Решение № 85 от 8.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2023 г.

Решение № 85 от 8.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2023 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение по адм. д. № 1135/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Навежда касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е изпълнил задължителните указания на ВАС с отменително решение относно изясняване на фактическата обстановка. Освен това свидетелските показания са възпроизведени избирателно. Не са взети показанията на свидетеля Б. за нощувания на служителя в дома на родителите си в гр. Стрелча, като служебната кола е идвала да го взема на другия ден, посещения на родителите на Р. от шофьора по нареждане на същия да носи продукти. Има свидетелски показания, че Р. е запознат с начина на оформяне на пътните книжа, но са извършени пътувания извън Пловдив без заповед за командироване и вписвания в книжата на "вътрешен маршрут", използване на колата и за лични нужди на свидетеля. Не са обсъдени всички писмени доказателства за извършеното нарушение и обяснения от служители. Не посочва имена. Твърди, че неправилно съдът приема наказанието да е за две дисциплинарни нарушения с различни правни основания. Р. е нарушил Вътрешните правила, с което е осъществил тежко нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР е дисциплинарно уволнен - използване на служебно положение за лична облага. След като са му зачислени МПС, се налага извод, че Р. е запознат с Вътрешните правила. Изключени са датите, на които Р. е ползвал МПС за служебни цели. Пътните книжки не са попълвани според Правилата. В заповедта има мотиви защо е тежко нарушението.

Ответната страна Й. Р. оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Твърди, че има съществено нарушение на дисциплинарните правила, защото ДНО не е поканил служителя да даде обяснения, такава покана има от ДРО. Връчването на обобщената справка не замества искането за обяснение. По делото така и не са събрани доказателства, че служителят е запознат с Вътрешните правила, утвърдени със заповед на МВР, в какъвто смисъл са дадените указания на ВАС с предходно касационно решение. Тези правила не се обнародват в ДВ. Посочването на задължение в длъжностната характеристика да познава всички вътрешни актове не презумира запознаване с Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на МПС. Съдът е обсъдил всички доказателства и решението е обосновано. Няма доказателства да е бил в автомобилите при тяхното движение, нито по чие разпореждане е ставало придвижването им. Вписванията в пътните книжки е ставало при всички директори на ОДМВР по един и същ начин. Не е доказана лична облага. Няма доказателства, че на посочените в заповедта дати автомобилите са се придвижвали по разпореждане на Р.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Настоящата касационна инстанция е втора по ред и е образувана по касационна жалба срещу решение, постановено при повторно разглеждане на спора след отменително решение № 11107/5.12.2022 по адм. д. № 5270/2022 г. по описа на ВАС, пето отделение и връщане на делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания по прилагане на материалния закон.

С решение № 109/7.03.2023 г. по адм. д. № 1135/2022 г. по описа на Административен съд-Пазарджик по жалбата на Й. Р. е отменена заповед № 8121К-9318/9.08.2021 г. на министъра на вътрешните работи с мотиви за материална незаконосъобразност и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Постановено е след даване на указания за представяне на доказателства при спазване на отменително решение № 111067/5.12.2022 г. по адм. д. № 5270/2022 г. на ВАС, пето отделение, обсъждане на събраните при първоначалното и ново разглеждане на делото гласни доказателства, установена фактическа обстановка и са развити мотиви, обосновани с допустими доказателствени средства. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на решението.

1. Настоящата съдебна инстанция приема, че има допуснато нарушение на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Служителят е упълномощил адвокат В. Пейчев с пълномощно от 22.06.2021 г. като подпомагащо лице, в което са посочени изрично процесуални действия, които пълномощникът може да извършва и те повторят правомощията по чл. 205, ал. 4 от ЗМВР. Фигурата на подпомагащото лице е създадена с цел да се помага на служителя при осъществяване на неговата защита в дисциплинарното производство и няма за цел да подпомага дисциплинарно разследващия или дисциплинарно наказващия орган при извършване на съответните процесуални действия. В дисциплинарното производство е връчена при условията на отказ от адвоката покана за даване на писмени обяснения, който отказ е оформен с протокол от 9.07.2022 г. Неправилно министърът на вътрешните работи приема, че процедурата не е нарушена, защото адвокатът не е длъжен да приема поканата за даване на обяснения. Служителят обаче е дал писмени обяснения на 2.08.2022 г. по дисциплинарните нарушения, които са описани в обобщената справка. Поради това нарушението се явява несъществено, защото не се е отразило на защитата.

1. Съдът е изпълнил указанията на касационната инстанция да изиска доказателства за запознаване на служителя със заповед № Із – 305/21.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се утвърдени Вътрешни правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средство, плавателната и летателна техника на МВР, изм. със заповеди № 8121з-1061/29.12.2014 г. и 8121з-1448/26.11.2015 г. Такива не са представени от административния орган, чиято е тежестта на доказване. Първоинстанционният съд приема, че има косвени доказателства за познаване на Р. на посочените Правила, тъй като ги е цитирал при издаване на конкретни заповеди. Настоящата съдебен състав споделя тези изводи.

1. Касационната съдебна инстанция споделя правните изводи на съда за материална незаконосъобразност на издадената заповед.

