Решение № 6837 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14377/2019 г.

ВАСПетчленен състав08.06.2020 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12957 от 02.10.2019 г., постановено по адм. д. № 5438 по описа за 2018 г. на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6837 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14377/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "МАГ-2010" ЕООД, гр. Велико Търново против решение № 12957 от 02.10.2019 г., постановено по адм. д. № 5438 по описа за 2018 г. на Върховен административен съд. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Конкретните оплаквания за необоснованост на съдебния акт са свързани с твърдение за липса на достатъчни писмени доказателства в подкрепа на оспорения административен акт, оспорване достоверността на снимковия материал, свързан с начина на неговото изготвяне, наличие на противоречие в мотивите на решението. В хода на делото по същество се навежда довод и за неправилност на решението, която произтича, от обстоятелството, че теренните проверки са извършени извън времевата компетентност на служителите, предоставена със заповед № РД-09-614 от 04.08.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Ответникът – министър на земеделието, храните и горите чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното в настоящото производство решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на дружеството срещу № РД 46-139 от 28.02.2018 година на министъра на земеделието, храните и горите, като е приел, че същата е неоснователна и недоказана, а обжалваният административен акт е законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред тричленния състав на Върховен административен съд е било образувано по оспорване на дружество "МАГ 2010"ЕООД гр. Велико Търново на заповед № РД-46-428/13.12.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта за парцели с номера 12108-145-2-2 с площ от 9. 47 ха и 12108-146-1-1 с площ от 10. 15 ха, които са изключени от слоя, допустим за подпомагане. Срещу заповедта е било подадено възражение по образец, с копие, представено по делото пред първата съдебна инстанция. Същото не е било уважено и посочените два имота продължават да са изключени от одобрения за подпомагане слой за кампания 2017 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед на министъра на земеделието и храните, съдът е приел, че за процесните парцели заповедта съответства на материалния и процесуалния закон и на неговата цел. Направил е извод, че при спазване на чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП, административният орган е създал в системата на за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва само площите, допустими за подпомагане, според критериите, посочени в Наредба № 2/2015 г. Данните в системата за идентификация на земеделските парцели са преминали обновяване чрез дешифриране /компютърно разчитане/ на актуалната цифрова ортофотокарта, изготвена при самолетно облитане и чрез резултат от теренните проверки и отразяват реалното състояние и ползване на площите. Съдът е направил извод, че извън допустимия за подпомагане слой са останали само тези части, сред които и процесните, които са недопустими, според установения нормативен критерий. Този правен извод съдът е направил след анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по изготвените и приети съдебно-агротехническа и компютърна техническа експертизи. От фактическа страна съдът е установил, че дружеството-жалбоподател е подало на 29.05.2017 г. заявление за подпомагане по няколко схеми и мерки за кампания 2017 г. Заявило е 72 БЗС, като сред тях са и процесните два, находящи се в землището на с. Врабево. Парцел 12108-145-2-2 е бил заявен като ливада за косене, а парцел 12108-146-1-1 - угар. Парцелите попадат в частта от територията на страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, поради което актуализацията на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. е извършена чрез теренни проверки. Констатирано е, че площите на двата парцела попадат извън специализирания слой ПДП, тъй като са оценени, като неизползваема/пустееща земя съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г., МЗХГ е одобрил проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., като част от СИЗП, актуализиран за 2017 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки. В раздел ІV от заповедта е даден срок до 5.01.2018 г. на земеделските стопани за подаване на възражения и са разяснени условията в тази връзка. Жалбоподателят е подал възражение на 3.01.2018 г. по отношение на два от заявените парцели, които са определени, като изцяло излизащи извън границата на предварително определения слой. След подаване на възражението, размерът на недопустимите за подпомагане площи не е коригиран и е приет окончателно като площи, недопустими за подпомагане. Впоследствие със заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., министърът на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Разпоредил е слоят да се предостави на Разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки по ЗПЗП на подадените през 2017 г. заявления за подпомагане, за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за кампания 2017 г., както и за прием на заявления за подпомагане през 2018 г. За изясняване на спора са допуснати, изслушани и приети съдебно агро-техническа и компютърна експертизи, изготвени след запознаване с данните по делото и наличните материали