Решение № 341 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2008 г.

Решение № 341 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 307, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на К. С. Т. от гр. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 27.02.2008 г. по гр. дело № 1503/2007 г. на Върховния касационен съд, V г. о., с което е оставено в сила решение № 372 от 20.12.2006 г. по в. гр. дело № 567/2006 г. на Д. окръжен съд. Поддържа се, че атакуваното решение противоречи на влязло в сила решение по гр. дело № 506/2007 г. на Д. окръжен съд, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Ответниците по молбата за отмяна И. Д. А., Т. Д. А., Я. Д. М., М. И. К. и Е. Д. П. от гр. Б. са на становище, че не са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна - трето лице помагач в процеса - О. Б. не ангажира становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена от заинтересувана страна и в рамките на тримесечния срок по чл. 305, т. 4 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Последното решение е влязло в сила на 27.02.2008 г., а молбата за отмяна е подадена чрез първоинстанционния Б. районен съд на 17.03.2008 г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК касационно решение е оставено в сила въззивното решение, с което е потвърдено решение № 34 от 19.04.2006 г. на Б. районен съд по гр. дело № 143/2005 г. С първоинстанционното решение е уважен предявения срещу молителя иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че наследниците на Н. И. Ш., а именно: И. Д. А., Т. Д. А., М. И. К., Я. Д. М. и Е. Д. П. са собственици на дворно място с площ от 500 кв. м., представляващо парцел **** в кв. 16 по ПУП на вилна зона "С", гр. Б. с идентификатор № 0* по кад. карта на гр. Б. и К. С. Т. е осъден да им предаде владението върху имота. Съдилищата са приели, че ищците по иска по чл. 108 ЗС се легитимират като собственици на имота по силата на наследствено правоприемство спрямо Н. И. Ш., който е придобил имота на възмездно деривативно основание - нотариален акт № 17, т. I, нот. дело № 21 от 13.04.1951 г. и реституция по ЗСПЗЗ - решение № 60 от 01.12.1993 г. на поземлената комисия- Б. Прието е било по-нататък, че към 01.12.1993 г. не е била налице нито законно построена сграда, нито надлежно издадено разрешение за строеж за построяването на такава сграда, а узаконяването на вилната постройка от 09.01.1995 г. и продажбата на земята от О. Б. на 16.06.1995 г. не може да бъде противопоставено на действителните собственици на имота. От представените в настоящото производство удостоверение № 506 от 06.02.2007 г. на Д. окръжен съд и преписите от решение № 176 от 08.12.1999 г. по гр. дело № 236/1998 г. на Б. районен съд и решение № 492 от 27.06.2005 г. по гр. дело № 2836/2003 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. следва да се приеме, че по отношение на молителя К. С. Т. е постановено влязло в сила на 27.06.2005 г. решение, с което е отхвърлен предявен от Я. Д. М., Е. Д. П., М. И. К., Т. Д. А. и И. Д. А. иск с правно основание § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследниците на Н. И. Ш. имат право да възстановят правата си върху част от притежаван от последния имот от 7950 кв. м. във вилна зона "С" на гр. Б., за който са отредени редица парцели, в т. ч. и парцел **** в кв. 16 по регулационния план на вилната зона. От съобразителната част на касационното решение, с което е оставено в сила въззивното решение от 10.06.2003 г. по гр. дело № 158/2000 г. на Д. окръжен съд за отхвърляне на исковете по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е видно, че предмет на тази претенция срещу К. С. Т. и други физически и юридически лица е да бъде установено, че придобиването на имотите-отделните парцели е в нарушение на нормативните актове. От мотивите на решение № 492 от 27.06.2005 г. по гр. дело № 2836/2003 г. на ВКС, IV г. о. е видно, че като основание на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е поддържано обстоятелството, че земеделската земя на наследодателя на ищците е отнета от държавата без проведено отчуждително производство и че поради това държавните и общински органи не са имали правно основание да предоставят ползване върху земите или да се разпореждат с вещни права върху тях. За да потвърди отхвърлителното въззивно решение по иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, Върховният касационен съд, IV г. о. е намерил за правилен извода на окръжния съд, че имотите на Н. И. Ш. са били одържавени с влизане в сила на заповед по чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), независимо от фактическото получаване на парично обезщетение. Добавено е, че твърдяното основание на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ - неправомерно завземане на земята от държавата и разпореждане с имотите, не е пречка за възстановяване на собствеността им /арг. от чл. 10, ал. 4 и ал. 13 ЗСПЗЗ/, което прави предявяването на иска на посоченото основание безпредметно. Предвид изложеното, не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, с което е уважен ревандикационния иск срещу молителя за предаване владението на процесния имот. Отмяна на това основание може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл. 299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно /чл. 307, ал. 4 ГПК/. Установителният иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ има за предмет установяване недействителността на предоставянето на право на ползване по реда на § 4и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ или на прехвърлянето на земята не от собственика й/т. е. от държавата или от ТКЗС/ когато това е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. спешното провеждане на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е предпоставка за реално възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, когато третите лица са построили сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж на основание отстъпено право на строеж е започвал към 01.03.1991 г. Ако поне едно от условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не е налице, собствеността върху земеделската земя се възстановява и без да е необходимо да бъде проведен успешно иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ /арг. и от чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ - нов, ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г./. С оглед различието в основанията и исканията, по които са постановени влезлите в сила решение № 492 от 27.06.2005 г. по гр. дело № 2836/2003 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 213 от 27.02.2008 г. по гр. дело № 1503/2007 г. на ВКС, V г. о., не е налице обективно тъждество между двете дела, за да има противоречие между тях по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, което да доведе до отмяна на неправилното решение. Не би могло да се приеме и че предметът на делото по иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ се включва в предмета на иска по чл. 108 ЗС. Както се посочи, основанието на установителния иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, по който е постановено влязлото в сила решение № 492 от 27.06.2005 г. по гр. дело № 2836/2003 г. на ВКС, IV г. о. е било неправомерно завземане на имота от държавата и разпореждането с него, което предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ прави предявяването на иска на това основание безпредметно. В обобщение, не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 27.02.2008 г. по гр. дело № 1503/2007 г. на Върховния касационен съд, V г. о., с което е потвърдено решение № 372 от 20.12.2006 г. по в. гр. дело № 567/2006 г. на Д. окръжен съд, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.