Решение № 4951 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2010 г.

Решение № 4951 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Смит 1" ЕООД, гр. Варна, срещу решение № 1622 от 21.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1895/09 г. от Варненския административен съд, първо адм. отд., първи състав, с което е отхвърлена жалбата на "Смит 1" ЕООД, представлявано от управителя Зоя Малиновская, срещу Ревизионен акт № 030900015/20.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 287/5.06.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и е осъден жалбоподателят да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 1984.94 лв. юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Основното оплакване на касатора е, че съдът не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства и направените възражения срещу констатациите в РА и потвърдилото го решение. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд, като постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Алтернативно се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Смит 1" ЕООД, представлявано от управителя Зоя Малиновская, срещу Ревизионен акт № 030900015/20.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 287/5.06.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчен период месец 06.2008 г. и данъчен период месец 08.2008 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 67 500 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 9246.82 лв. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията изразяваща се в това, че "Смит 1" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 67 500 лв. за д. п. м. 06.2008 г. и д. п. м. 08.2008 г. по фактури, както следва: № 15/9.06.2008 г.; № 17/11.06.2008 г.; № 21/16.06.2008 г.; № 22/17.06.2008 г.; № 25/18.06.2008 г. и № 55/6.08.2008 г., издадени от "Термо инстал" ЕООД. Предмет на доставките са авансови плащания по договори за доставка на кошове за аранжиране, хартия - крепон, керамични съдове, легла, стъклени съдове. В мотивите на съдебното решение са възпроизведени събраните доказателства в хода на ревизионното производство, предоставени от прекия доставчик при извършената насрещна проверка, както и на резултатите от извършената насрещна проверка на предходния доставчик. Съдът е изложил мотиви, че единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит в случая е реалността на доставките, приемайки, че макар да е установена насрещна престация като елемент от фактическия състав на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС в приложимата редакция, не може да бъде направен извод, че именно "Термо инстал" ЕООД е доставчикът на процесните количества стоки. Съдът е изложил и съображения, че липсват доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на доставките; не са представени доказателства за транспортиране на стоките, както и доказателства за тяхното съхранение- складови разписки и пр. Съдът е изложил и мотиви, че и при двете фази на спора не са представени доказателства, установяващи реалното предаване на стоката, а именно приемо- предавателни протоколи. Съдът е констатирал и противоречие между данните от извършената инвентаризация в склада на жалбоподателя, за която е съставен протокол за наличните стоки и при която е констатирано, че стоките по процесните фактури не са налични, от една страна, и тези, съдържащи се в декларацията на представляващия дружеството, че стоките, налични в склада по време на инвентаризацията са собственост на "Смит 1" ЕООД и към момента на проверката дружеството не е имало продадени, но неизнесени стоки, няма дадени или взети на консигнация стоки, нито чужди стоки на съхранение в склада. Въз основа на изложеното е направен извод, че законосъобразно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закони необоснованост на същото. Съдът не е изложил каквито и да е същински мотиви относно приетите от него фактически установявания. Пространно е възпроизведена фактическата обстановка, приета за установена от органите по приходите, като дори не е посочено, че същата се възприема и от съда. Не е извършено обсъждане на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. От своя стана изложените правни съображения не отразяват формирана правна воля на съда, а се свеждат до възпроизвеждане на общи правни постановки досежно това що е данъчен кредит, в кои случаи възниква правото на неговото приспадане, като респективно са цитирани нормите на чл. 68, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС. Извършено е позоваване и на правилото на чл. 6 ЗДДС, като пространно са изложени общи формулировки за необходимостта да бъде установена ресурсната и техническа обезпеченост на доставчика. Наред с това съдът е направил принципно верния извод, че извършването на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, но изобщо не е отчетено