връзка е необходимо да се отбележи, че не е налице изискване в решението на НЕЛК да са посочени конкретно нарушените нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК. Съгласно чл. 61 НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. НЕЛК е констатирала, че ТЕЛК се е произнесла за част от поводите при липса на съответна медицинска документация или изследвания, които ги установяват, което на свой ред води и до извода, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в противоречие с правилата на медицинската логика при определяне процента ТНР и в разрез с нормативно заложените критерии за това. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК към МБАЛ Павликени" ЕООД, в чийто състав са участвали касаторите, е било законовото основание за изплащането на пенсия за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на ТНР и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО и касаторите носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в посочената разпоредба възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. В случая параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. По отношение ангажиране отговорността на касаторите солидарно, то следва да се посочи, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници (арг. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако обсъжданото ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Павликени" ЕООД не е било издадено с посоченото по-горе съдържание, тогава и пенсия на А. не би била отпусната и изплащана недължимо. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Неоснователни са възраженията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,