Решение № 11640 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2009 г.

Решение № 11640 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по подадено от Нели Николова Николова искане за отмяна на определение № 748 от 16.01.2009 г. на тричленен състав на пето отделение при Върховния административен съд по адм. дело № 494/2009 г., с което е оставено в сила определение от 11.11.2008 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело № 651/2008 г., на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. В искането за отмяна са развити доводи за наличие на нови факти и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната към момента на постановяване на съдебните актове, както и, че при редовното съдебно производство са били нарушени съществени процесуални правила, което я е лишило от възможността да участва в делото, поради което моли да се отменят и се върне за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - Общински съвет гр. Лом, не е изразил становище. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по съществото му, съдът прие за установено следното: С определение от 11.11.2008 г. по адм. дело № 651/2008 г. АС - Монтана е оставил без разглеждане жалбата на Николова против решение № 225 прието с протокол № 20 от 06.10.2008 г. на Общински съвет гр. Лом, като процесуално недопустима. С това решение ОбС гр. Лом е извършил промяна в т. 1 на свое решение № 137, взето с протокол № 10 от 29.05.2008 г. и е прекратил договорът й за възлагане на управление на "Пазар" ЕООД гр. Лом. Съдът е приел, че оспореният акт не притежава белезите на индивидуален административен акт по см. на чл. 21 от АПК, а обективира волеизявление на принципала на общинско дружество, поради което не подлежи на оспорване по съдебноадминистративен ред. С определение № 748/16.01.2009 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 494/2009 г. е оставено в сила прекратителното определение на АС - Монтана по адм. дело № 651/2008 г. Касационната инстанция изцяло е възприела изложените съображения от решаващия съд за недопустимост на първоначалната жалба, тъй като ОбС гр. Лом е приел решението си за прекратяване на договора за управление на жалбоподателката при упражняване на правомощията си на едноличен собственик на капитал на търговско дружество с общинско имущество по повод неговото управление и определяне на неговия управител. Молителката поддържа, че АС - Монтана неправилно, в нарушение на процесуалните правила не е изискал цялата административна преписка, разгледал е спора и постановил съдебния акт в закрито заседание, като по този начин е била лишена от възможността да участва в делото. Твърди също, че са налице нови факти и нови обстоятелства, които са от съществено значение за спора и при решаването му не са били известни. В подкрепа на този доводи представя препис от решения № 222, 223, 224 и 225 от протокол № 20/06.10.2008 г. на ОбС гр. Лом и се позовава на ТР № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС. При така изложените обстоятелства съдът намира, че искането за отмяна е неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото по предвидените в чл. 239 от АПК основания. Не е налице и основанието за отмяна на съдебните актове, визирано в чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, тъй като не са били известни на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Молителката основава искането си на решения на ОбС гр. Лом, които предхождат процесното решението на ОбС гр. Лом, за което съдът се е произнесъл, че не притежава характеристиката на административен акт. Видно от съдържанието им те обективират волеизявление на принципала свързани с управлението на общинското дружество, за удължаване срока на договора за управление, сключен с молителката, за провеждането на конкурс за избор на нов управител и за определяне на жалбоподателката да изпълнява тази длъжност до приключването му. На първо място, тези решения не съставляват нови писмени доказателства по см. на чл. 239, т. 1 от АПК, които не са могли да бъдат известни страните и на следващо - те са неотносими към спора, свързан с правната природа на акта, т. е. не съдържат нови обстоятелства, които да наложат различни правни изводи от направените в прекратителното определение на АС - Монтана и потвърдителното определение на касационната инстанция. В чл. 239, т. 5 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Произнасянето по първоначалната жалба е по реда и на основание чл. 159 от АПК, при която процедура съдът решава въпросите свързани с допустимостта на жалбата. Преценката за допустимостта на жалбата предхожда разглеждането й по същество, което съдът е длъжен да стори след призоваване на страните в открито заседание, и няма пречка да се произнесе в закрито заседание. В този случай правото на защита на страните се гарантира с инстанционното обжалване на прекратителното определение. По аргумент от чл. 160, ал. 2 от АПК в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК касационната инстанция се произнася също в закрито заседание. Ето защо, доводите на молителката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при произнасяне на съдебните инстанции с актовете, чиято отмяна се иска на основание чл. 239, т. 5 от АПК, са неоснователни. Предвид изложеното, искането на Нели Николова Николова за отмяна на определение № 748 от 16.01.2009 г. на тричленен състав на пето отделение при Върховния административен съд по адм. дело № 494/2009 г., с което е оставено в сила определение от 11.11.2008 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело № 651/2008 г., на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,