И в първото решение на касационната инстанция и при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, е прието, че е наложено дисциплинарно наказание за две нарушения, като второто от тях е следствие на първото: неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи и използване на служебно положение за лична облага. В заповедта е посочено, че са извършени дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3 от Закона за МВР (ЗМВР) – неизпълнение на заповеди и разпореждания на Министъра на вътрешните работи, което в случая е нарушение на чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед № Iз-305/21.02.2014 г. на министъра, чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР използване на служебно положение за лична облага, за което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта – 13.08.2021 г. При това описване на нарушенията, те са две, а не едно.

В чл. 203 от ЗМВР са посочени хипотези на тежки нарушения на служебната дисциплина, при наличието на които императивно органът по назначаване е длъжен да наложи наказание "дисциплинарно уволнение". Наказание уволнение се налага при превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, което е правното основание, посочено в чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Фактическият състав не изисква непременно нарушение на конкретни заповеди и разпореждания на органа по назначаване по чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Затова неспазването на чл. 34 от Вътрешните правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средство, плавателната и летателна техника на МВР, който забранява ползването на техниката за лични нужди, е самостоятелно нарушение на служебната дисциплина и не попада в хипотезата на дисциплинарно нарушение "използване на служебното положение за лична облага".

Освен това за две дисциплинарни нарушения министърът на вътрешните работи е следвало да определи наказание за всяко от тях, което в случая не е направено, с което е нарушен чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.

1. Въпреки това съдът е анализирал събраните писмени и гласни доказателства относно посочените в заповедта факти за ползване на служебни МПС за лични цели на посочените конкретни дати. Издателят на заповедта се обоснована с писмените сведения на шофьора Г. Б., управлявал въз основа на заповед от 4.12.2013 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив три щатни леки автомобила. От 31.07.2019 г. до 12.02.2021 г. е шофьор на старши комисар Р. От 2.02.2020 г. до 7.04.2020 г. "Опел Вектра" е управляван от друг шофьор В. П., а другите два автомобила "Ауди А6" и "Мерцедес МЛ" са управлявани и от други шофьори В. П., А. А. и С. Ф. В дисциплинарното производство Б. посочва различни населени места извън Пловдивска област, до които са пътували с директора на ОДМВР - Пловдив, конкретни имена на лица, с които Р. се е срещал и конкретни места на срещи. Твърди, че са пътували по 2-3 пъти седмично до гр. Пазарджик, по 3 - 4 пъти месечно до гр. Велинград и гара Костандово, няколко пъти до Старосел. Останалите служители не са давали такива сведения. В съдебно заседание на 18.01.2022 г. Б. е разпитан под страх от наказателна отговорност като свидетел. По време на този разпит показанията вече са в друг смисъл, а именно: че маршрутите не са вписвани коректно, пътуванията са без съответното командировъчно, макар да са били извън област Пловдив. Този начин на оформяне на пътната книжка на съответния автомобил- вписване на градски маршрут, е извършван с цел да не се знае докъде пътува директора на ОД на МВР - Пловдив. Посочва, че няколко пъти /няма вече конкретика/ са пътували до гр. Стрелча при родителите на Р., без да посочва дати. Посочва пътувания за служебни мероприятия. Признава, че редовно е ползвал автомобилите и за своя лична нужда, включително извън гр. Пловдив. Посочва, че е бил шофьор на трима директори на ОД на МВР-Пловдив и че винаги пътните книжки са оформяни по този начин - с вписване на градски маршрут, вместо с действителни извънградски маршрути и винаги с цел никой да не знае докъде пътува директора на областната дирекция. Липсва конкретиката на писмените сведения, дадени в дисциплинарното производство. Свидетелката К., която е изпълнявала функциите "Връзки с обществеността" посочва, че е пътувала многократно с Р. и в работно и в извънработно време, но винаги по служба, на местопроизшествия, на брифинги, във връзка с инициативи по превенция на престъпността, по конкретни програми в учебни заведения и др. Свидетелства за лична употреба на автомобилите от шофьора Б. Разпитан е също и свидетелят П., шофьор на Р. за конкретен период от време, който свидетелства, че начинът на оформяне на пътните книжки му е обяснен от Б., като пътуванията извън област Пловдив винаги са били по служба.

От тези свидетелски показания съдът е направил обоснован извод, че макар и трите автомобила да са се движили на конкретни дати до конкретни места извън област Пловдив, при вписан в пътните книжки градски маршрут, това не доказва по несъмнен начин, че на посочените в заповедта дати превозните средства са ползвани от Р. за лични нужди. Начинът на оформяне на пътните книжки е практика в ОДМВР Пловдив. Служебните автомобили са ползвани редовно и от шофьора Б. за лични цели. Освен това твърденията на Б., че е возил личен багаж до гр. Стрелча на родителите на Р. не се подкрепя от останалите показания на разпитаните свидетели. За пътуванията на територията на област София и област Пазарджик съдът обосновано приема, че няма доказателства, че всичките тези пътувания са с лична цел и не са свързани пряко или косвено със служебни цели.

1. Настоящата съдебна инстанция споделя също и мотивите на съда, че не е спазен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При налагане на дисциплинарно наказание трябва да се обсъди формата на вината, цялостното поведение на служителя, вредните последици и дали наказанието е съразмерно на тежестта на нарушението, предвид многократните награждавания и липсата на данни за предходни дисциплинарни наказания на служителя. Мотиви в този смисъл няма изложени в заповедта.

Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. Ответникът претендира присъждане на направени за настоящата съдебна инстанция разноски. Предвид представените писмени доказателства и списък на разноски, следва да се присъдят 1200 лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение