Решение № 10659 от 23.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3995/2017 г.

Решение № 10659 от 23.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3995/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по настоящото дело е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Д. против решение № 58 от 24.02.2017 г., постановено по адм. д. № 414 по описа за 2016 г. на Административен съд - Х. в частта му с която, по жалба на П. Т. З. е обявена нищожност на чл. 15, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 12 от 24.01.2008 г. за определяне размера на местните данъци и такси на територията на О. Д.. Подадена е и касационна жалба от П. Т. З. против решение № 58 от 24.02.2017 г., постановено по адм. д. № 414 по описа за 2016 г. на Административен съд - Х. в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Наредба № 12 от 24.01.2008 г. за определяне размера на местните данъци и такси на територията на О. Д. в останалата част. В съдебно заседание жалбите се поддържат, като се иска отмяна на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за недопустимост на двете касационни жалби, поради липса на предмет на оспорване. В становището се посочва, че при извършената служебна справка на страницата на община Д., се установява, че с Решение № 801 от 30.11.2017 г., Общински съвет Д. е отменил цялата Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на О. Д. (приета с решение № 104 от 24.01.2008 г., ведно с последващите изменения до м. септември 2016 г.), като е приел нова наредба. Алтернативно е представено и становище за основателност на касационната жалба на общинския съвет и неоснователност на касационната жалба на физическото лице П. З.. Настоящият състав на Върховния административен съд намира становището на представителя на Върховната административна прокуратура за недопустимост на съдебното производство поради липса на предмет на оспорване, предвид оттегляне на оспорения административен акт, за основателно. С обжалваното по касационен ред решение Административен съд - Х. е обявил нищожност по жалба на П. Т. З. на чл. 15, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 12 от 24.01.2008 г. за определяне размера на местните данъци и такси на територията на О. Д., отхвърлил е оспорването на П. З. против наредбата в останалата част. При извършената служебна справка на страницата на община Д., се установява че с Решение № 801 от 30.11.2017 г., Общински съвет Д. е отменил цялата Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на О. Д. (приета с решение № 104 от 24.01.2008 г., ведно с последващите изменения до м. септември 2016 г.), като е приел нова наредба. В писмено становище, постъпило в деловодството на ВАС П. Т. З. е изразил писмено съгласие за прекратяване на производството по делото, тъй като е налице оттегляне на оспорения административен акт по реда на чл. 156 АПК. Съгласно нормата на чл. 156, ал. 1 АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. При отмяната на оспорената наредба на общинския съвет налице е правно действие от страна на адинистративния орган, което следва да се квалифицира като оттегляне на акта, с оглед нормите на АПК, което е допустимо при всяко положение на делото. В хипотеза, когато оттеглянето е извършено в хода на касационното обжалване, съгласно чл. 221, ал. 4 АПК, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Предвид данните по делото решеинето на АС - Х. следва да се обезсили, производството по делото - да се прикрати, а в полза на жалбоподателя на осн. чл. 143 АПК - да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. С оглед на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 4 АПК, Върховният административен съд