обстоятелството, че предметът на стопанските операции, обективирани в процесните фактури е "авансово плащане по договори". Съдът е приел, че само прехвърлянето на собствеността е предпоставка за наличието на данъчно събитие и за признаване право на данъчен кредит, като настоящата инстанция намира, че това становище е несъобразено с нормата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, предписваща, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тази връзка административният съд, като съд по същество, е следвало да отграничи различните хипотези на чл. 25 ЗДДС, да извърши преценка дали разглеждания случай следва да бъде подведен под хипотезиса на правните основания, приложени от органите по приходите, което не е сторено. Развитите в аналогична насока оплаквания от касатора са основателни и следва да бъдат споделени. Единствените мотиви в оспореното решение се отнасят до нереалност на доставките, като съдът не е подходил диференцирано, подробно и аналитично за всички доказателства, при това събрани в три тома с приложения, като по същество не е изследвал спецификата на процесните фактури като такива, материализиращи авансови плащания и в тази връзка не е дал отговор на въпроса възникнало ли е данъчното събитие в някоя от хипотезите на чл. 25 ЗДДС, правилно ли са били приложени от органите по приходите нормите на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС при обсъждане на предмета на процесните фактури, както и на коя дата следва да се счете, че е възникнало данъчното събитие - отново при задължително отчитане на обстоятелството, че се касае за фактурирано авансово плащане. Налице е и друг порок на постановеното решение, който се свежда до следното: в мотивите на оспорения акт е описано съдържателно заключението на съдебно-счетоводната експертиза без да е направен анализ на констатациите от вещото лице в светлината на поставените му задачи и подлежалите на изследване спорни отношения между страните. Липсва същинско обсъждане на категоричните констатации на вещото лице, че всички фактури са платени в брой на датата на издаването им, още повече, че тези констатации са в противоречие с твърденията на органите по приходите, че не е извършено плащане от ревизираното лице към доставчика. Не е релевиран съответно на спора между страните и изводът на вещото лице, че анализът на счетоводните записвания в "Термо инстал" ЕООД относно плащанията по фактурите, издадени на "Смит 1" ЕООД следва че осчетоводените кредитни обороти по сметка 411- Клиенти, аналитична партида "Смит 1" ЕООД са в общ размер на 630 000 лв., или толкова, колкото е общата стойност на процесните фактури и следователно всички касови плащания по фактурите са осчетоводени. Липсата на мотиви по част от изброените в чл. 146 АПК въпроси е съществено процесуално нарушение. То лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Основателни са и оплакванията на касатора, поддържани в писмената защита на пълномощника му, срещу подхода на съда във връзка с проведената в хода на ревизионното производство инвентаризация и относимостта й към фактурите, предмет на спора. Констатациите от тази инвентаризация са сред решаващите мотиви на съда за отхвърляне на жалбата, като и в така разглеждания контекст не е отчетено обстоятелството, че предмет на процесните фактури не са стоки, а авансови плащания, както и не са анализирани сключените договори между ревизираното лице и неговия пряк доставчик, за да бъде отчетена датата на уговорените падежи за изпълнение по тях спрямо датата на извършване на инвентаризационния опис. Мотивите на съда в тази част са общи, повърхностни и неясни, тъй като съдът не е разграничил спорните обстоятелства между страните. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдопроизводствените правила са гаранция за правилното установяване на фактите по делото и за правилното прилагане на материалния закон. В случая нарушението е съществено тъй като се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Необсъждане на приети по делото доказателства без изрични доводи в тази насока, както и на доводи и възражения на страните, винаги се приема за нарушение на съдопроизводствените правила. В реда на изложените съображения следва да бъде посочено още, че действително, като частни документи, доказателствата, представени към жалбата по административен ред, се ползват с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето им и то само когато се декларират неизгодни за издателя на акта факти, но при липса на надлежно проведено оспорване и след обсъждане с останалите документи по делото, няма процесуална пречка същите да бъдат ценени като годни доказателства. Тези съображения на настоящата инстанция налагат отмяна на решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна, при което да се съобрази изложеното по - горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,