Решение № 10852 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2019 г.

Решение № 10852 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Генев от [населено място], обл. Пазарджик срещу решение № 519/16.07.2019 г. по адм. дело № 879/2017 г. по описа на Административния съд – Пазарджик, в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция срещу Областна дирекция на МВР - Пазарджик за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над уважения за сумата от 200 лева до пълния претендиран в размер на 5000 лева. Изложени са доводи, че решението в оспорената му част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в пълния претендиран размер от 5000 лева, ведно със законната лихва от 27.03.2019 г. Ответникът - Областна дирекция на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пазарджик в представен по делото отговор, наименуван "писмена защита", чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд в обжалваната му част като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в оспорената му част. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Пазарджик е осъдил ОД на МВР - Пазарджик да заплати на С. Генев сумата в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното му задържане в периода от 10, 30 часа до 17, 00 часа на 12.07.2017 г., постановено с отменена като незаконосъобразна с Решение № 556/13.11.2017 г., по адм. дело № 570/2017 г. на Административен съд – Пазарджик, Заповед за задържане на лице № 340 зз – 104/12.07.2017 г. на полицейски орган при РУП Септември, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата над присъдения размер от 200 лева до пълния претендиран за сумата от 5 000 лева, като неоснователен. За да постанови решението в обжалваната част, съдът съобразил, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, че в случая безспорно е налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника - наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно – Заповед за задържане на лице № 340 зз-104/12.07.2017 г. на полицейски орган при РУП Септември. В тази връзка решаващият съд е изложил мотиви, че в случая ищецът е изпитал притеснения, уплаха, душевен дискомфорт и страдание от незаконното му задържане, тъй като същият не е бил задържан или съден за престъпления и не е имал противообществени прояви. Аргументирал се е, че безспорно в случая е налице нарушение на чл. 5 § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, като в тази връзка се е позовал на § 84 от решението на ЕСПЧ, постановено на 31.03.2016 г. по делото Джабаров и други срещу България. По отношение на справедливия размер административният съд позовавайки се на присъжданите обезщетения по аналогични дела от ЕСПЧ, както и на реалната икономическа обстановка в страната е приел за справедлив размер на обезщетението сумата в размер на 200 лева, като е отхвърли иска в останалата му част до пълния размер от 5000 лева. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, касаторът не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест за разликата над присъдения размер от 200 лева до пълния претендиран за сумата от 5000 лева. Доводите изложени от касационният жалбоподател за нарушение на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд, правилно е присъдил обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 200 лева, като е обсъдил всички относими към процесния случай обстоятелства - задържането, отмененият като незаконосъобразен административен акт, причинените неимуществени вреди, които се изразяват в претърпяно душевно страдание. Констатирал е, че изживяното душевно страдание от страна на касатора не е довело до психически травми, нито до болести с продължителен характер. Присъденото от съда обезщетение, е справедливо. Не са представени каквито и да е доказателства от страна на касационния жалбоподател, които да обосноват по голям размер на исковата претенция. Обосновано съдът при определянето на размера на обезщетението е приел, че в случая Генев е бил лишен от правото си на свобода и сигурност в продължение на около 6 часа и половина – от 10. 30 часа до 17. 00 часа, като задържането му е било през деня, а последните два часа и половина са прекарани от него в съдебната зала. Изложените в тази връзка аргументи от административния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо приповтарянето им. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението в обжалваната му част е правилно и за него не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 519/16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 879/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в обжалваната му част. ОСЪЖДА С. Генев, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пазарджик, [улица] да заплати на Областна дирекция на МВР - Пазарджик, с адрес: [населено място], пл. Съединение № 3, сумата от 100 (сто) лева представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.