Решение № 15136 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2012 г.

Решение № 15136 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3840/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив чрез процесуалния си представител юриск. Игнатова срещу решение № 293/13.02.2012 г., постановено по адм. дело № 869/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение № 474/10.03.2011 г. на началника на Митница - Пловдив за промяна на митническа стойност и определени за доплащане ДДС в размер на 707,43 лв., ведно със законната лихва от "Садат" ООД - гр. Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Садат" ООД срещу митническото решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Игнатова, която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД - гр. Пловдив, чрез адв. Василев я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение с искане от този процесуален представител за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като наистина е налице съществено нарушение от митническия орган на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, с което е променена митническата стойност на стоки от Турция, поставени под режим "свободно обращение с крайно потребление" на препарати за лъскане на обувки: гъбички за лъскане и боя за обувки, първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не се е съобразил с особения ред по чл. 30 от Регламент № 2913/92 г., който е приложим, когато митническата стойност не може да се определи по чл. 29 от същия регламент. Неправилно според съда митническият орган се е позовал на чл. 30, § 2, б. "б" от регламента - договорна стойност на сходни стоки в рамките на Общността, без да изложи мотиви защо не може тази стойност на стоките да се определи по чл. 29 от регламента. При невъзможност за определяне на митническата стойност по реда на чл. 29 от регламента, може да се премине към чл. 30, за да може размерът на тази стойност да е максимално близка до действителната. При липса на изложени мотиви по какъв начин е определена митническата стойност, без спазване на поредността на посочените норми от регламента, съдът е отменил като незаконосъобразно митническото решение. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено. Административният съд е събрал всички относими към спора доказателства и ги е обсъдил. Правилно е възприето в обжалвания съдебен акт, че представените от дружеството доказателства доказват по безспорен начин реалната митническа стойност на стоката по ЕАД № 10BG003000Н0176186/8.11.2010 г. Липсват каквито и да е доказателства по преписката, обосноваващи извода в оспорения акт, че стоката е оформена за свободно обръщение и крайно потребление със занижена стойност. Правилно съдът е приел, че актът е немотивиран и това е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Отделно, съдът е изложил мотиви и по съществото на спора, съобразно приетите доказателства, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Твърди се от митническия орган, че от направена съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент, е установено, че цената на сходни стоки е по-висока. Последвало е издаването на оспореното пред съда митническо решение, с което административният орган е извел извод, че декларираната митническа стойност от вносителя е занижена и е определена нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета № 2913/92 г. В хода на съдебното оспорване от оспорващия към жалбата са приложени придружени с превод на български език: Договор от 01.02.2010 г., сключен с доставчика - производител, видно от който е, че в същия не е посочена конкретна цена на доставяните стоки, като е уговорено, че същата ще се определя и посочва в продажните фактури; представена е и квитанция за вземане от 10.11.2010 г., издадена от доставчика, съгласно която цената по процесната фактура № 405610/3.11.2010 г. в размер на 3 050,80, евро е получена в брой от доставчика. При така установената с надлежни доказателства договорна и платена стойност на внесената стока, и при липсата на доказателства от страна на митническите органи за определяне на нова митническа стойност, правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразно преминаване към определяне на митническата облагаема стойност по алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. от ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламент № 2913/92 на Съвета, след като е безспорно установено, че същата е декларирана в размера по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, а именно - договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, съответно по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета. В административната преписка липсват доказателства, въз основа на които митническите органи са направили изводи за занижаване на декларираната митническа стойност и че цената на сходни стоки е по-висока. Това обстоятелство съществува само като твърдение в решението на началника на митницата, без да е обосновано с надлежни доказателства. Липсва посочване на конкретно осъществения внос, с който е сравнен спорния, за какви точно стоки се отнася, от кой износител, респ. вносител и др. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, като по делото не са представени такива безспорни доказателства. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилно съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че декларираната митническа стойност е занижена. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. По повод искането на адв. Василев за разноски, настоящият съдебен състав счита, че такива не следва да се присъждат. След съдебното заседание постъпи молба от Сюхейла Куртулду - управител и представляващ "Садат" ООД, в която е посочено, че не е подписвала представеното пред ВАС, I отделение пълномощно на адв. Василев, макар че той действително е ангажиран по делото. Сочи се в молбата на управителя на ответника по касационната жалба, че не е уговаряно адвокатско възнаграждение и такова не е заплащано на адв. Василев за тази инстанция, поради което такива да не се присъждат. Настоящият съдебен състав с оглед изложеното в молбата на управителя на "Садат" ООД счита, че следва да се зачете направеното волеизявление, с което не се претендират разноски и затова не се присъждат такива от съда за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, I отделение,