в министерството. В заключението си по агро-техническата експертиза вещото лице е посочило, че от представените в административната преписка доказателства може да се направи обосновано заключение, че процесните парцели са заплевени и няма следи от земеделска дейност. Експертът подробно е разгледал състоянието на всеки един от двата парцела от приложения снимков материал и е отразил наличието на елементите, необходими за правилното решаване на спора. В отговора на въпрос № 3 от заключителната част е обобщил причините и видимите белези за недопустимост, а именно: за парцел № 12108-145-2-2 (ливади за косене) е установил наличие на буйно заплевяване с гъсти, високи широколистни плевели с цветове, а за парцел № 12108-146-1-1 (угар) – смесено заплевяване с високи житни и широколистни плевели (лайка, див морков, спореж), като е посочил и вредата от всеки един от установените плевели поотделно. Заключил е, площите не отговарят на условията за допустимост, съгласно изискванията на Наредба № 2/2015 г. В заключението по компютърната експертиза е посочено, че от представените по делото снимки и CD не може да се определи от кого са изготвени и с какво устройство. Въз основа на тази фактическа установеност съдът правилно и обосновано е приел жалбата против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 година на министъра на земеделието, храните и горите за неоснователна. Видно от писменото заключение на съдебната агротехническа експертиза, което съдът е приел като обосновано и компетентно дадено, в парцела, посочен като ливада -№ 12108-145-2-2, както и в парцел № 12148-146-1-1 представляващ угар, няма следи от земеделска дейност. Обяснено е, че поддържането на земеделската площ в състояние, която я прави подходяща за паша или обработване, в същата трябва да бъде приложена поне една от следните дейности: - изораване, дисковане, подрязване тревата или премахване на плевели и храсти, почистване и обработване с хербициди, а тези дейности не се прилагат за площи, подходящи за паша. В съдебно заседание вещото лице по агротехническата експертиза е потвърдил извода си за силно заплевяване, което се установява както при теренните проверки, така и при снимките, като е посочил, че височината на плевелите е много над изискуемата от 0. 7 или 0. 5 м. Агротехническата експертиза и нейното заключение не са били оспорени от жалбоподателя, същият не е направил възражение срещу компетентността или обективността на вещото лице, поради което правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е възприел констатациите й и въз основа на тях е обосновал крайния си извод за материална и процесуална законосъборазност на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Оспорващата административния акт страна не е предприела процесуални действия по оспорване или оборване на констатациите на вещото лице, поради което следва да се приеме, че съдът е процедирал изцяло в съответствие със закона при мотивиране и обосноваване на крайния си извод. Що се отнася до заключението на компютърно-техническата експертиза, в същата се потвърждава изводът, че теренните проверки са били извършени с GPS устройство TOPCON, което не прави запис на информация за вида на устройството, сериен номер или друга информация, с която да се извърши неговата идентификация. Вещото лице обосновава заключението си с данните, получени от служителите в регионалната дирекция. Тези заключения не се оспорват и не се оборват от жалбоподателя с насрещни твърдения и доказателства. Заключението не е оспорено и допълнителна или тройна експертиза не е поискана, поради което правилно е ценено и възприето от съда като компетентно дадено. Заключението в него съответства на указанията за извършване на теренни проверки, дадени в заповедта на министъра от 12.07.2017 г. и няма основания да се приеме друго от фактическа страна. Възраженията за липса на времева компетентност у служителите, определени от министъра да извършат теренните проверки в заповед № РД-12-149 от 12.07.2017 г., поради това, че проверките са извършени са след 10.10.2017 г., са били направени и пред първата съдебна инстанция и те са били обсъдени в мотивите на решението на тричленния състав на ВАС, като се приети за неоснователни. Правилно съдът е приел, че лицата, извършващи теренните проверки, са натоварени с това правомощие въз основа на заповед № РД-12-149 от 12.07.2017 г. Протоколите за извършени теренни проверки за датирани от 19 и 20 октомври 2017 г., като срокът за фактическото им приключване, посочен в заповед РД-09-614 от 04.08.2017 г. е определен на 10.10.2017 г. В т. 3 на същата заповед се посочва, че резултатите от тях следва да бъдат поетапно отразявани /предоставяни/ по съответния ред до 20.10.2017 г. Предвид обстоятелството, че крайният срок за представяне на резултатите от проверките – 20.10.2017 г. не е пропуснат, следва да се приме, че възражението за липса на времева компетентност у служителите, които извършват теренните проверки, е неоснователно. Същите са действали в рамките на сроковете, посочени в заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Предвид изложеното настоящият петчленен състав на Върховен административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са установени нарушения, сочещи на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Решение № 12957 от 02.10.2019 г., постановено по адм. д. № 5438 по описа за 2018 г. на Върховен административен съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 16, ал. 4