Решение № 14715 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2012 г.

Решение № 14715 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Николай Веселинов Веселинов, от гр. София, против решение № 97-00-0041/09.01.2012 г. на министъра на културата, с което на жалбоподателя е отказан достъп до обществена информация. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на административният акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ. Моли за отмяната му. Ответникът - министърът на културата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: На 19.12.2011 г. жалбоподателят е подал заявление, с което е поискал достъп до обществена информация като по пункт I е поискал отговори на въпроси свързани с прекратяване на трудовия договор на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, а по пункт II е поискал да му бъде предоставена информация, съдържаща се в следните документи: заповед за прекратяване на трудовия договор на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство; писмените нареждания на Министерството на културата, за което неизпълнение директора е освободен от длъжност; писмените откази на директора да изпълни писмените нареждания, станали основания за освобождаването му; представените от директора противоречиви и подвеждащи становища по един и същи въпрос във връзка със съгласувателни процедури по реда на Закона за недвижимото културно наследство, станали основание за освобождаването от поста му; проектите за нормативни документи, отказът за съгласуването, на които е станал основание за освобождаване на директора; писмените откази на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство да съгласува в законовия срок проекти на нормативни документи, станали основания за освобождаването му от длъжност; свидетелства или доказателства за проявена нелоялност за извършени други нарушения на Кодекса на труда от директора на института, станали основания за освобождаването му. С оспореното решение задължения субект е отказал да предостави достъп до исканата информация като е изложил съображения, че същата няма характер на обществена информация по смисъла на ЗДОИ, както и че същата се отнася до данни и документи, касаещи трето лице и конкретно данни относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото му правоотношение. Посочено е, че въпросите, свързани с професионалната реализация на трето лице са лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, достъпът до които е изключен на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ. С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните правни изводи: Решението е издадено от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възражението на жалбоподателя за нищожност на административния акт поради факта, че в същия е отбелязана година на издаването му 2011, е неоснователно. Заявлението за достъп до обществена информация е подадено на 19.12.2011 г., поради което и изписването в акта на 2011 г. представлява допусната техническа грешка, която не води нито до нищожност, нито до унищожаемост на решението. Обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ. Поисканата информация по п. I от заявлението няма характер на обществена информация, а се искат отговори на въпроси относими към причините и мотивите за прекратяване на трудовия договор на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, като с част от тях се иска и изразяване на мнение и становище на работодателя по повод прекратения трудов договор с директора на института. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до информация. Несъмнено отговорите на тези въпроси не са официална, не са и служебна информация, като последната съгласно легалното определение на чл. 11 от ЗДОИ е информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За да се предостави достъп до посочената информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направено искане. Този извод следва и от останалите разпоредби на ЗДОИ, които изискват заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. Освен това в случая не се иска информация за факти, а се искат отговори относно становището и мнението на работодателя, свързани с издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на директора на института. Информацията, поискана в пункт II по заявлението също е свързана с факта на прекратяване на трудовия договор на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство и е относима към законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовия договор, което може да бъде установено само при обжалването й по съдебен ред. В случая се иска информация за конкретно лице и причините довели до прекратяване на трудовия му договор, поради което не е налице информация, която да е свързана с обществения живот в страната. Следователно тази информация също няма характер на обществена по смисъла на ЗДОИ. Правилно административния орган е приел, че в случая поисканата информация касае лични данни, поради което е приложима нормата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Ето защо и твърдението на жалбоподателя, че е следвало да се приложи чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, е неоснователно. От изложеното следва, че формулираните в заявлението въпроси, както и исканите документи по пункт II от същото не съдържат искане за достъп до обществена информация, а питане за извършване на конкретни действия и бездействения, свързани със заповед за прекратяване на конкретен трудов договор и са свързани с нейната законосъобразност. Посочените факти могат да бъдат установени при оспорване законосъобразността на прекратяването на договора по предвидения за това в закона ред, което зависи единствено от желанието на служителя дали да упражни, дадените му права по КТ, свързани с обжалване на заповедта. С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ и целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли. Разноски на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че е уговореното адвокатско възнаграждение, но липсва отбелязване същото да е заплатено, т. е. разноски не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,